По правило президентите републиканци обичат да предлагат намаляване на данъците. И Тръмп не е различен. Но оскъдното едностранично предложение на администрацията му по всички стандарти е смехотворна клоунада, изпълнена от банда плутократи, чиято цел е собственото им обогатяване за сметка на бъдещето на страната.

Двама от висшите лейтенанти на Тръмп – Стивън Мнучин и Гери Кон, двама мултимилионери и бивши банкери в „Голдман Сакс“, изплюха един план, който ще ореже данъците на бизнеса и на богатите семейства като това на Тръмп с плахата надежда така да задвижи икономическия растеж. И за да не изглежда прекалено нахално, те предложиха и няколко благинки за семействата със средни доходи.

Към предложението няма никакви разчети и малко хора могат изобщо да пресметнат как би се отразило върху джобовете на американците. Още повече че според местоживеенето си някои семейства от средната класа може изобщо да не получат облекчения, защото планът не предвижда никакво намаляване на щатските и местните данъци.

Що се отнася до обосновката на Мнучин и Кон, дори много консервативни икономисти да вярват, че намаляването на данъците ще донесе полза чрез увеличени инвестиции и нови работни места, тази фантазия вече се е доказвала като грешна. Тази устойчива глупост ще повиши федералния дълг, който ще изплащат следващите поколения американци.

Още веднъж, дългосрочните последици за момента са неясни, защото господата Кон и Мнучин не предложиха никакви числа за необходимите разходи за изпълнението на този план. Някои предполагат, че става дума за същите разчети, които Тръмп размахваше по време на кампанията – около 7 трилиона долара допълнителни дългове за следващите 10 години и почти 21 трилиона до 2036 година.

Каквито и да са числата, резултатът не може да бъде добър. Увеличаването на дефицита може да бъде оправдано за повишаване на растежа в трудни времена, за засилване на отбранителните способности срещу доказани заплахи и за инвестиции в публична инфраструктура. Но да вземеш назаем трилиони долари, за да направиш неочаквана услуга на най-богатите, не е сред тези основания.

Планът на Тръмп предвижда намаляване на корпоративния данък от 35 на 15 процента. Администрацията твърди, че това задушава инвестициите и убива работни места. Всъщност най-големите бизнеси отчитат рекордни печалби, а много от тях не плащат изобщо федерални данъци. Данъкът върху капиталовата печалба допринася едва за 10,6% от федералните приходи през 2015 година, докато през 50-те този данък осигуряваше между една четвърт и една трета от приходите според изследователския център „Пю“. По-добре щеше да бъде като част от всеобхватна реформа да се елиминират вратичките, които окуражават бизнеса да избягва да плаща своя дял от данъците.

Тръмп също смята да прокара 15-процентен данък върху дивидентите от ООД-та, което директно ще подпомогне строителните предприемачи като него. Това ще стимулира много богати американци да обърнат приходите си в дивиденти, за да избегат плащането на по-високия подоходен данък. Това не е просто предположение. Много жители на Канзас, сред които и треньорът на баскетболния отбор на Университета на Канзас, укриха доходите си в ООД-та, след като щатът освободи от подоходен данък доходите от подобни юридически лица през 2012 година.

В допълнение към намаляването на най-високата ставка на подоходния данък до 35% Тръмп ще премахне алтернативния минимален данък, който заема най-голям дял от платените от него данъци през 2005 година според изтеклите му данъчни декларации. Този данък обаче гарантираше, че най-богатите американци все пак плащат сериозни данъци върху доходите си. Тръмп също ще се отърве от имотния данък, което ще подпомогне точно богати фамилии като неговата.

Трудно е да се предвиди дали данъчният план на Тръмп или някаква негова версия ще минат. Лидерите на републиканците обявиха, че искат да приемат промени, които няма да променят приходите в хазната и няма да надуят дефицита. Но все пак много от тези конгресмени нямаха проблем с предложените от Буш данъчни намаления, които взривиха бюджета.

Каквото и да се случи с този план, Тръмп вече изпрати наистина силно послание за това накъде са насочени симпатиите му. Те не са към работещите хора, които го избраха, а към обкръжаващите го плутократи.

...

Редакционен коментар на "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.