Представете си – не, не, не си затваряйте очите – улиците, които от дете обичате, защото познавате всяка липа, всеки храст, всяка джанка, усещате пролетния им аромат, меката  сянка през лятото, виждате всички цветове на есента, а зимата е бяла като сън. Представете си любимата пейка в градината, от която с часове можете да наблюдавате, без никой да ви види. Морето, когато е само ваше и планината, с която сте близки.

          Представете си срещата, за която едвам удържате краката да не тичат и аромата на кафенето с чадърите, където има толкова неща за споделяне с приятели; безпричинният смях,  докато слънцето ви напича.

          Представете си стаята, вашата стая, в която вечер се прибирате и която прави целия свят уютен и защитен.

          А сега затворете очи и си представете, че всичко това изчезва. Остава само майката, подскачаща, когато телефонът звъни, защото очаква всеки момент да й съобщят, че синът й е убит.

          Всичко това защото на двадесет и девет години сте написал книга, талантлива книга за бандитите (тях няма нужда да си ги представяте – често ги виждаме), които искат да разполагат не просто с пари, не просто с власт, а с всичките пари и с цялата власт.

          Ето, това се случва на Роберто Савиано. Когато пише романа "Гомор" (на български - издателство Ера), големият процес "Спартакус срещу мафиотите от клана на Казалези", започнал през 1998 година, вече е приключил на  първа инстанция. Издадени са 91 присъди, от които 21 доживотни. Двадесет и един човека са оправдани – почти всички политици и служители от силите на реда. Този процес има огромен принос като фактология за романа на Савиано, но като информация остава до голяма степен ограничен в рамките на съдебната зала и на Италия. Все така продължава да е господстващо убеждението, че мафията – това е Югът, на север са целите в бяло. След 2 500 000 екземпляра от книгата, продадени в Италия и  преводи на 52 езика, всичко се променя. И Савиано получава смъртна присъда от Камората.

          През 2014 година, адвокатът на един от камористите, Микеле Сантонастазо, е обвинен за заплахи от мафиотски тип, отправени към Роберто Савиано. Има процес, адвокатът е осъден на една година затвор, след това оправдан, но дебатите във връзка с това продължават. И преди няколко дена Савиано, в телевизионно предаване, се изправи лице в лице с адвоката на... адвоката. Защитата настояваше, че заплахите изобщо не са били сериозни. Аргументите му бяха "железни":

          Защитата: „Какво стана с Фалконе след мегапроцеса?“.

          Савиано: „Беше убит.“

           Защитата: „А на вас какво ви се случи след Спартакус?“

           Савиано: „Жив съм.“

           Обобщението на защитата: „Вършете си по-добре работата“.

          Така към множеството обвинения срещу Савиано – черногледство, клеветничество срещу собствената му страна, нихилизъм – се добави още едно - че е жив.

          Кой е Фалконе? На 10 февруари 1986 година в Палермо започва процес срещу Коза Ностра, който след това ще влезе в историята като „първият мегапроцес“. Обвиняеми са 460 мофиоти, за оправдаването им се борят 200 адвоката. Огромна заслуга за успеха на процеса имат показанията на разкаялия се Томазо Бушета. До този момент за организацията и правилата  на Коза Ностра се знае малко или нищо. Бушета е този, който вдига завесата, след като новите босове на мафията убиват деветима негови роднини.

          Разпитите на Бушета продължават два месеца. Той разговаря предимно с прокурора Джовани Фалконе. Според мафиота новите босове, Корлеоне, са нарушили правилата на „благородното общество“ и затова трябва да бъдат наказани. Само по една тема Бушета категорично отказва да говори – връзките между мафията и политиците. Причината е уникална: "никой няма да повярва и това ще хвърли сянка на съмнение и върху останалите му разкрития". Процесът завършва на 30 януари 1992 година, произнесени са 19 доживотни присъди, сборът на годините затвор за останалите обвиняеми е 2665 години.

          Докато светът поздравява италианските магистрати, мненията в Италия са разделени – една част от политиците и журналистите определят процеса като безспорен успех, но друга запазват мълчание или критикуват. Най-много въпроси се задават към Фалконе, като често в  тях се усеща намека:  Като мафията е толкова страшна, как така сте жив? Фалконе отговаря: „Значи, за да бъда достоверен, трябва да бъда убит?!... Това е една щастлива страна, в която ако пред къщата ти са сложили бомба и за щастие, тя не избухне – вината е твоя“.

          Фалконе е взривен с 400 килограма експлозив на 23 май 1992 година. Заедно с него загиват съпругата му и трима полицаи от охраната. Организатор на атентата е Салваторе Риина. Наскоро българските зрители имаха възможност да видят интервюта със сина му, защото наша журналистка успя "да спечели доверието му". Интервюираният Риина-син не може да дойде в България, защото е под домашен арест. Роберто Савиано го възпират да дойде - според охраняващите го е опасно.