Европа може да отдъхне. Най-лошият сценарий не се сбъдна. Франция остава с проевропейски президент. Няма да има Фрекзит. Ангажиментът на ключовата сила в Европа към европейския проект остава.

Центристът Еманюел Макрон печели балотажа на президентските избори с 65,8 на сто от гласовете пред лидерката на крайнодесния Национален фронт Марин льо Пен  с 34,2 на сто.След неотдавнашните парламентарни избори в Холандия националпопулизмът търпи второ поражение в държава-основателка на ЕС, при това от либерал – най-губещото политическо семейство в кризата.

Радостта обаче е дотук. Победата на Макрон (39 г.), най-младия френски президент, е Пирова. Той ще трябва да управлява разединена и поляризирана страна. Това показват рекордните нива на електоралния протест – отказ от гласуване или пускане на празна бюлетина.

Негласувалите са 25,3 на сто. Избирателната активност е 74,7 на сто, втората най-ниска на президентски балотаж в Петата република след 69-те процента през 1969 година. Пусналите празна бюлетина са 8,9 на сто, т.е. безпрецедентните 4,2 милиона избиратели. От подкрепилите Макрон 43 на сто заявяват, че са гласували не за него, а против Льо Пен, което дава основание на френски наблюдатели да говорят за "служебна победа".

Макар и победена, Марин льо Пен поставя електорален рекорд за партията си. Тя удвоява резултата на баща си Жан-Мари льо Пен от изборите през 2002 г. спечелени във втория тур от кандидата на традиционната десница Жак Ширак с 82,2 на сто от гласовете. Тогава Льо Пен-баща взе 17,8 на сто от вота, едва надхвърляйки резултата си от първия тур (16,86%). Дъщеря му, която го изключи от основаната от него партия, за да подобри имиджа й, вече атакува 40-те процента. Това вещае труден мандат за Макрон.

През 2002 година избирателите на Национални фронт бяха 5,5 милиона срещу 25,5 милиона за т.нар. “републикански фронт” – обединение на всички партии в балотажа с цел да не бъде допусната крайната десница до властта. Сега фронтът отчита 11 милиона избиратели. Макрон има 20 милиона, съобщи телевизионната верига ТФ1.

Първото голямо изпитание за новия президент ще са парламентарните избори през юни. Те ще покажат дали другите партии ще успеят да му наложат да съжителства с контролирани от тях мнозинство в Националното събрание и правителство и да ограничат възможностите му да изпълни амбиционните си обещания.

Между другото, наблюдатели отбелязват, че Макрон вече се възползва от тенденция на намаляване на безработицата, която направи неговия бивш работодател, отиващия си президент Франсоа Оланд, най-непопулярния държавен глава на Франция, откакто там се мерят рейтинги.

Тъй като резултатите от икономическите политики обикновено идват с известно закъснение, може да се окаже, че Макрон печели от това, от което Оланд загуби. Известният френски коментатор Жан Катрмер от “Либерасион” нарече Макрон, бивш инвестиционен банкер и министър на икономиката на Оланд, “детето, около чиято люлка са се събрали боговете”.

Предстоящият парламентарен вот ще покаже доколко неговото новородено движение се е превърнало във фактор на френската политика.Нивото на въздържане и на невалидни бюлетини са лош знак за социалната подкрепа, на която може да разчита новият президент през петгодишния си мандат. 

Традиционните левица и десница, които безпрецедентно останаха вън от президентската надпревара след първия тур, като и Националният фронт, ще търсят реванш. Един от историческите белези на тези избори, освен възрастта на новия президент и на неговата формация, е че те разрушиха политическото статукво на Петата република. Главните играчи в него - Социалистическата партия и "Републиканците" - ще се борят да възстановят каквото могат. За тях това е битка за оцеляване сред вътрешните им междуособици и компрометиращи скандали.  

В парламентарните избори движението на Макрон не може да разчита изцяло на избирателите, които гласуваха против Льо Пен на президентския балотаж. Тя обяви, че ще реформира партията си с очевидното намерение да се опита да консолидира около нея още десен и евроскептичен електорат.

Вторите важни избори за Макрон, който направи заявка за амбициозна реформа на Европейския съюз, ще са в Германия наесен. Те ще покажат кой ще му бъде партньор във водещия немско-френски тандем – християндемократката Ангела Меркел или социалдемократът Мартин Шулц.