Ръководството на прокуратурата излезе със становище срещу Лозан Панов и най-вече - срещу писмото, с което председателят на ВКС предложи на президента Румен Радев да направи проверка за ЦУМ гейт.

Оттам наричат "внушения за необективна работа на прокуратурата" изразеното от Панов.

"Считаме, че с тези публично оповестени твърдения, председателят на ВКС съзнателно представя пред обществото цялостната дейност на прокуратурата като несъобразена със закона и повлияна от корупционни практики и внушава, че при вземане на решения по делата, колегите ни не се ръководят от закона, а безкритично изпълняват разпореждания", пишат още от ведомството на Цацаров.

Обвинителите правят и аналогия - дали пък Панов ще се произнесе обективно, като правораздава по актове на същата тази прокуратура.

 

Прокурорите смятат, че опитите на Панов били за постигане на цели, които "нямат нищо общо с функциите на правораздаването".

Между другото, Лозан Панов опита и при предишния президент Росен Плевнелиев да го ангажира като "равно отдалечена" от трите власти институция да направи проверка за Яневагейт. Това стана, след като беше напълно ясно, че нито една друга институция няма да осъществи такава проверка. Плевнелиев обаче се отказа.

 

ПОЗИЦИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО

НА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

По повод писмото на председателя на Върховния касационен съд до президента на Република България, ръководството на Прокуратурата изразява следната позиция.

Като не оспорваме правото на г-н Лозан Панов да отправя искания до държавни институции, включително и до държавния глава:

1. Намираме за недопустими и неприемливи направените от него, в качеството на председател на Върховния касационен съд, внушения за необективна работа на Прокуратурата на Република България, а именно:

-„породи (се) усещането, че дейността на прокуратурата за възбуждане на наказателно преследване и осъществяване на надзор за законност се обуславя не от предвидените основания в закона, а от лични контакти, непрозрачно влияние и корупционни практики“;

- „това ще доведе до делегитимиране на една ключова държавна институция каквато е прокуратурата…“

- „..последвалите действия от страна на прокуратурата...водят до възникването на основателни съмнения в обществото за съществуване на опасност оплакалият се от злоупотреба с власт гражданин да стане обект нарепресивен реваншизъм..“

- „..страната ни е заплашена от имиджова катастрофа с дългосрочни последици“

- „институционалното доверие в страната ни е пред пълен срив, а имиджът на държавата ни е на път да катастрофира“.

2. Считаме, че с тези публично оповестени твърдения, председателят на ВКС съзнателно представя пред обществото цялостната дейност на прокуратурата като несъобразена със закона и повлияна от корупционни практики и внушава, че при вземане на решения по делата, колегите ни не се ръководят от закона, а безкритично изпълняват разпореждания.

По този начин, председателят на Върховния касационен съд компрометира честта и достойнството на прокурорите, изразява неуважение към труда им и сериозно и целенасочено уврежда престижа на прокурорската професия.

3. Оценяваме твърденията на г-н Панов като необективни и несправедливи за прокуратурата, предвид постигнатите добри резултати, признати и в констатациите на европейските партньори, че:

- „прокурорите се ползват от значителна независимост при работата им конкретните дела“;

- е „нараснал броят на нови следствени дела и дела, внесени в съд“ за корупционни престъпления;

- са постигнати „трайни резултати“ от специализираната прокуратура;

- се оценява проактивния подход на прокуратурата по „предстоящата мащабна реформа на съдебната карта“.

4. Подобни твърдения с основание поставят въпроса дали председателят на ВКС би се произнесъл обективно когато правораздава по дела, образувани по актове на същата тази прокуратура, чийто действия изначално окачествява като несъобразени със закона.  

5. Ръководството на Прокуратурата изразява уважение към труда на всеки съдия и при никакви обстоятелства няма да си позволи такива квалификации като оценка за работата на българските съдии.

Използването на подобни оценки и внушения за работата на прокуратурата като аргумент за постигане на цели, които нямат нищо общо с функциите на правораздаването и статута на председателя на върховната съдебна инстанция, е несправедливо и неетично.