Днес е 2 юни. Вместо да отправя стандартни патриотични поздрави, предлагам да направим един мислен експеримент.

Представете си. Мъж с мустаци. Родом от среден град. Например от Карлово. Зодия Рак. Учител по професия. Или друго. Обича България. Горд е с историята ни. Смята се за истински българин. Пее стари песни. Пие люта ракия. Януари се къпе в река. Студена река. Даже ледена. След това пие вино. Много вино. С пълно гърло вика: „Е, бре, де, бре“, а околните планини връщат ехото. Изпълва се с патриотичен дух. Горд е с храброто минало на държавата ни. Прекланя глава пред хората от историята ни, които са си дали живота. Не харесва управляващите. Всяка вечер ги псува люто. И още пие. И още псува. И още по-горд се чувства с миналото. Ще се пръсне от гордост. И пак пие. На сутринта с леко мътна глава отива на работа. Но гордостта не го напуска. Ех, мисли си той, вече няма такива славни хора. Като в славното ни минало…

Представете си пак. Друг мъж, с мустаци и брада. Родом от друг град. Калофер например. Зодия Козирог. Малко е учил в чужбина. Първо става учител. Но му се пише. Преквалифицира се на писател. И той обича България и е горд с историята ни. И той се смята за истински българин. И той пее песни, пие ракия, зиме се къпе в ледени води, лете вика с пълни гърди по планинските чукари. И той прекланя глава пред подвига на героите от миналото, псува управляващите и зацикля по същия начин…

Познахте ли ги? Левски и Ботев. По-скоро техни възможни версии. Да, щяха да изглеждат точно така, ако просто бяха горди българи и прекланяха глава пред подвига на минали хора. Левски щеше да се гордее с миналото и нямаше да направи революционните комитети. Ботев щеше да се гордее с миналото и нямаше да поведе четата. И двамата нямаше да станат легенди. И ние нямаше да се гордеем с тях…

Но те са били истински патриоти. Не са стояли пасивно вкъщи на ракия и греяно вино. А активно са действали. И малко по малко са променяли историята.

Патриотизъм не е само да се гордеем с миналото и с постъпките на други хора. А да правим полезни и съзидателни неща в настоящето, за да оформим по-добро бъдеще. И следващите поколения да ни помнят. За да им даваме пример как те трябва да правят тяхното си бъдеще. Ако мога да перифразирам един велик човек: Не мисли какво други хора правят за България, за да се гордееш с тях, а мисли какво ти можеш да направиш, за да накараш България да се гордее с теб!

Поклон пред паметта на хората от миналото ни. Помним ги. И дано ние да направим нещо смело, за да ни помнят и нас.

----

* Любомир Аламанов е комуникационен специалист. Публикуваме поста му от фейсбук с негово разрешение. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.