Президентът Росен Плевнелиев връща за ново обсъждане приетите на 18 юни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, с които се правят промени и в Закона за храните, съобщиха от "Дондуков" 2. 

"Държавният глава приветства заявения стремеж на народните представители да създадат условия за развитие на производството, доставката и дистрибуцията на стоки и услуги и да предотвратят нелоялни търговски практики", посочват от институцията, но допълват:

"Не е оценено обаче какво ще е въздействието на правната уредба върху потребителите". 

Според Плевнелиев "няма яснота дали новите разпоредби ще предизвикат покачване на цените на хранителните стоки".  Недопустимо е да не се направи предварително оценка как новата регулация ще се отрази на гражданите и особено на тези от най-уязвимите групи – социално слаби, безработни и пенсионери, смята президентът. 

"Значителна част от измененията са неясни, което може да доведе до хаос  в отношенията между търговците на храни и техните доставчици", продължава с излагането на мотивите за ветото Плевнелиев.

Законът въвежда "забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне", но не дава ясна дефиниция за неговата същност,  смятат още от "Дондуков" 2.

Кое предприятие е с по-силна позиция при договаряне се определя на база на методика, приета от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Президентът обаче смята, че правната уредба по този въпрос трябва да се съдържа в закона, а не да бъде замествана от акт на КЗК.
 
В Закона за храните се създават и специални изисквания за търговец на храни с общ оборот за предходната година над 50 млн. лв. Тези търговци ще са длъжни да изготвят типови договори или общи условия, и да ги публикуват на интернет страницата си.
 
Според държавния глава обаче остава неясно как и защо законодателят е избрал критерия 50 млн. лв. оборот за предходната година.

"Въвеждането на този формален критерий създава неравнопоставеност между стопанските субекти, които осъществяват еднаква дейност. Законът създава задължения само за търговци на храни, без да става ясно защо извън такава регулация остават производители и доставчици на храни с такъв оборот", пише още в мотивите за ветото.
 
Отделно задължението за публикуване на типовите договори или общите условия в интернет създавало риск от нарушаване на конкуренцията, поради разкриване на търговска тайна. Това, според президента, може да доведе до картел между търговците на храни. 

"Според държавния глава е неприемливо липсата на предварително произнасяне на КЗК за това дали предоставените й типови договори или общи условия не нарушават правилата за конкуренцията. Така по всяко време - при договаряне, изпълнение или прекратяване на договори между търговци за доставка на храни, КЗК по своя инициатива или по сигнал ще може да образува производство и да налага санкции за нелоялна конкуренция или злоупотреба с по-силна позиция при договаряне", посочват още от "Дондуков" 2.

"Този законодателен подход  създава непредвидимост и несигурност за стопанските субекти и може да доведе до административен произвол. Това важи с още по-голяма сила поради факта, че липсва ясна дефиниция на злоупотребата с по-силна позиция при договаряне", допълват оттам.

Законът за храните предвижда, че страните не могат да договорят срок за плащане по-дълъг от 30 дни от датата на издаване на фактурата за доставка. Този срок за плащане е в несъответствие с европейска директива, е друг пункт, по който Плевнелиев атакува закона.

Отделно, разширяват се контролните правомощия на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и органите на Регионалните здравни инспекции. Според президента обаче "не е ясно дали ще могат да осъществяват контрол върху съдържанието на договорите или правомощията им са ограничени само до проверка дали има сключен писмен договор за периодични доставки между търговеца и доставчика на храни".

"В правовата държава функциите и правомощията на държавните органи трябва да бъдат ясно и точно определени. В противен случай се създават предпоставки за административен произвол", смята Плевнелиев.

Според него предвиденият 6-месечен срок, в който търговците на храни трябва да приведат договорите си за доставка в съответствие със закона, е недостатъчен. 

"Държавният глава е убеден, че повторното обсъждане от народните представители ще даде възможност да се намерят най-добрите решения и правните норми да бъдат разписани по начин, при който се отчитат интересите на стопанските субекти и правата на потребителите", се казва в заключение.