Европейската комисия за трети път разреши на България да подпомогне финансово БДЖ. Одобрената сума е 224 млн. лв., с които да се покрият дълговете на националния превозвач. Но от Брюксел само дават зелена светлина на държавната помощ, средствата трябва да бъдат намерени от нашия бюджет. 

Затова сега важните въпроси са поне три - откъде ще дойдат парите, за какво ще бъдат похарчени и... какво от това?

Очакванията или по-скоро надеждите на управляващите оздравяването на дружеството да стане със средствата от евентуалната сделка за 35-годишната концесия на Летище София.

В момента обаче процедурата за концесията на аеропорта още не е подновена (след като бе спряна от служебния кабинет на Огнян Герджиков) и ще тръгне най-рано през есента. После предстоят месеци анализи - финансово-икономически, социални, екологични и пр., и все още няма яснота кога ще се стигне до финализиране на сделката. С това и моментът, в който БДЖ ще може да получи финансовата инжекция, се отдалечава неопределено.

Европейската комисия и преди е разрешавала държавен заем за жп превозвача, но резултатът досега е никакъв.  

Първият опит бе през 2009 г., когато тогавашният външен министър Румяна Желева внася искане за държавна помощ към ЕК за 26 млн. евро. Въпреки че Комисията не предявява претенции и дава разрешение, правителството не отпуска средства.

През 2010 г. е изпратено второ запитване за сумата от 127 млн. евро. Европейската комисия отново няма претенции и разрешава, но пари за БДЖ пак не се намират. 

На следващата година България представи на ЕК план за преструктуриране на БДЖ, който да бъде оценен според правилата на ЕС за държавна помощ. В него беше включена и приватизация на „Товарни превози“. 

В отговор на това запитване ЕК иска допълнителни разяснения, като част от констатациите са, че продажбата на „Товарни превози” не може да бъде взета предвид като компенсаторна мярка, а възстановителният план не включва реално проучване на пазара.

„Такива разяснения явно са дадени по времето на служебния тогава министър Николина Ангелкова, а кореспонденцията е продължена по времето на втория кабинет „Борисов“ 2. В крайна сметка, от хронологията по казуса на страницата на Комисията в интернет, става ясно, че мерките, които предлага правителството, нямат характера на държавна помощ“, коментират от „За обществен и релсов транспорт“.

ЕК се фокусира върху опрощаването от страна на българската държава на 224 млн. лв. дългове на БДЖ. Установено е, че това е в съответствие с насоките от 2008 г. за държавна помощ за железопътни предприятия и няма да попречи на ефективната конкуренция.

Но дори този път концесията на Летище София да се случи и парите да се намерят, те ще покрият само част от дълговете на БДЖ, а средства за нови влакове и за подобряване на услугата пак няма да има. Т.е. нови, удобни, бързи и сигурни влакове няма да има скоро.

Дългосрочното финансово състояние на дружеството не може да се стабилизира чрез постоянно наливане на външен ресурс, а през годините управителите винаги са разчитали именно на това. Без подобряване на ефективността на оперативната дейност чрез дълбоки и структурни реформи вътрешните проблеми просто няма как да бъдат разрешени. И няма причина да очакваме, че този път резултатът ще бъде различен.