Навсякъде трябва да има надписи на кирилица, не само на латиница. Това е единствената ясна мярка, която днес стана ясна от бъдещия Закон за българския език, изработен от "Обединените патриоти".

Националистите проведоха кръгла маса в Народното събрание, на която бяха поканили издатели, представители на университети, БАН и на мобилните оператори. Основната тема беше как книжовният български език се влияе от употребата му в интернет и чрез високите технологии.

Хаотичният разговор обаче подскачаше в неясна посока. Първи темата отклони поетът, критик и редактор от издателство "Захарий Стоянов" Иван Гранитски. Според него подобен закон е трябвало да се създаде преди години.

"Той е фундаментален, много по-важен от икономиката или промените в Наказателния кодекс. Някои от народните представители ще продължат да игнорират нуждата от този закон. Що се отнася до този проект, като цяло той е положителен и трябва да се поздравят "Обединените патриоти" за това усилие. Но аз смятам, че като цяло този проект е много издут, което е в противоречие със смисъла, и е написан на същия скучен, пластмасов език, от който искаме да избягаме, когато приемаме закон за българския език", заяви той.

И допълни, че законопроектът е "изпъстрен с правописни грешки". Патриотите бързо уточниха, че това бил работен документ, а не финалният законопроект.

Темата след това отиде към явно наболял според патриотите въпрос - защо операторите ни пращат информационни съобщения на латиница, а не на кирилица?

Представители на "Виваком" обясниха спокойно, че става дума за чисто технически въпрос - SMS на латиница може да съдържа до 160 знака, а съобщение на кирилица - до 70. Причината за това е, че в системата за кодиране всеки знак от кирилицата заема повече от един знак информация. Така че пращането на 160 знака на кирилица всъщност се равнява на два SMS-а.

Друг проблем, ако се мине изцяло на кирилица, е, че много хора имат стари телефони, които не я разчитат и получават купчина въпросителни или безсмислени знаци.

Това обаче не спря инициатора на проекта Милен Михов да продължи да търси решения:

"Едно от нашите виждания е, че трябва да се въведе регламент, който да изисква за всички вносители на такъв тип устройства в България да поддържат технически възможности за използването на кирилица."

По време на дискусията той излезе навън и все пак се опита да отговори на въпросите на журналисти. Като разясни, че целта днес е била да се направи експертна среща, на която да бъде разяснено на депутатите как да подобрят законопроекта.

И най-после даде няколко примера какво ново ще има в закона, който бе предлаган преди време и бе отхвърлен:

"Така например ни беше обърнато влияние, че домейните на сайтовете на официалните български институции са преведени на английски."

Пример за това е сайтът на Външно министерство, който е mfa.bg - Ministry of Foreign Affairs. Михов обаче отказа да даде пример и заяви, че патриотите само ще предложат правилата. 

Друг проблем били униформите на полицията и военните.

"Ако сега погледнете един полицай от разстояние, едва ли ще разберете какъв е. На всички полицаи има надпис Police, а национално определящите знаци на практика не се виждат", разясни след това той.

Друг пример даде Станислав Станилов от ПФ, който изтъкна, че надписите на улиците трябва да бъдат написани на кирилица и латиница, като латиницата трябва да е с по-малки букви. Когато му бе изтъкнато, че по принцип това се спазва, той призна, че в София е така, но в други градове не бил следван строго законът - защото това вече го има в закон, разбира се.

След като отбеляза, че същото трябва да направят и бизнесите с надписи в града, които често нямат такъв на кирилица, Станилов сам призна, че това също го има в Търговския закон. И добави, че голяма част от Закона за българския език (както беше и при стария) е съставен от разпоредби, които вече са част от други закони. Целта на патриотите била да ги съберат на едно място.

Единственото оригинално в новия закон е идеята за Съвет за българския език, съставен от професори, специалисти и преподаватели. А ръководител ще бъде директорът на Института по български език към БАН. Функциите на новия съвет в голяма степен са същите функции, които има и въпросният институт.