„Единственото ми изискване при закупуването на самолети за военновъздушните ни сили е те да бъдат нови.“

Това заяви днес премиерът Бойко Борисов. Той говори пред участниците в дискусия на тема „Трансатлантическото партньорство от перспективата на българското председателство на ЕС“.

„Така и така ще се вадят купища пари – нито ще се впускам в темата кой самолет е по-хубав, нито кой е по-бърз. Всеки си има своите предимства и недостатъци. Важното е да са нови. Бих искал това да бъде взето предвид по време на преговорите за закупуването“, каза Борисов.

Той обясни, че когато за различни ведомства в България купува кола - било фолксваген, мерцедес или шкода, се взема предвид кой с какви пари разполага.

„Разходите са големи, но когато избирате, не гледайте само парите, но и способността на самолетите да влизат в бой“, отбеляза малко по-късно посланикът на САЩ у нас Ерик Рубин. Той също говори пред Атлантическия клуб.

Сред слушателите - видни евроатлантици: Даниел Митов, Красимир Каракачанов, Н. Пр. Ерик Рубин, проф. Огнян Герджиков. 

Същевременно Борисов заяви, че евроатлантическата интеграция на страната ни е необратма и я следваме още от самото начало. България имала два страгтегически партньора – това са ЕС и "НАТО в лицето на САЩ".

„Не мога да се съглася обаче с излизането на САЩ от споразумението за климатичните промени. Лично бях свидетел и знам с какви усилия ЕС стигна до това споразумение", каза обаче Борисов.

По думите му еврозоната е една от най-важните теми за България. Според министър-председателя страната трябва задължително да изпълни този свой ангажимент и да се присъедини към общата европейска валута, защото тя гарантира инвестиции и стабилност. 

„И когато влезем в еврозоната, не можем да се сърдим на други, че Европа минава на две и повече скорости. Тези, които са избрали еврото за парична единица, си гарантират стабилност и просперитет", каза още Борисов.

Борисов повтори идеята, която изложи наскоро в Брюксел - ЕС колективно да влезе в НАТО. Така ще бъдат решени проблемите с отбраната в Съюза.

"Има държави, които не са членки на НАТО. Ако бъде нападната Финландия, ще я оставим ли?", попита премиерът.

Според него останалите държави в момента узряват за идеята, а ЕС работи бавно.

"Въоръжението е техника, която е безбожно скъпа и, дай Боже, да не се ползва", изтъкна той.

Друго противоречие в ЕС, което разединява членуващите в него страни, са санкциите срещу Русия. Докато проблемът в Крим стои, той генерира санкции. А в Европа мненията са противоположни - от увеличаване до отпадане на тези мерки.

Той говори и за Македония, като ясно изрази подкрепа за членство на страната в НАТО:

„Договорът за добросъседство с Македония е изключително важен. Трябва да оставим историците да си спорят. И на мен не ми е приятно да ги слушам по много теми. Убеден съм, че и българската политическа класа ще ни подкрепи. Това си зависи и от политическата класа в Македония този договор да тръгне. Ако него не можем да подпишем, то какво бихме могли в бъдеще да подпишем. Интересът на България е да подкрепи Македония да влезе в атлантическия пакт. Да се надяваме, че и колегите разбират какви са опасностите, ако всичко това не се случва в бъдеще."

Отношенията с Русия са ни строго прагматични. Имаме стратегически интерес България да бъде диверсифицирана. Според Борисов е много неправилно, ако допуснем България да стане само клиент.

"Имаме съседи с които сме длъжни да общуваме", каза още министър-председателят.

Той допълни, че българските власти не са съгласни с хиляди неща в Турция. Анкара обаче задържа мигрантската вълна и това е достатъчно за да сме в постоянен контакт с нея.

Самият Борисов не е против ЕС да приеме всички бежанци, но те са заплаха за националната сигурност. Премиерът изтъкна, че докато страните от Вишеградската четворка - Чехия, Словакия, Унгария и Полша - отказват да приемат бежанци, тежестта пада върху Франция, Германия и Швеция. Затова той подкрепя идеята на италианския премиер Паоло Джентилони да се направят зони за сигурност извън ЕС.

"По-добре центровете да са в Турция, Либия, Йордания", смята Борисов.

След изказването дискусията стана по-свободна и премина в разговор с присъстващи в зарата.

"7 милиарда платихме за глупави политически решения - за американски, за руски централи и за КТБ. Представяте ли си какво щеше да бъде, ако не ги бяхе платили преди, а да ги плащаме сега?", каза Борисов.

И продължи:

"Имаме и два реактора край Дунава, които стоят ей така. Шегуваме се, че можем да направим от тях двигатели за ядрени самолетоносачи."

Веселин Марешки - зам.-председател на парламента и лидер на партия "Воля", попита премиера дали има сила да се справи с контрабандата и корупцията и дали е готов да се консултира по въпроса с хора, които са били извън прехода.

"Ами вчера нали се конкултирах с тебе", отвърна фамилиарно Борисов.

А Марешки пред всички си пожела към края на мандата му в него да се влюби пове една репортерка като в Борисов.