Големите сили могат да играят умишлено със слаби карти и да си позволят да правят грешки. Слабите сили, от друга страна, трябва да преувеличават силата си и да бъдат далеч по-точни в използването й. Силата е като парите - колкото по-малко имате, толкова повече се нуждаете от нея и толкова по-малко грешки можете да си позволите да направите. Но с опитите да убедите другите, че имате повече мощ, отколкото имате в действителност, рискувате да прахосате оскъден ресурс. Почти невъзможно е едновременно да се излага на показ сила и да се запази. Това е основният стратегически проблем на Русия. От една страна, тя все още се опитва да намери пътя си повече от 25 години след разпадането на Съветския съюз, което президентът Владимир Путин нарича "най-голямата политическа катастрофа" на ХХ век. В живота на народите четвърт век не е много , и отзвуците от катастрофата все още се усещат. От друга страна, Русия живее в сложен и опасен регион и да изглежда слаба може да бъде най-голямата заплаха за нейното благополучие.

Следователно, като богат човек, изпаднал в затруднения, Русия трябва едновременно да се опита да изглежда по-силна, отколкото е и да управлява внимателно каквато сила има.

Географската слабост на Русия

След падането на Съветския съюз Русия е изправена пред два основни проблема. Първият е географския. Вторият, на който ще се върнем по-късно, е икономическия. Основният географски проблем на Русия е, че трябва да запази буферна зона на запад, за да предотврати риска от нападение от европейския полуостров. Русия е била атакувана три пъти, веднъж от Франция и два пъти от Германия. Във всеки случай тя оцелява поради стратегическата дълбочина. Балтийските страни, Беларус и Украйна създадоха буферната зона, която даде на Русия място за отстъпление и изтощаване на врага. Въпреки че и времето също изигра роля, разстоянието беше основното предизвикателство за атакуващите армии. Дори през Първата световна война Германия не успя да задържи придобивките, които постигна. В наполеоновите войни и през Втората световна война врагът беше повален и победен. След Втората световна война руската буферна зона се разшири драстично. Втори кръг от нации на Запад - Полша, Чехословакия, Унгария и Румъния - попадна под съветско господство. Съветската власт навлезе в централна Германия. За първи път в историята си тя имаше стратегическа дълбочина, така че нападение от Европейския полуостров беше немислимо.

Но поддържането на силата, необходима за поддържането на този дълбок буфер, надвишаваше съветските ресурси. Намаляването на цените на петрола, присъщата неефективност в икономиката и разходите за защита на това, което бе спечелено през Втората световна война, станаха неустойчиви и Съветският съюз се срина. Първо изгуби дълбокия буфер на Източна Европа и две години по-късно загуби критичните елементи на своя основен буфер - Балтийските страни и Украйна. Възможно е да се направи изводът, че предвид ситуацията на Европейския полуостров заплахата за Русия се е изпарила. Но нищо в историята на Русия не позволява такова самодоволство. През 1932 г. Германия е слаба и разединена либерална демокрация. Шест години по-късно тя е най-мощната военна сила в Европа. Русия разбира скоростта, с която европейските (и американските) намерения и възможности могат да се променят. Следователно тя трябва да продължи да се стреми към стратегическа дълбочина. Когато балтийските държави влязоха в НАТО, руснаците не можаха да отговорят.

Но Украйна е различен въпрос. Беше станала независима, но не беше погълната от Запада. Това също беше критична част от руския буфер. Украйна е огромна, а цената на преминаването й от запад е висока. Когато по време на Оранжевата революция през 2004 г. западните страни, особено САЩ, изглежда подкрепиха създаването на прозападно правителство в Киев, Русия вярваше, че всъщност има намерение за подкопаване на руската сигурност. Украйна, въоръжена или контролирана от Запада, ще направи много трудна защитата за Русия. САЩ твърдят, че Оранжевата революция се отнася до правата на човека, но руснаците видяха в това прикритие. Руснаците отвърнаха с тайни операции, предназначени да инсталират проруско правителство в Киев. Американците реагираха, като подкрепиха въстанието през 2014 г., а руснаците видяха в това също враждебен акт. Но Русия не беше в състояние да направи нищо по въпроса. Нейните разузнавателни служби не успяха да разберат или предотвратят случилото се в Киев. Руснаците трябваше да направят нещо, за да покажат, че не са импотентни.

Така че Русия официално анексира Крим, регион, който е исторически руски, и където руската сила вече е била преобладаваща. Това убеди американците, че Русия е агресивна сила. Русия се озова в стратегическа конфронтация, която надделя над ресурсите й, но която не може да изостави. Но с Русия, която не може да се противопостави на западните сили, а САЩ не се интересуват от разширен конфликт с Москва, резултатът е замразен конфликт в Украйна. Имаше косвено споразумение: Русия ще приеме прозападно правителство в Киев, стига това да не включва военен съюз или развръщане на западни сили в Украйна. САЩ и Европа ще приемат статуквото, докато руснаците не станат агресивни. Руснаците имаха буфер срещу Запада, а Западът имаше буфер срещу Русия. Това постигна решение, с което Западът би могъл да живее, защото Украйна не беше от основен интерес. Но за руснаците това беше само минимално приемливо. Украйна беше от жизненоважно значение за руските интереси и това решение бе малко по-малко от поражение.

Икономически ограничения

Русия реши, че трябва да действа, за да увеличи силата си. Но понесе още един удар през 2014 г., когато цените на петрола започнаха да намаляват в резултат на увеличените доставки и ограниченото търсене. И това ни връща към втория основен проблем на Русия: нейната икономическа слабост. Русия зависи от икономика, чиято промяна не може да контролира. Тя остава силно зависим от износа на петрол, но не може да диктува цената на петрола. Във време, когато е необходимо да разшири военната си мощ, тя е изправена пред дълбоки икономически ограничения. Това беше именно проблемът, пред който беше изправен Съветският съюз през 80-те години. Той трябваше да увеличи военната си сила, докато основният му износ, енергията, се понижи в цената. Този проблем способства за разпадането на Съветския съюз. За да се избегне повторението на този сценарий, руснаците трябваше да намалят бюджета си за отбрана, вместо да го увеличат. След двойните сътресения от 2014 г. Русия можеше или да признае своята слабост, или да се опита да изглежда по-силна от това, което беше. Но ако признаваше проблемите си, Русия се страхуваше, с основание, че САЩ биха могли да наложат по-агресивна политика към Москва.

Русия бе принудена да навлезе в маневрата на бивш богат човек, който е бил изоставен от късмета си. Трябваше да се окаже убедително по-мощна от това, което беше, с опасността от използване на ресурсите, които не можеше да си позволи да изразходва. Тя преследва тази стратегия чрез евтини и нискорискови действия. Едно такова действие беше в Сирия. Намесата там не обслужваше руски стратегически интереси. Имаше спекулации, че Русия се интересува от тръбопроводи или пристанища. Но никой не вярва, че ангажиментът на Русия към Башар Асад е толкова дълбок, че ще се намеси, за да го спаси. В действителност руснаците се намесиха, за да покажат, че могат и да докажат, че могат да се справят със Съединените щати и Турция като равни. От стратегическа гледна точка нямаше смисъл. От психологическа гледна точка имаше някакъв смисъл. Силите, които изпратиха, бяха ограничени и макар че може би са предотвратили падането на Асад, те сега са затънали като американците, неспособни да спечелят и не могат да напуснат. Но да бъдеш затънал като американците не беше проблем. Напротив, това направи от Русия играч на по-голяма сцена. Второто нискорисково действие на Русия беше стара съветска стратегия: използването на разузнавателните си сили в кампания за дестабилизация. Целта на руската кампания не беше толкова да се намесва в политическите кампании, колкото да се разглежда като намеса. Съветите също играеха тази игра през 80-те години, подкрепяйки различни радикални групи в Европа. Разбира се, Съветският съюз се разпадна. Действия, предприети от слаби държави, предназначени да ги направят да изглеждат по-силни, отколкото са, винаги се провалят в дългосрочен план. Реалната сила на дадена страна е трайна, но илюзиите са мимолетни.

Руснаците са доволни, че са убедили някои среди, че контролират Доналд Тръмп. Това не само вдъхна нестабилност в Съединените щати, но дава усещане за преобладаваща, макар и скрита, руска сила. Ако те наистина се бяха опитали да контролират Тръмп, тогава тяхната репутация за некомпетентност по тези въпроси би им се отплатила, тъй като можеха да изнудват Тръмп, ако имаше тайна. И превратът на века (или на няколко века) ще бъде най-голямата тайна на всички времена. Но въпросът не беше контрола върху Тръмп, а дестабилизирането на Съединените щати. И макар това със сигурност да е предизвикало вълнение, факт е, че американската сила е непокътната, както и руската сила. Балансът на силата не се е променил.

Русия постигна това, от което се нуждае в Сирия и чрез своята дестабилизираща кампания. Изглежда, че е по-силна, отколкото е. Но основните проблеми на Русия не са разгледани. Нейната стратегическа дълбочина е компрометирана, ако не и загубена, а икономиката й се олюлява, тъй като цените на петрола остават ниски. Руснаците нямат решения на тези проблеми, така че вместо това те се занимават със серия от много впечатляващи блъфове. Но, в крайна сметка, те просто купуват време, а не решават своя стратегически проблем.

Статията е от „Геополитикал фючърс“. Препечатваме я от БГНЕС.