Държавите от Европейския съюз обмислят мерки, които биха им позволили временно да забраняват на хората да теглят парите от банковите си сметки, за да предотвратят банкови кризи, предаде Ройтерс, позовавайки се на документ на ЕС, до който агенцията е получила достъп.

Стъпката цели да помогне на банките, за които се смята, че са в несъстоятелност или близки до несъстоятелност. Критиците й казват, че тя може да подкопае доверието и дори да ускори тегленията при първите слухове, че някоя банка е в беда.

Предложението, по което се работи от началото на тази година, идва по-малко от два месеца след масови тегления на влогове в испанската Banco Popular, които доведоха до фалита й.

То е актуално и с оглед на същата ситуация, която доведе до кризата с Корпоративна търговска банка в България през лятото на 2014 г.

Проектът се появява и насред противоречия  между държавите-членки на ЕС за това какво да правят със  закъсалите банки, почти 10 години, след като Европейската централна банка трябваше да отпечата милиарди евро, за да предотврати продължителен икономически спад, пише агенцията.

Да се упълномощи банковият надзор временно да блокира сметките в боледуващите кредитни институции е "възможно решение" според документ на естонското председателство на ЕС, който признава, че държавите са разделени по въпроса.

Страните от ЕС, които вече позволяват мораториуми върху банковите плащания при процедури за несъстоятелност на национално ниво като Германия подкрепят мярката, според източници на агенцията пожелали анонимност.

Естонският документ с дата 10 юли препоръчва на вложителите в такива проблемни банки да бъде позволено да теглят "поне ограничени суми пари", за да покриват спешните си нужди.

Банките обаче казват, че такава мярка би разубедила хората да спестяват.

"Твърдо вярваме, че това би стимулирало вложитeлите да избягат от една банка на ранен етап", казва пред Ройтерс Чарли Банистър от Асоциацията на финансовите пазари в Европа, лобистка група на банковия бизнес.

Естонското предложение е било обсъдено на 13 юли от постояннине предсдтавители на държавите-членки, но те не са стигнали до решение според европейски представител пожелал анонимност, цитиран от агенцията. Дискусиите ще продължат през септември. За да бъде прието, трябва одобрението на законодателите в ЕС.

Ако планът бъде приет, той ще се различава от законодателните предложения на Европейската комисия от ноември, които целят да засилят властта на надзора да замразява тегленията, но изключмат он мораториум застрахованите вложинели, които според правилата на ЕС са с депозити под 100 000 евро.

Според цитирания документ тегленвията могат да бъдат спирани за до пет работни дни, като този срок може да бъде удължаван до 20 работни дни в изключителни обстоятелства.

Съществуващите правила в ЕС позволяват прекъсване на някои банкови плащания за два дни, но мораториумът на включва влоговете.

Комисията, която е отказла коментар по въпроса, преди това беше изключила депозитите от инструмента на мораториума от страх, че той "може да има отрицателно въздействие въррху доверието в пазара" според съобщение за медиите от ноември.

Много държави подкрепиха замразяване на плащанията само по време на т.нар. оздравяване на банка в несъстоятелност - процеса, който налага загуби на инвеститорите в нея и възможно - на незастрахованите вложители, докато банковите дейности продължават, предава Ройтерс, цитирайки документа.

Повечето страни са се противопоставили на по-смели планове за налагане на ранен мораториум.