Ако ви се е сторило прекалено, че през 2012 г. премиерът Бойко Борисов запретна крачоли и нагази в калта край Ябълково, за да се включи лично в спасяването на 2605 блатни кокичета от заплахата на строящата се магистрала "Марица", то непременно трябва да се запознаете с Доклада по ОВОС за влечугите и земноводните по "Струма". 

Той бе публикуван на сайта на Агенция "Пътна инфраструктура" и засяга трасето на лот 3.2 между Крупник и Кресна.

Целия текст може да видите тук.

Изготвянето на проучването бе възложено на гръцката консултантска компания "Енвеко" през май т.г. и резултатите не са в особена полза на крайните позиции на природозащитните организации. 

Основните изводи са, че строителството на последната отсечка на магистрала "Струма" в района около Кресненското дефиле не само няма да доведе до затриването на защитени видове, но тъкмо обратното - ще ограничи смъртността им. 

Според използваните мониторингови данни от периода 2013-2016 г. на този път умират средно между 7,2 и 10,8 влечуги и 0,6 и 1,4 земноводни дневно. 

През 2015 г. за 36 дни са открити общо 68 умрели земноводни и 517 влечуги. Данните дори се смятат за занижени, тъй като преди изследователите да успеят да преброят всички жертви, част от тях са били премахнати от работниците по чистотата, уточняват експертите. 

За улеснение авторите на доклада дори са въвели съкращение за клетите "местообитатели" - УНП (умрели на пътя). 

Най-честите жертви в този участък са сивата водна змия и зеленият гущер, които имали нужда да се "темперират" и използвали пътната настилка за „терморегулация“, показват теренните проучвания, извършени през май 2017 г.

Шипобедрената и шипоопашата костенурка, както и леопардовият и ивичестият смок също са потърпевши.

Процентите на смъртност при земноводните са много по-ниски, но в състава на жертвите се срещат безценната жълтокоремна бумка, южният гребенест тритон, краставата жаба и др.

През юли т.г. няколко екоорганизации внесоха официална жалба в Брюксел с мотива, че Кресненският пролом е част от мрежата "Натура 2000" и ако финалната отсечка от магистралата бъде построена през дефилето, това ще бъде катастрофално за защитените видове растения и животни в региона.

Резултатите от Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) обаче показват, че и трите предложени варианта за проектни решения за маршрута на лот 3.2, които включват преминаване и обход през дефилето, ще доведат до значително намаляване на УНП. 

При реализацията на т.нар. Източна алтернатива Г20, както и на сценария „Дълъг тунел“ прогнозираната смъртност за 2040 г. ще бъде намалена с 58% при влечугите и с 25,1% при земноводните спрямо 2014 г.

За целта обаче трябва да бъдат изградени подходящи конструкции за изолиране и коридори за свързаност, отчитат експертите и най-подробно описват какви трябва да бъдат те. 

"Общото правило е, че по-подходящ за повечето видове влечуги и земноводни е голям осветен от слънцето подлез с минимален препоръчан размер за дължина под 10 метра и 75 x 100 cm или при тръби с диаметър от 1 m. Размерът обаче не е най-важният фактор - имало случаи, в които костенурките предпочитали да пресичат пътя през отводнителен канал с диаметър 1 m вместо през бетонов кутиенообразен канал с размери 3,4 m x 2,4 m", е отбелязано в доклада. 

Документът изобилства от куп ценни инструкции - залесяване на подстъпите към входа на съоръженията с храсти, предписания за разстоянието и формата на подлезите, наклона, повърхността и пр.

Авторите заклеймяват оградата от телена мрежа с метални стълбове като непригодна. Според тях най-ефективният вид конструкция за изолация за влечуги и земноводни са бетонните заграждения, поставени под пътното ниво в чакъл с наклон между ръба и канавката. Този вид бариера се е доказал като много успешен с намаляване от 93% на "изобилието на пътищата на влечуги и земноводни".

Бариерата за влечугите трябва да е с височина 80 cm, за да се спрат повечето животни, тъй като, ако достигнат пътя, те ще бъдат "уловени в капан и евентуално убити без възможност за бягство", допълват още експертите.

На финала на доклада е обърнато специално внимание върху последващия контрол. Според консултантите трябва да се сформират полеви екипи, които да обхождат пеша цялото разстояние на дефилето. Отговорникът по смъртността трябва да протоколира всяко мъртво животно, а другите двама членове от полевия екип да записват всички "индивиди - влечуги и земноводни", които срещнат по пътя, за да има обществеността реална представа за разнообразието.

Предвидено е поставянето на камери в тръбите за засичане на движение, както и нещо като техника за "снемане на отпечатъците" на бумки, тритони и костенурки.

При метода със следите и двата входа на подлеза трябва да бъдат покрити с тънък слой материал, например мраморен прах или пясък. Така изследователите щели да получат информация за броя на влечугите и земноводните, използващи съоръжението.

Ако строителството на лот 3.2 на "Струма" не започне до 2019 г., което в крайна сметка е напълно възможно и заради действията на еколозите, това може да доведе до провал на оперативна програма “Транспорт и транспортна инфраструктура”, а страната ни да загуби 1,5 млрд. лв. от ЕС. 

Ако и това не е основателна причина за форсирането на проекта, то от Българската асоциация на пострадали при катастрофи напомнят, че този пътен участък си извоюва печалната слава на най-кървавото трасе в България.

За последните пет години в Кресненското дефиле на всеки километър “изникват” по два надгробни паметника и всеки ден забавяне на строителството е причина за тежки пътнотранспортни произшествия.