Тази история щеше да е най-обсъжданата и най-коментираната в една нормална политическа и медийна среда. Когато прокуратурата и Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) атакуват директно Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС), тогава държавата има сериозен проблем. А когато Бюрото отвърне, че има организиран опит за натиск, за да бъде премахнат контролът върху използването на СРС, тогава вече държавата има доста повече от сериозен проблем.

В такова състояние живее България от десетина дни насам. В това време българите наблюдават по телевизията драматичните истории за това кой каква сметка бил платил в Созопол и кой бил откраднал повече от детските градини или пък от нещо друго – безспорно важни въпроси, които не оставят въздух за най-важния: Имат ли пазачите пазачи?

Не, няма да имат, ако Националното бюро за контрол на СРС продължи да бъде мачкано по начина, по който това се случва в момента – без сериозни аргументи, без сериозни обвинения, но с цялата мощ на държавната машина. В нормална политическа ситуация това би била най-привлекателната тема за опозицията. Не, в България парламентарната опозиция се занимава с Бузлуджа, преди да излезе във ваканция, а след това просто излиза във ваканция. В нормална медийна ситуация това би била най-горещата тема за вестниците и телевизиите. Не, в България централен всекидневник сваля от печат интервю с директора на Бюрото за контрол на СРС, защото в него той разкрива неприятни истини. Няма много фигури в страната, които да имат такава мощ, че да организират подобна атака. Затова заглавието на този текст е колкото въпрос, толкова и отговор.

Случаят „Гатев“

За пред публиката всичко започва на 24 юли, когато прокуратурата съобщава, че е поискала от ДАНС да отнеме допуска до класифицирана информация на член на Бюрото за контрол на СРС. Малко по-късно всички знаят, че става дума за Георги Гатев – зам.-председателя на Бюрото, избран от парламента по предложение на ДПС. Имали данни, че Гатев контактувал с „обвиняеми и подсъдими лица" и им помагал да подават заявления за проверка дали са били подслушвани или следени. ДАНС изпълнява искането на прокуратурата и Гатев е с отнет допуск, а това на практика го вади от дейността на Бюрото, което работи основно с класифицирана информация. На 4 август самият Гатев разпространява писмо до медиите, в което окачествява историята като „недопустима институционална атака". Подава жалба до ДАНС, която седмица по-късно е отхвърлена. Но припомня и решение на Конституционния съд, според което прокуратурата вече няма правомощия да иска отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация.

Тогава директорът на Бюрото Бойко Рашков дава интервю за „24 часа“, което обаче не вижда бял свят и се появява по-късно в сайта „Медиапул“. Рашков отхвърля обвиненията срещу Гатев, че съдействал на определени лица да се възползват от законното си право да научат дали са били подслушвани или следени – все пак това е работата на Бюрото. Бойко Рашков използва израза „сплашваща акция срещу Бюрото" и дава пример с друг член, който се отказал да се занимава с конкретен случай след атаката. Рашков дори съобщава, че предлага на ДАНС повече информация за въпросните контакти на Гатев, но те отказали да я получат. В две интервюта по темата Рашков назовава целта на цялата операция - „да се ограничи контролът върху дейността им". Става дума за прокуратурата и ДАНС и контрола, който Бюрото е длъжно да осъществява по закон върху използваните от тях СРС.

Защо това е важна тема

Защото България доскоро бе шампион по безконтролно използване на СРС, нищожна част от които бяха изобщо използвани като доказателствен материал за обвинения. А когато данните от едно СРС не служат за доказване пред съда на престъпление, те служат за икономически и политически натиск и за изнудване. Бойко Рашков припомни времето, когато председател на Софийския градски съд бе Владимира Янева и когато разрешителните за използване на СРС се издаваха на конвейер. Тя все пак бе обвинена, но остана единствена.

Председателят на Бюрото Рашков набляга на този факт – те са предали данни за „фрапиращи нарушения, основно по линия на ДАНС", но прокуратурата не е обвинила никой друг. Рашков казва също, че има данни за нарушения при подслушване на магистрати и опозиционни политици...

Само дотук скандалът би трябвало да се е превърнал в централен и да привлече вниманието на основните политически сили. Но не е така. Сега Рашков ще иска свикване на парламентарната комисия за контрол над СРС. Където може би освен актуалния случай да постави и друг въпрос: защо Бюрото изпраща до главния прокурор десетки сигнали за нарушения при прилагането на СРС, но не е последвало нито едно дело. Въпросите са много, а отговорът е само един – някой отново иска да върне използването на СРС в полето на пълната безконтролност, където плуваше доскоро. Днес контролът може да не е 100-процентов, може да е далеч от стандартите на напредналите демокрации, но България все пак изгради система за контрол, за да не бъдат пазачите без пазачи. Сега прокуратурата и ДАНС атакуват своя пазач. И нищо не следва в държавата. Достатъчен повод за събуждане в лятна нощ.

"Дойче веле"