“Георги Първанов каза още, че близки до Делян Пеевски фирми участват в изпълнението на „Южен поток“.

Това е цитат от днешна дописка.

Най-интересните думи в нея са “фирми близки до”.

Най са ми интересни, защото казват докъде сме стигнали в прозрачността на собствеността за 25 години преход, който според някои е свършил.

В търговското право и в публичните регистри няма “фирми близки до”. Има фирми собственост на.

Личният ми опит от последните години обаче недсвусмислено ме убеждава, че “близки до” може да е по-важно от “собственост на”.

Една такава фирма “близка до” доскоро беше собственик на вестника, в който работех допреди шест месеца. Този, на когото беше близка, не фигурираше никъде. Само дето я държеше за дълговете. Не знам на кого е близка новата фирма-собственик и дали наистина е собственик, или играе такъв.

Докато работех там, ми обясняваха, че не бива да се изказвам напреки на близкия нам държател, защото той ни държал също и за разпространението.

Хем на книга не ни е никакъв, хем в живота ни е сайбия. Двойна реалност. Една де юре, друга де факто. Юре-то е параван на факто-то.

Ето, затова ЕС ни наблюдава вече седем години и няма изгледи скоро да престане, защото фирмите и близките до тях не са това, което са. Спомняте ли си “Зоната на здрача”?

И ако бяха само фирмите, с мед да ги полееш. Ама има и институции “близки до”. И служби “близки до”. И партии “близки до”.

За медиите е излишно да говоря.

Добре би било да знаем, кой какво агентурно минало е имал.

Още по-добре обаче е да научим, кой на какво икономическо настояще се радва.

Само си въобразяваме, че го знаем.

Този текст, както и други материали от същия автор, можете да прочете тук.