Германците ще подложат на обсъждане по-скоро сексуалните си проблеми, отколкото заплатата – гласи неписаното правило, което жителите на Федералната република се приучават да спазват още от малки. Както съм обяснила на децата си отдавна – за пари не се говори, заявява една майка на двама синове без никакво съмнение, че е постъпила по най-правилния начин. Но защо е така и какво е обяснението за този типично германски феномен?

Има държави, в които при запознанство още един от първите въпроси е „Колко получаваш?“ - нещо, което в Германия е напълно невероятно да се случи. Дали причината е в липсата на непринуденост, с която германците са известни, или е по-дълбока? Състоянието на нещата и любопитството към така установилите се порядки пораждат най-разнообразни хипотези.

Основната от тях се опира на проучванията, доказали, че дори и най-малката мисъл за пари вече влияе негативно на поведението на хората като цяло. Но това не е всичко – в Германия прагът на приемане на социалните различия не е висок или, както казват експертите, основната теза в това отношение би могла да звучи така: „Всички са равни и трябва да имат поравно.“ Покрай което възхищението от този, който печели повече или заема особено висок пост, автоматично се задържа в определени граници. Това е и обяснението за типичните за Германия дискусии по размерите на мениджърските заплати или различията в доходите на мъжете и на жените.

„Не говорете за високата си заплата, освен ако не целите да предизвикате завист и да демонстрирате егоизма си“, гласят съветите, базирани на вече споменатите постулати. Както и: "Не се самоизтъквайте чрез доходите си, за да не излезе, че обществото е допуснало наличието на неравноправие". А може да се каже и доста по-елементарно: "Избягвайте разговорите за пари както в службата, така и у дома, за да не ви завиждат или да ви съжаляват – кому е нужно това?"

Различията в доходите са сред постаментите на йерархията и точно това в Германия се стремят да избегнат. А тъй като отношението към размера на заплатата като тема табу е достатъчно силно вкоренено, дори се провеждат специални подготвителни курсове за тези, на които им предстои да заминат в чужбина на работа – например в Китай с неговата обществено обусловена диференциация.

Впрочем в немалко фирми в Германия съществуват и клаузи в трудовите договори, забраняващи обсъждането на заплатите, но това вече е прекалено, констатира при един неотдавнашен процес съдът в Мекленбург-Предна Померания: на служителите трябва да бъде разрешено да дискутират доходите си, за да установят дали работодателят се държи коректно към всички. Но възползвалите се от тази свобода не са много, показва неспадащата актуалност на темата.

В дебатите се включва и още един елемент – разликата между германската и американската мечта. Американците нямат проблеми да обсъждат парите си, защото не ги възприемат като възлова част от идентичността – днес ги има, утре ги няма. В Германия е друго - въпросът за размера на заплащането е много по-тясно свързан с големия „кой си ти всъщност“. Професорът по психология Флориан Бекер обяснява, че във Федералната република, за разлика от Съединените американски щати, вярата в справедливостта и равноправието е по-силна:

„Ако един служител в Германия печели по-малко, то се дължи на обстоятелството, че не е имал по-добри шансове. Т.е. вината за това е на обществото. От друга страна, ако някой печели повече, трябва и повече да дава – в противен случай ще се натъкне на зложелателство.“

Накратко – мълчанието по финансовите въпроси в Германия е решаващ фактор за запазването на социалния мир и поддържането на добри отношения с околните. Нещо повече – щом вече е неизбежно да се засегне темата за заплатата, най-добре да се „посмали“, ако целта е да изглеждаш по-симпатичен в очите на другите. Но дали ситуацията подлежи на промени? Професорът по икономическа психология от университета в Манхайм Карстен Мюлер е склонен да отговори утвърдително:

„В обществото е факт тенденцията към повече прозрачност. А и информацията в интернет за размерите на заплащането става все повече и дава все повече възможности за ориентация.“

Там може и да се провери за какво става дума, но в разговорите по-скоро няма да се говори за пари – както сочи актуално проучване, темата си остава табу за 64 на сто от германците. Най-малко склонни да обсъждат доходите си са хората с високи заплати – от тях само 4 процента биха промълвили нещо по въпроса.