В неделя Северна Корея извърши своя шести ядрен опит и първи с водородна бомба. Взривът бе най-мощният досега и предизвика земетресение от 6,3 по Рихтер, което бе усетено в Китай и Япония.

Според експерти, това означава, че бомбата има мощност от 100 килотона.

Вероятно и вие не различавате килотон от килограм. Но има сравнение, което прави ясен размерът на това оръжие – устройството е СЕДЕМ ПЪТИ по-мощно от атомната бомба, която Америка хвърли над Хирошима през 1945 г.

Интерконтиненталната балистична ракета, на която Северна Корея планира на монтира бомбата, на практика може да достигне до Съединените щати.

Ядреният експерт Випин Наранг от Масачусетския технологичен институт каза пред „Вашингтон пост“, че с тази бомба Северна Корея „може да разруши по-добрата част от града“.

Като съберем всички тези факти и започваме да разбираме колко сериозно и потенциално катастрофално е вече положението. Не е чудно, че министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис предупреди, че „всяка заплаха за САЩ, техните територии или техните съюзници ще бъде посрещната от масиран военен отговор – ефективен и съкрушителен“. Не е чудно и че премиерът на Австралия Малкълм Търнбъл каза, че Корейският полуостров сега е „по-близо от всякога до война“, която би била „бедствие за региона и света“.

Въпросът е едновременно прост и сложен:

Какво, по дяволите, можем да направим?

Никой, а най-малкото САЩ, не иска ядрена война. Сигурен съм, че севернокорейският лидер Ким Чен Ун също не иска.

Защо би искал? Цялата му стратегия до момента, както и на баща му, бе да изгражда толкова мощна отбрана, която да защитава противния му режим от нападение.

Ако той изстреля една бомба срещу САЩ или техните съюзници, ще осъди себе си и държавата си на незабавно унищожение.

Но светът не може повече просто да си стои и да търпи това полудяло парвеню да демонстрира безсрамна и опасна безнаказаност на фона на засилената му ядрена мощ.

Това, което ме притеснява най-много в ситуацията, е възможността Северна Корея да направи смъртоносна грешка и по случайност да провокира война, ако нещо се обърка в някой от опитите ѝ.

Така че, Ким Чен Ун трябва да бъде спрян с ядрените си занимания и това е ясно.

Но как, ако военната намеса не е реалистична опция?

Строгите нови санкции на Съвета за сигурност на ООН, наложени миналия месец, са добро начало. Бе силно окуражаващо да видим също, че всеки от членовете на съвета ги подкрепи.

За съжаление, те не са достатъчни според мен.

Северна Корея трябва да бъде атакувана финансово по разрушителен начин, който да я обезсили икономически, а най-смъртоносният удар може да дойде от най-големия търговски партньор на Пхенян – Китай.

Зашеметяващите 90% от търговията на Северна Корея е с Китай. Така страната на практика е основен фактор за деспотичния режим.

Китайските пари издържат армията на Северна Корея и на практика китайските пари поддържат ядрената програма на страната.

Президентът на Китай Си Цзинпин бил „обмислял“ различни икономически наказания за Северна Корея извън санкциите, като например да забрани на около 100 хиляди севернокорейски работници да работят в страната или да спре доходоносния текстилен износ на Пхенян.

Но ако Си Цзинпин наистина иска да укроти ядрените амбиции на Ким, той трябва да му спре доставките на суров петрол.

Нито една съвременна армия не може без петрол.

Този решителен ход, който има нужда от подкрепата и на Русия, ще прекърши икономиката на Северна Корея и това в един момент неизбежно ще доведе до края на режима на Ким.

Разбира се, ще бъде много тежко за хората на Северна Корея, но те и сега живеят тежко. Живот без сатрапа Ким, който контролира всяко тяхно действие и всяка тяхна мисъл, не може да бъде по-лош. Въпреки че те са с толкова промити мозъци, че в момента едва ли го осъзнават.

Доналд Тръмп засили натиска над Китай, като заплаши САЩ да прекратят търговията с всяка една страна, която продължава да сътрудничи със Северна Корея. Китайското външно министерство определи това като „несправедливо“.

Китай обаче по настоящем е втората световна суперсила. Тази позиция носи и задължения за отговорност към останалия свят.

Най-голямата заплаха за световния мир сега е Северна Корея и страната, която най-ефективно може да неутрализира опасността, е Китай.

Не е достатъчно президентът Си Цзинпин да си завира главата в пясъка и да се надява бурята да отмине, както винаги досега е правил Китай. Си Цзинпин трябва да покаже големия мускул на Китай и трябва да го направи сега.

Ким няма да спре да развива ядрената си програма, защото никой не се опитва да го спре. Той е чувал много войнствени заплахи преди и знае, че никой няма да ги изпълни и никой не иска да го напада. Така светът само го окуражава и го кара да се мисли за непобедим.

Но той не е непобедим.

Всъщност, той е много уязвим от икономическа война, която би го лишила от финансов ресурс и от възможността да се прави на ядрена сила.

Време е Китай да надигне богатия си, мързелив и егоистичен задник, когато става дума за Северна Корея, и да предприеме решителни действия, докато е време.

Точно сега проблемът не е Доналд Тръмп, както твърдят неговите критици. Той не прави нищо по-различно по темата от своите предшественици.

Не той, президентът Си е проблемът.

Той има силата да разреши тази криза веднъж за винаги.

Спрете му петрола, г-н президент.

...

Пиърс Морган е британски журналист. Бил е водещ по ITV и CNN. Редактор е на американската секция на "Дейли мейл". Преводът е на Клуб Z.