Още от първия момент, в който атакуваха КТБ през юни 2014 година, аз, както и много други мои познати и колеги, се изправих пред дилемата - как да се отнасям към Цветан Василев. Още повече, че неговата банка и лично той се бе превърнал в синоним на задкулисие, рейдърство и манипулативни схеми с политическа драматургия. Ясно беше, че играе ва банк и силно се надценява, след като бе тръгнал да прави партия, с която да контролира политическия си риск. Но беше осъзнал, че няма защита срещу политиците и срещу пленените институции. 

И тогава, и сега водещ при оценката на собственото ми отношение си остава публичният интерес - този на данъкоплатците и на редовите граждани. Пред очите ми се разрушаваше стойност за милиарди лева и то не толкова от него, а от хора, които не можеха да приемат "не" за отговор, и искаха своя дял от "плячката".

Винаги съм смятал, че е нормално, дори задължително да имаме български банкери и собственици на банки. Защото това е бизнес с голяма отговорност и със системна значимост за развитието на страната. Въпросът е какви са собствениците и най-вече каква е системата в рамките, на която можеш да реализират банкова дейност. Ако от мен зависи, щях да забраня на собствениците на банки да имат друг бизнес, за да се избегне текущият конфликт на интереси, при който правиш банка, за да финансираш собствения си бизнес. 

И тук трябва да направим разграничение, когато обвиняваме Цветан Василев за греховете му като банкер. Каква част от неговите простъпки са функция на Системата, изобщо можеше ли да се направи българска банка по друг начин? У нас банковият лиценз е универсален, тоест нищо не му пречи - нито на него, нито на всички други българските собственици на банки да се занимават с инвестиционно банкиране.

Няма нищо ново в модела "КТБ"

Моделът му на действие не е нито уникален, нито изолирано явление. Това, в което той сега ни убеждава, че е бил принуден "да пази банката" и да се съобразява, адаптира, ако щете прекланя пред силните на деня чрез система от привилегии за силните, не е негова пъклена инвенция, родена от безделие, а реално отчитане на потребностите на средата. Дори схемата със специалните дружества не е уникална, а той я представя като застраховка срещу политическия риск в Системата. Грешките му идват от личните му преценки и несъразмерните амбиции, които са допринесли за проблемите в банката - не само негови, но и на вложителите. Самият факт, че банката е стигнала дотук, означава, че се провалил като банкер. 

Защото е ясно, че политическият фактор, който в последна сметка разруши КТБ, е съзнателно поканен от самия Цветан Василев. Той сам се е съгласил на съюз с политическия Мефистофел в името на това да бъде най-големият, най-значимият банкер у нас (за това получаваше и награди). И сега е изгнаник в Белград, защото Мефистофел е поискал обратно вересиите си.

Но за греховете на банковата ни система, той не е нито първопричина, нито главно действуващо лице, не е нито архитект, нито дизайнер, нито драматург в този театър на сенки и на византийска "откровеност".  

Няма никаква разлика между схемите на ПИБ за кредитиране на изкупуването на активите на "Кремиковци" (които са пример за лоша сделка) и сделките в портфейла на КТБ (в повечето от които има доста бизнес смисъл). Като правило, сделките на Цветан Василев в по-голямата си част имат здрава бизнес логика - купуват се стресирани или проблемни активи на ниска цена, с добър бизнес хоризонт и скрит потенциал за ръст на стойността. 

Тоест проблемът с ограничаването на правата на собственик на банка да бъде инвеститор с чужди пари е проблем на Системата, а не е измислен от Цветан Василев. И когато лицемерно го съдите,  отчитайте и йерархиите, и съподчинеността на процеси и изпълнители.

Да, в България има много чуждестранни банки, с добра развита мрежа и банкиране на дребно. Но има цели отрасли, които по ред причини, тези банки отказват да кредитират или кредитират с ограничения. Примерно военната индустрия или хотелиерството по морето. 

Ако хвърляме постоянно вината върху българските банкери, те няма да станат нито по-добри, нито по-лоши от българските политици или от българските бизнесмени. Да не говорим, че в много отношения не са по-лоши и от чуждестранните банкери. Достатъчно е да сравним броя на фалити и дълбоки кризи в редица банки-майки с клонове у нас с тези в българските банки. 

Никак не е лесно да си български банкер, когато не сме в Еврозоната и нямаме пряк достъп до финансов ресурс от ЕЦБ. Затова да не бъдем крайни в оценките. 

На фона на общото състояние на икономиката и на публичните финанси, постоянно растящите печалби на банките и то не от основната им дейност кредитирането, а от различните такси и плащания, не са привилегия толкова и само на банките с българска собственост. 

В банката потънаха не само парите на Василев, а и вашите пари

Директната намеса на прокуратурата и Пеевски в разрушаването на банката, което се споделя като оценка от огромното мнозинство от българската общественост - над 76%, не е просто проява на лична вендета. Това е атентат срещу държавността и банковата ни система. Затова диагнозата на проблема и терапията му имат такова огромно значение.

Щетите от този удар не бяха хирургически прицелени, за да засегнат само Цветан Василев, тези "хуни" унищожиха стойност за над четири милиарда лева, в която личната загуба на Василев не е основната. Тоест получи се - изгориха му плевника, за да изгорят домовете на много хора - вложители и данъкоплатци. 

Ето това се опитвам упорито да отстоявам - случаят КТБ не е равнозначен на Цветан Василев. КТБ - това са парите и състоянието на много български граждани, компании и институции, които първо бяха обезценени, след това бяха откраднати от #Кой. Пеевски и кохортата му станаха по-богати не за сметка на парите на Цветан Василев, а за сметка на парите - реални или като възможни за възстановяване от квестори и синдици, т. е. на вашите пари. И за да не забележите тази кражба, на тях им трябва удобно да имат един, единствен виновник.

Загубени бяха работни места, семейства се разделиха с доходите си - при това не само пряко свързани с КТБ и с обслужваните от нея компании, но и по веригата на свързаност цели отрасли изпитаха шок. Шокът за вложителите бе успокоен за сметка на парите на данъкоплатците, т. е. на вашите пари. С елементарни счетоводни трикове ви лъжат най-безсрамно, че някога тези пари ще се върнат в бюджета. Така си купиха социалния мир и вашата пасивност... или поне се опитаха.

Още тогава, настоявах, че най-добрият начин за справяне с кризата е влизането на държавата по простата схема - ликвидна подкрепа срещу кризисно управление. При това без да се спира дейността на банката, като се направят нужните проверки, докато се установи реалното състояние на банката, преоценят се активите - но не в условия на блокирана и поставена във фризера банка, а на действуващо предприятие. Ако се беше установила загуба на стойност, първите потърпевши да са акционерите - собствениците. Така Цветан Василев щеше да плати за грешките си със собствените си пари, а всички други щяха да бъдат защитени. 

Убеден съм, че "щетите" от лошите политически инвестиции на Цветан Василев в медии, политици, сиви схеми и т. н. не са превишавали няколкостотин милиона, срещу които е стоял негов собствен капитал - т. е. имаше с какво да си плати сметката. 

Но атаката дори не беше толкова, за да се унищожи Василев (неслучайно и прокуратурата, както той твърди, е предлагала сделка срещу 15 милиона евро), нито да му отнемат възможността да бъде банкер, а да откраднат в буквалния смисъл активи за 4 милиарда, като предварително ги легендират като "дупка", причинена от него, след което се възползват от извънредните и на практика безконтролни пълномощия на квестори и по-късно синдици. И през ръчно управление да бъдат насочени активи на многократно по-ниски цени към правилните собственици. Как иначе може да се нарече отказ да се приемат вноски по погасяването на кредити от квесторите веднага след поставянето на банката под особен надзор? Или тоталното безхаберие на квестори и синдици по отношение на всякакви произволни цесии, при които изчезват огромни проценти от стойността при обезценките на дълга, при положение, че това са активите на банката, заедно със замитане на следите на отговорните и на печелившите. Ето тук е дупката от тези милиарда "изпарила" се стойност, която се появява след като Цветан Василев вече няма никаква възможност да влияе върху процесите в банката. 

Пеевски и Василев са различни порода

Не е сложно - вижте как за една и половина година Пеевски стана милиардер, а неговата кохорта - милионери. Може би са "пораснали" в богатство "органично" - като своеобразен наш Стив Джобс - идеи-кредити-риск-печалби-растеж. 

Тук ще направя важно уточнение къде е разликата между Цветан Василев и Пеевски, а зад него Цацаров. При всичките му кусури, Василев е правил бизнес, инвестирал е, рискувал е, управлявал е корпорации, фирми с ясни лица и собственост.. Неслучайно има доста хора, които са му били признателни за съдействието, за помощта, за спонсорството, за подкрепата. Заедно с това е тъпкал, мачкал, силово придобивал с помощта на Кой, но в баланса между добро и злото, което е сторил може да се оформи представата за един типичен пример за съвременния амбициозен български бизнесмен.

Да сте чували Пеевски да е спонсорирал когото и да било, да е направил явен бизнес, да е излязъл с лицето си, да се държал като нормален бизнесмен? Той и като депутат остава зад кадър. Повтаря поведението на Доган, като мълчи и остава "на тъмно", защото дневната светлина не му изнася. Той управлява задкулисие, по законите на мафията - придружен от по-голяма охрана отколкото на президента и премиера, от някакво тайно, поне за широката общественост място, без изобщо да се появява в медиите, защото не му пука за мнението на хората. Той е извън обсега на родното правосъдието. Има своята сделка с Дявола - пари и власт срещу грях - примирил се е, че няма да стане популярен и до края на живота ще бъде в сянка и в несигурност.

Дори смятаното за едно от най-успешно начинение - игрите на хазарта и "Лафка" - се крепи на качествата на екипа около Васил Божков в игрите на щастието. Пеевски просто осигурява мълчанието на държавните институции, включително по темата за флагратното погазване на закона, който забранява рекламата на подобни хазартни игри. И сега се опитват да купят и да си имат и собствена банка. Нали не си представяте, че хората в БНБ не са подложени на огромен натиск по същата схема, по която беше фалирана КТБ?

Просто разликата между Цветан Василев и Пеевски, че последният е политически олигарх, типичен представител и олицетворение на класата на посредниците и паразитите, които не произвеждат добавена стойност за обществото, а я преразпределят в своя полза чрез властовите си позиции.

Борбата трябва да е срещу Системата, не Василев

Та да се върнем на основния въпрос, който определи и моите позиции по отношение на Цветан Василев - какъв е публичният интерес? При всички случаи не да го сатанизираме, когато прави разкрития, които му костват нови репресии, като се вторачваме в неговите качества или недостатъци. Той е зрънцето, гайката, механизма, а не Системата, която се олицетворява от Пеевски и Цацаров и чието разграждане е първостепенна цел на всеки здравомислещ българин. 

Същата тази Система днес изглежда непоклатима, готова да изяде не само Цветан Василев, но и всеки друг дръзнал да ѝ противоречи. Ако не бъде обуздана, тя ще купи банки, ще фалира други, ще ви кара да търкате картончета, като ви обира парите и с тях финансира корупцията, като  стартира всякакви нови свръхпроекти, за да източи публичните и лични финанси. Само пълен наивник може да смята, че заедно с КТБ е изчезнал и политическият риск в банковата ни система. Там където никакви стрес тестове или високи равнища на капиталова адекватност не могат да помогнат. 

Системата, която поддържа огромната медийна мощ, но не като плаща със свои пари, а чрез кредити от банки за медийни "милионери", кредити, които никога няма да бъдат върнати, чрез целенасочени "вливания" като реклама или проекти на публични, включително европейски средства от държавни институции. Тези същите медии биха фалирали тутакси, ако нямаха тези постоянни инжекции. На практика те са престанали да се занимават с журналистика и информация, а само и единствено с пропаганда и медийно обслужване на Пеевски, Цацаров и кохорта от политици. Ако има някакви остатъци от новини и информация, то това е само за да поддържат легендата за медия.

За това твърдя, че разкритията, които Василев продължава да прави упорито, го поставят в друга категория на обществен интерес - този на т.н. whistle blower, но вътрешният човек, който разкрива тайните механизми, задкулисието, което може да помогне на мен, на вас, на всички да намерят противодействие и да отслабят Системата. Това е моята изгода, затова имам интерес от неговите интервюта.

Може ли да го направим без него? 

Вероятно да, ако чакаме да стане революция, която да помете много повече от КТБ, някъде там в отдалеченото бъдеще, когато чашата на търпението ни прелее. Защото знаете, че гневът на търпелия дълго човек е особено разрушителен. Но при сегашното разположение на силите и най-вече при тотално пленените институции, които са в състояние да смажат и състоятелен човек като Василев и семейството му, нашите с вас шансове, в индивидуален порядък, са нищожни. 

Разликата е в сравнението на потенциалната опасност от днешния Цветан Василев, прокуден в Белград, лишен от значителна част от финансовата си мощ, търсещ закрила навсякъде, от една страна и преследващия го Кой, който набира все по-голяма арогантност и сила, власт и възможност, и който представлява пряка екзистенциална заплаха за страната. 

Не е проблем това, че той не говори достатъчно, а това, че системата е глуха и думите му не предизвикват действие. На този фон неговият опит да крещи и да бъде чут, дори в Америка, е нормална и отчаяна реакция на самозащита. Въпросът към постоянно мрънкащите е къде им е публичният интерес, като оправдават пасивността си с това, че Василев е "мафия" и трябва да ги оставим "да се разберат" - тоест да го унищожат, защото е ясно, че атаката срещу него е тотална, с ангажирането на всички институции.

Ако олигарх като Василев няма шанс срещу система, какъв шанс има обикновеният човек? Бил съм свидетел на атаките срещу Браудър и най-вече Ходорковски, когото познавах добре. Точно това сработи там, властите го унищожиха, хвърлиха в затвора по измислени обвинения, докато Кремъл се фокусираше върху несправедливото му забогятаване и всякакви измислени и приписани грехове, включително убийства. Докато милиардите на Ходорковски бяха виртуални, подплатени от оценките за неговата дейност на западните инвеститори, политическите олигарси в Кремъл станаха свръхмилиардери и тотално ограбиха същите тези хора, които предпочетоха да пасуват и да вярват на версиите на Кремъл. 

Да, в процеса на калибриране на точните реакции на обществото има много различия и разноговорене. Има много гласове, които са откровено против всичко, което Василев казва, поради натрупаното в тях отрицание от миналото и лично приживяното. Тях мога да разбера. Но да пасуваш и да призоваваш за пасуване, когато се разкриват данни за престъпления на прокуратурата, а централни и други медии организирано мълчат, е престъпление. 

Мнозина предпочитат хората да се гневят "тихо" и "на място",

да гледат отстрани сеир, което убива и малкото шансове за гражданско общество.

И вие се представяте какво става у нас с борбата с корупцията, особено в контекста на фейк страстите по фейк законодателството от последните дни. 

Не Цветан Василев е виновен, че малко разкрива, а ние, гражданите, че се съгласяваме тихо и мълчаливо да съучастваме в игнорирането на всички сигнали, които той подава. Разбира се, като отделяме личните му битки от системно значимите за нашата борба факти. 

Ако предаванията на Би Ай Ти, на малкото сайтове на Икономедия, Медиапул, Клуб З и други ви се струват свръхфокусиране върху темата КТБ и Цветан Василев и изобщо обръщат внимание на интервютата му, то е защото другите медии мълчат така, както и при Живков не са мълчали. 

Това, което би трябвало да бъде мейнстрийм журналистика у нас, е изтикано в ъгъла и звучи като едва ли не като краен екстремизъм, като терористично действия срещу статуквото.

Спрете се един ден на някоя будка за вестници и вижте какъв избор имате по темата. Ако по "плурализма" на вестникарските будки се съдеше по напредъка на България по времето на прехода, изводът щеше да бъде катастрофален и неутешителен. От печатните издания, с изключение на вестниците на Икономедия, Сега, Банкер, в редките случаи, в които изобщо ги има, всичко друго се контролира от Кой и защитава неговите тези. Тук дори няма медийно сражение, което да ни дава възможност "да гледаме сеир". Има саморазправа. Както по времето на главния секретар на МВР Бойко Борисов, когато се избиваха различни мутри. Тогава пиарите на "главния" препоръчваха - какво ви интересува, нека се стрелят. А това, че бяха нечии синове, че бяха използвани и кукловодите ги настройваха един срещу друг, за да се избиват, нямаше значение. Долу -горе същото ни препоръчват и сега. Стойте си у дома и не се месете - Василев, каквото и да говори, е престъпник.

И какво излезе, хората, които банкерът най-много преследваше и които загубиха много пари (спомнете си силовото отстраняване на тогавашните собственици на часовите издания, или постоянните му атаки срещу собственика на "Капитал"), сега са след малцината, които без да оправдават действията му, се застъпват за правата му да се защити, да изложи своята гледна точка, включително като предлага на обществото да изнесе част от тайните на закрития кръг, за да се защити от медийно осъждане преди съда.

Всички имаме нужда от разкритията на Василев

Питам тези с публичния интерес - това ли ни препоръчват - да регистрираме крошетата, които Цацаров и Пеевски нанасят, докато правителството на Борисов отброява нокдауна на Цветан Василев. Докато чоплим семки и отпиваме от халбата с бира? И най-вече ни призовават да си обърнем главата в друга посока, докато Пеевски придобива поредния актив чрез рейдърство с помощта на държавата? 

Всеки български данъкоплатец, всеки български гражданин има нужда от разкритията на Цветан Василев. Освен да информират, предизвикат обществена енергия и протести, те нямат друго очевидно полезно приложение. Побесняха, когато той сезира американските власти по закона Магнитски и най-вече, че засили публичните си изяви във време, в което те разчитаха да осигурят медийно затъмнение, докато се опитат да се саморазправят в съда, вече с новите правомощия на прокуратурата след промените в НПК. Защото по правилата на мафията, размяната на удари трябва да остане в "семейството". 

Нормално е да не вярвате на всичко, което Цветан Василев казва в тези интервюта, защото в желанието си да се защити е много вероятно да премодулира истината.  Още по-сигурно е, че няма да каже всичко, или поне не всичко важно. Все пак битката му не е едноактна пиеса. Срещу себе си има опонент, който няма никакви скрупули. Помните ли, че изфабрикуваха обвинение в опит за убийство на Пеевски? Те могат всичко, включително да преследват всички членове на семейството с европейски заповеди за арест. Могат дори да спретнат покушения и атентати.

В САЩ Цветан Василев, без да има никакви гаранции за успешен край на процедурата, ще бъде изслушан, а събитията в България ще бъдат осветени и оценени. Решението ще бъде взето извън обсега на влияние и контрол както на Цацаров (той самият е обект на разследването), така и на Пеевски, и на българските власти. За никого в Европа не е тайна, че българските институции са пленени от задкулисието, а това със сигурност ще "тежи", когато се взема решението в САЩ. 

Първият и основен въпрос, на който ще отговарят и в Държавния департамент и Министерството на финансите, както и в комисиите на Конгреса, е : "Има ли шанс той да получи справедлив съд в България? И отговорът е оглушително "не".  Но това "не" не касае само съдбата на Василев, а на много други български граждани, чиито "малки" съдби и казуси никога няма да се издигнат до глобално публично внимание. Следователно решението на американските власти засяга не само съдбата на конкретния жалбоподател, а на всички онези онеправдани с отнет бизнес, с нарушени права и отнети свободи. 

Това е главният въпрос - не дали и колко Цветан Василев е грешен или не, а дали може да получи справедлив съд!? 

"Да не вярваме на Цветан Василев" прави заслон на Пеевски

В България пиарите на Пеевски и Цацаров искат да насочат гнева на хората срещу "богатия" Василев, който е престъпник априорно, само заради богатството. Тъжна е констатацията, че у нас все още има много хора, които мразят богатите, защото те самите не са успели или не са богати. И затова търкат талоните на Пеевски. 

В Америка обществото отдавна е преодоляло този първичен инстинкт.

На този фон да ме призовават да пазя неутралитет и правя заслон на Пеевски, защото тези призиви - "да не вярваме на Цветан Василев" имат точно този ефект, е признак не само на малодушие, но и на престъпно безхаберие, ако не става въпрос за нещо по-тежко - обвързаност. Защото колкото и да демонизираме Пеевски, той не е сам, нито изолиран. През годините той изгради свои мрежи, в които попадат както управляващи, така и опозиционери.

Затова светлина, повече светлина, върху казуса КТБ, повече свобода на словото и информираност от всички страни по това дело. 

Разкритията около казуса КТБ, в това число и в интервютата на Цветан Василев, носят огромен пречистващ заряд и дават енергия за промяната и действие, които са дефицитни в българското общество. Ако не съумеем да ги използваме, толкова по-зле за нас.

Ако днес си затраете и обърнете гръб на казаното от Цветан Василев, значи сте преминали вътрешната си граница на приличие и на изтръпване, отвъд която няма нито спасение, нито просветление. 

Станали сте неусетно Статукво.