„Ние сме изоставени. И от властта, и от Господ“

Прогнозите сочат, че населението на България е най-бързо свиващото се в света. То вече е загубило една пета от 90-те години насам. Но какво означава това за тези, които остават?

Дълбоко в българската провинция, в западната Пернишка област, открих нещо рядко. Не традиционната избродирана носия на Стоян Евтимов го прави необикновен. А фактът, че той е на трийсет и няколко години и живее на село. „Всички приятели, с които израснах, заминаха отдавна“, казва той.

Както много млади българи те се преместили в градовете, за да търсят работа. Стоян се приема за щастливец, защото има работа в планинското село Пещера – солист е на фолклорна вокална група и организира всяка година музикален фестивал в опит да възроди традиционната сватбарска музика и селото.

Дори и той обаче приема селския живот като нестабилен.

„Невъзможно е да се оженя в селото или в съседните села просто защото тук няма млади хора. Единственият шанс да си намеря жена е в града“, казва той.

„Ще бъде много тъжно и трудно да напусна селото, но ще трябва да го направя в един момент.“

Българските села губят населението си от десетилетия.

Когато комунистите вземат властта след Втората световна война, те въвеждат колективното земеделие и много селяни започват работа в новите заводи. След падането на комунизма през 1989 г. всички ТКЗС-та се разпадат и тенденцията за преместване към градовете се засилва.

А много хора не спират дотук – те продължават в търсенето на работа по целия свят.

През 1989 г. в България живеят почти 9 милиона души. Сега са малко над 7 милиона. До 2050 година това число се очаква да е под 5,5 милиона. До края на века може да е дори наполовина от сега.

Масовото заминаване поражда и друг фактор за свиването на населението – по-младите хора напускат страната и така раждаемостта се понижава.

Преди десет години за последно в селото се е родило бебе, спомня си продавачката Стефка, чиито двама синове също са в града. Малкото момиченце и майка му сега живеели в Кипър, добавя тя.

Огромното мнозинство от клиентите на Стефка са над 60-годишни. Рафтовете не са много заредени, защото няма много купувачи, и тя се тревожи, че ще се наложи да затвори магазина.

По-нагоре в планината магазините отдавна са затворили заедно с училищата и автобусните линии.

„Селото беше около 600 души - казва Боян, 70-годишен жител на Калотинци. - Сега сме 13. Някои са в гробищата, останалите са в града.“

В село Смиров дол Станка Петрова, известна като баба Станка, седи под едно дърво на завоя на пътя и търпеливо чака пътуващия магазин, който обслужва района.

„Родена съм в това село и помня, когато беше пълно с хора. Беше толкова забавно и живеехме добре. Млади, стари...“, казва тя и обяснява, че на това място са идвали хората, за да играят хоро.

„Сега няма никой в селото. И хоро няма“, казва тя.

„По тази улица например, откъдето идвам, в миналото къщите бяха пълни с хора. Сега съм само аз.“

Чувства ли се самотна? „Разбира се, че съм самотна. Много е трудно.“

Хората от Калотинци и околните села купуват продукти от подвижния магазин, който минава три пъти седмично. Бизнесът е семеен – Атанас и Лили Борисови. Техният бус няма никакви надписи, но е препълнен с всичко – от хляб и кисело мляко до цигари и бира, дори и лекарства. От 10 години те никога не са пропускали курс, дори и през зимата, когато планинският път е заснежен.

„Малко хора са и ние сме приятели с всички. Опитваме се да помагаме, както можем“, казва Лили.

Очевидно е, че се познават с купувачите, но Лили казва, че броят на клиентите и оборотът намаляват.

„Когато някой не се появи на обичайното място за среща, започваме да се тревожим - казва Лили. - Особено през зимата. Имали сме случай да открием един човек умрял.“

Правителството предприема редица мерки, за да спре намаляването на населението, като стимулира раждаемостта – помощ при лечение на безплодие, грижа за децата, подкрепа за теглилите ипотечен заем. Също окуражава етническите българи извън границите да дойдат в страната, но никой друг.

„България не се нуждае от необразовани бежанци“, казва вицепремиерът Валери Симеонов, лидер на „Обединени патриоти“ - антиимигрантска коалиция, която е част от управлението.

Но българското общество няма да приеме и образовани и обучени мигранти, казва Симеонов.

„Те имат различна култура, различна религия, дори различни навици - добавя той. - И, благодаря на Бога, засега България е най-добре защитената страна от имигрантския наплив към Европа.“

Симеонов има предвид телената ограда, която България изгради по своята 160-километрова граница с Турция, за да попречи на имигрантите да влизат в страната.

Според данните на Европейската комисия България е приела само 50 от мигрантите, които пристигнаха в Европа от Северна Африка и Близкия изток между 2015 и 2017 година.

Видно е, че българското правителство не гледа на имиграцията като на възможно решение за изчезващото население на страната. Въпреки че правителството бълва идеи за стимулиране на раждаемостта, по селата усещането е, че политиците говорят, но не действат.

Преди да напусна планината, отново се натъкнах на Боян и на мъжа от Калотинци, което от 600 души население днес е останало с 13 души.

„Ние сме изоставени - казва той. - Изоставени от всички – и от управляващите, и от Господ.“

„Политиците нищо няма да направят за нас. Те гледат само себе си. Не се интересуват от хората – особено от възрастните хора по селата. Не им пука дори за младите хора, защото младите са в чужбина.“

„Така че политиците изобщо не се интересуват, че българската държава изчезва.“

...

Репортажът на Рут Алекзандър е подготвен за Би Би Си радио 4. Текстова версия е публикувана на Би Би Си нюз.