Такава възможност рядко се случва. Електоратът рядко има шанс да наблюдава как избраните от него политици в реално време се сблъскват с неизпълнимостта на дадените от тях лъжливи обещания. Обикновено предизборните обещания са толкова неясни, че трудно могат да бъдат свързани с реалността (“Да направим Америка отново велика”), друг път реализацията им е определена за толкова дълъг срок, че когато „гарантираният ръст“ най-сетне настъпи или не настъпи, този, който го е обещал, както често се случва, отдавна не заема своя пост.

Само че във Великобритания сега се стигна до съвсем различна ситуация. В периода на подготовката на миналогодишния референдум политиците, които се застъпваха за излизането на страната им от Евросъюза, дадоха напълно конкретни обещания. Някои от тях бяха резултат на невежество: както стана ясно, едва малка част от тях въобще са разбирали как работят механизмите на Евросъюза. Други обещания бяха откровени лъжи и политиците знаеха, че това са лъжи. Поради това те не очакваха, че ще им се удаде да победят при гласуването, и не очакваха тяхното невежество и лъжа да бъдат разкрити. Но те победиха и сега лъжите им изплуват на повърхността.

Най-наглата лъжа засягаше парите. В периода на подготовка за референдума водещите привърженици на излизането на Обединеното кралство от ЕС обикаляха страната с големи червени автобуси, на които имаше лозунг:

„Всяка седмица изпращаме на ЕС 350 млн. лири, хайде вместо това да финансираме нашата система за здравеопазване“.

Това се оказа много убедителен аргумент, както признаха привържениците на Брекзит. Само че това число беше измислица: Великобритания не изпраща на Евросъюза по 350 млн. лири седмично, показаха проверки на достоверността на информацията. Някои представители на победната кампания впоследствие признаха това.

При това сега, вместо да се икономисват по 350 млн. лири седмично, участниците в преговорите се оказаха въвлечени в спорове за това колко пари дължи Великобритания на Европа – за неизпълнение на бюджетните обещания, за подписани споразумения, чиито условия така и не са били изпълнени. Освен това британското правителство постепенно осъзнава, че излизането от единния пазар, който не е обикновена зона за свободна търговия, също ще му излезе много скъпо. Възможно е създадените със съвместни усилия европейски агенции и структури отново да бъдат изграждани от нулата, което също ще повлече след себе си огромни разходи – например регулиращи органи в сферата на фармацевтиката и ядрената енергетика. Напълно е възможно на страната да се наложи да създава нова мащабна митническа служба – с множество места за паркиране на границата, компютърни системи и митнически служители – за да премине на нов режим, след като Великобритания напусне Европейския митнически съюз.

В дългосрочна перспектива във Великобритания бюрократичният апарат ще се разрасне и не нея ще й останат твърде малко средства, които да може да харчи за здравната система. Втората лъжа, често повтаряна в периода на кампанията, беше за това, че излизането от единния пазар ще бъде лесно и бързо. По думите на Лиъм Фокс, който сега е главен представител на Великобритания на преговорите, касаещи търговията, новото търговско споразумение с Европа ще бъде „най-простото в човешката история“. Министър Дейвид Дейвис, който отговаря за целия процес, казваше, че „ние можем да сключваме сделки... и умеем да ги сключваме бързо“. С потресаващо спокойствие и невероятна разсеяност привържениците на Брекзит казваха, че всякакви търговски отношения с които и да било страни по света могат да бъдат сключени за броени месеци.

На практика от момента на огласяването на резултатите от референдума измина цяла година, и още половин година измина от момента на започването на процедурата по излизането на Великобритания от ЕС. И за това време не беше постигнат никакъв напредък. Досега британското правителство не успя да определи своята позиция, което съществено затруднява процеса на преговорите с Брюксел. Миналата седмица Дейвис каза, обръщайки се към Камарата на представителите – съпътстват от гръмък смях – че „никой не очакваше, че процесът Брекзит ще бъде лек“. Все едно той не помни, че той лично убеждаваше хората в това. Засега не е ясно какво ще се случи. Знаем, че обещанията на привържениците на Брекздит бяха празни. Техните оценки бяха погрешни. Дори и ако това правителство се е ползвало с някакъв авторитет, той отдавна се е изпарил. Още повече, изборите са сложна работа, предаността към партията остава достатъчно силна и на нас ни се налага да имаме работа още с много други фактори.

В периода на подготовката за референдума избирателите не се вълнуваха от фактите. По време на неотдавнашните извънредни избори те, изглежда, вече вярваха по-малко на управляващата партия, поради което й отказаха достатъчно места за абсолютно мнозинство. Дали ще понесат привържениците на Брекзит ново наказание при поредни избори? Скоро ще стане известно. Отговорът на този въпрос има значение, защото подобна ситуация скоро може да възникне и в САЩ. Като кандидат за президентския пост Доналд Тръмп също даде няколко конкретни предизборни обещания, включително обещанието да построи стена по границата с Мексико, за която трябва да платят мексиканците. Няма значение колко мексикански политици отхвърлиха такава възможност. Тръмп продължава да повтаря своето обещание. Сега, когато се разгарят бюджетните битки, Мексико, което не е учудващо, няма да плати за стената по границата точно така, както Брекзит няма да помогне да се икономисат 350 млн. лири за Великобритания. Ще накажат ли избирателите Тръмп за това, че той не изпълни своите обещания? Скоро ще стане ясно.

------

Ан Епълбаум е американска журналистка от полски произход. Тя е съпруга на Радослав Шикорски, бивш полски министър на отбраната и външните работи. Статията й е публикувана във в. "Вашингтон пост". Преводът е на БГНЕС.