Сталинският терор се роди с постановление преди 80 години

10 юли 1934 г. спокойно може да бъде смятан за родена дата на масовия сталински терор в СССР.

Не че и дотогава не го е имало. Още повече, Бащата на народите е дошъл на власт цяло десетилетие по-рано. А още след Октомврийската революция през 1917 г. Ленин въвежда червения терор.

Но точно преди 80 години сталинският терор, смятан за най-жестокия в историята на СССР, е узаконен с едно постановление на Централния изпълнителен комитет (ЦИК) - висщия орган по онова време на властта в страната. Постановлението се нарича "За образуването на общосъюзен Народен комисариат по вътрешните работи". Органът става известен в света с четирибуквената абревиатура НКВД.

Според официалния документ задачите на новосъздадения комисариат са следните:

1. Гарантиране на обществения ред и държавната сигурност

2. Опазване на социалистическата собственост

3. Регистрация на гражданското състояние

4. Гранична охрана

5. Поддържавне и охрана на поправително-трудовите лагери

Новото в случая е, че за първи път едно вътрешно министерство (до края на Втората с9ветовна война тези ведомстрва в СССР се наричат комисариати - б.р.) поема и държавната сигурност. След безкрайни реформи то поглъща печално известната ВЧК - Всесъюзна извънредна комисия, създадена от Феликс Едмундович Дзержински след Октомврийската революция. Прекръствана няколко пъти, комисията се влива в НКВД под името ГУГБ - Главно управление за държавна сигурност. Първият шеф на новия комисариат е Генрих Ягода.

Защо точно през 1934 г. се усилват репресиите в СССР?

Предишната година приключва първата петилетка, приета от съветското ръководство. Две години по-рано окончателно е ликвидирана НЕП - новата икономическа политика, с която Ленин се опитва да стимулира хората да произвеждат.

Резултатите от петилетката са плачевни. Но партията е само една. Тогава тя се нарича ВКП(б) - Всесъюзна комунистическа партия (болшевики). За свободни избори не може да става и дума. Съответно човек и насън не може да си помисли за признаване на вина за провала от страна на лидерите.

Освен това хората така и не намират стимул да работят. Затова те трябва да бъдат накарани да го правят насила. Процесите ще завършат с определен брой смъртни присъди. Останалите ще получат по 10 години лагер, където ще изкупват с труд вината си - нищо, че не са извършили никакво престъпление.

Селяните са обвинени, че умишлено крият зърното. Извършва се масово разксулачване и депортация„

Петте основни задачи на НКВД говорят красноречиво какво според ръкводството на СССР пречи най-много на "мирния труд на гражданите". Врагът е навсякъде, той не спи и всячески се старае да подкопае съветската власт.

Това, което не е упоменато в официалното съобщение за постановлението, е, че в сферата на отговорностите на НКВД попадат и политическите разследвания, правото да се произнасят присъди в извънсъдебен ред, системата за изпълнение на наказанията, външното разузнаване и военното контраразузнаване.

Същинските репресии започват на 1 декември през същата тази 1934 година. Тогава в Ленинград е застрелян Сергей Киров - секретар на градския комитет на партията. Знае се, че Сталин се е страхувал от популярността на Киров. Но сдиктаторът удря с един куршум два заека. Хем съперникът е ликвидиран, хем за убийството му е обявен класовият враг. И тогава започват масовите арести.

Убийството на Киров задейства с пълна сила чудовищната машина на НКВД. Ето какво се случва.

Въведена е опростена процедура за разглеждане на делата срещу враговете на народа. Следствието не може да продължава повече от десет дни. Обвинителното заключение се връчва на обвиняемите едно денонощия преди слушането на делото. Самото слушане се изръшва без участие на страните, т.е. обвиняемият е лишен от възможността да се защити. Присъдите са окончателни и не подлежат на обжалване.

И до днес не се знае колко души са разстреляни по тези дела. Най-често се споменава за 3,8 милиона души. Става дума обаче за периода 1921-1953 г.

Следователите получават правото да измъкват признания с каквито и да било методи. В резултат арестуваните са пребивани от бой, ако не желаят да подпишат признания, които често са грижливо подготвени от разследващите. Често обвиняемите правят признания, след като ги заплашват, че ще унищожат семействата им. Често арестуваните биват лишавани от сън и подлагани на мъчителни денонощни разпити. Това допълнително разклаща психиката им. А сред най-гестоките мъчения е заклетите пушачи да бъдат оставяни без цигари.

През 1936 г. в Москва се състои първият от големите московски процеси. Той е срещу вътрешнопартийната опозиция, ръководена от Грегорий Зиновиев и Лев Каменев - най-близките съратници на Ленин. Групата е обвивева в убийството на Сергей Киров и заговор за ликвидирането на Сталин и най-близките му хора, както и за свалянето на съветската власт. Всички са разстреляни.

През 1937 г. изненадващо вътрешният министър Генрих Ягода пърпво е преназначен за шеф на съобщенията. Няколко месеца по-късно той е арестуван и даден на съд. Той също е обвинен, че искал да убие Сталин и други съветски лидери. През 1938 г. Ягода е разстрелян. По същото време са ликвидирани и така наречените троцкисти.

А постът на Ягода още през 1937 г. е зает от Николай Ежов. За две години на власт се възцарява "ежовщината" - периодът на най-страшните сталински репресии. Задействаният при Ягоа механизъм става още по-съвършен, а срещу арестуваните се прилагат все по-жестоки и по-жестоки мъчения. Следователите започват вече да пребиват до смърт тези, които не желаят да правят фалшиви признания.

Голяма част от разстреляните са от хората, произнасяли съвсем до скоро пирсъди и изтръгвали насила показания. Явно действайки по указание на Сталин, Ежов отправя срещу тях остри нападки заради уж неефективната им работа. След което следват арестите и присъдите.

Ежов е първият нарком, който издава указания в кой край на СССР колко хора подлежат на арест и колко от тях трябва да бъдат разстреляни.

Но и краят на Николай Ежов е близо. През 1939 г. и той е арестуван по обвинение в шпионаж и загтовор за убийството на Сталин. Осъден е на смърт и разстрелян. Името му е излечено отвсякъде.

На мястото на Ежов Сталин слага свой сънародник. Това е грузинецът Лаврентий Берия. Той заема поста след ареста на предшественика си през 1939 г.

Изненадващо Берия започва с малко очаквана амнистия. От лагерите и от следствените арести са пуснати близо 270 000 души. Това са хора с малки присъди и дори такива, които са издържали на нечовешките мъчения и не са подписали нищо, поради което не са получили смъртни присъди. Сред последните е и дядото на Михаил Горбачов. Последният съветски лидер спомена този факт при визитата си в България през 2010 г.

Берия обаче ръководи масовите депортации в сибирските лагери на жителита на отнетите от Полша западни части на Украйна и Беларус през 1939 г., както и разстрела на над 20 000 полски военни запасняци в гората край Катин. Грузинецът праща в Сибир и стотици хиляди жители на анексираните от СССР Литва, Латвия и Естония.

По време на Втората световна война Берия депортира цели нации, обявени от Сталин за нацистки сътрудници - чеченци, ингуши, карачаевци, калмики, татари и други етноси от Кавказ и Крим. Сред тях има и кримски българи.

Междувременно през 1943 г. НКВД е разделен на две. От него се отделя НКГБ - Народният комисариат за държавна сигурност. Берия остава нарком на вътрешните работи.

Може да се каже, че с тази реформа завършва най-страшният период на сталинския терор. Разблира се, репресиите продължават до самата смърт на вожда десет години по-късно. но поне разстрелите не са толкова масово.

След войната обаче съдилищата започват да пращат в лагери поне за 25 години. Хора, които войната заварва в лагерите, получават допълнителни присъди. Зад телените огради в Сибир се озовават и хиляди храбри съветски войници, попаднали в плен и избягали с риск за живота си, за да продължат да се сражават срещу нацистка Германия. Параноята на Сталин не допуска тази мисъл. Кървавият тиранин е уверен, че всеки пленник, останал жив, е вербуван от германците за шпионин.