Руснаците държат около 60 трилиона рубли, или повече от 1 трлн. долара в офшорни компании. Това е близо 60% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на Русия, съобщава в. "Комерсант", позовавайки се на данни на американската организация "Национално бюро за икономически изследвания" (NBER).

Според изследването делът на активите в офшорки се различава съществено по страни.

Най-малко вероятно е да скрият парите си жителите на скандинавските страни - там не повече от 2% от БВП са регистрирани в т.нар. "данъчни оазиси". 

В Китай делът на офшорните компании също не надхвърля 2,3% от БВП.

За компаниите от Централна Европа той е средно 15 на сто. 

До рекордните нива в Русия се доближават само страните от Персийския залив и Латинска Америка. 

В началото на тази година президентът Владимир Путин все пак обърна внимание на този проблем за руската икономика и призова шефовете на най-големите компании да се регистрират в страната си и да имат прозрачна структура на управление. 

Това обаче не можело да се постигне със забрани. 

"Основното направление е друго: да се повиши привлекателността на руската юрисдикция, да се подобри бизнес климатът, да се засилят правните гаранции за защита на собствеността, а също и да се усъвършенства дейността на съдебната система, включително и арбитражното съдопроизводство", изтъкна през март Путин. 

"Въпреки постепенното отслабване на банковата тайна през последните години, статистическите данни остават изключително непрозрачни, което затруднява оценяването на световното богатство", отбелязват експертите от NBER.

През 2006-2007 г. около 50% от всички офшорни активи са в Швейцария. През последните години, в резултат на глобалната "деофшоризация" и излизането на сцената на азиатските центрове, нейният дял пада до 30 на сто, но все още държи първенството.

На второ място вече е Хонконг, където размерът на офшорните активи се е увеличил 6 пъти в резултат на световната финансова криза и последвалото пренасочване на активите. 

От 2016 г. Швейцария, Люксембург, Нормандските острови (б.р. по-конкретно Джързи и Гърнси, разположени в Ламанша), Хонконг и ред други юрисдикции започнаха да оповестяват размера на активите, които чужди граждани държат в техните банки. 

Допълнителна информация бе осветена и от международни разследвания, като "Панамските досиета".

Тези данни обаче не могат да се считат за пълни. От NBER подчертават, че изследването включва само депозити, но не и ценни книжа, облигации и акции на взаимни фондове. 

Освен това определянето на произхода на активите се затруднява значително и от т.нар. "фирми еднодневки", регистрирани например на Британските Вирджински острови или в Панама. Това явление стана широко разпространено в средата на първото десетилетие на века.