„Ето - с моя колега прокурора Цацаров ми е много комфортно, много приятно“, казва в единствената си медийна изява генералният прокурор на Руската федерация Юрий Чайка (съвместно интервю с българския главен прокурор Сотир Цацаров пред „24 часа“). Посещението на Чайка в София бе организирано и проведено така, че никой да не пропусне посланието:

Владимир Путин изпрати един от най-верните си хора да очертае позициите, на които Русия може да разчита в България, за да защитава интересите си.

Това не бе рутинно посещение, в рамките на някаква рутинна програма, каквито всички ведомства рутинно изпълняват – нищо че главният прокурор се опита да го представи така. Нищо не беше рутинно – нито гостът, нито появата му изневиделица в София, нито срещите му.

Прокурори говорят за политика

„Глупост е да се говори, че Русия представлява заплаха за балтийските държави, за България. Как е възможно да се говори така?“, възмути се Чайка в споменатото единствено интервю.

„Най-невярно и най-грешно е Русия да бъде определяна като заплаха за националната сигурност на България Тя е велика сила и незаобиколим фактор в световната политика“, подкрепя го Сотир Цацаров. И допълва: „Българският президент казва, че не бива да се говори за Русия, а с Русия, и смятам, че това е най-правилната ориентация на нашата политика.“

Юрий Чайка и Сотир Цацаров са прокурори. Това не им попречи да се изкажат единодушно политически, да се противопоставят на българското правителство и да маркират кой друг е в техния отбор.

Ако още нещо не е ясно, да го кажа така – Путин изпрати Чайка да напомни на правителството кои са му капиите в България. Защо точно сега се е наложило това напомняне? Има ли то връзка с проектите за превъоръжаване, с някои процеси в българската отбранителна индустрия, с пореден опит за пробиване на европейското единство по въпроса за санкциите срещу Русия? Засега поводът не е видим, но рано или късно ще бъде. Така става винаги.

Конспиративни по душа

Детайлите на това посещение също казват много.

Първо, то не бе анонсирано официално предварително. Визитата контролирано „изтече“ няколко дни по-рано, за да бъде потвърдена от прокуратурата чак в деня на началото ѝ.

Второ, размахът на посещението първоначално бе спестен на българската публика, която трябваше да научи от сайта на руската прокуратура, че Юрий Чайка ще се срещне освен със Стотир Цацаров, още с премиера Бойко Борисов, с вицепрезидента Илияна Йотова (президентът по това време бе в Ню Йорк), с министъра на правосъдието Цецка Цачева и с патриарх Неофит.

Трето, Сотир Цацаров се опита да се оправдае, че няма общо с планирането на посещението, защото то било по споразумение, подписано от неговия предшественик Борис Велчев. Версиите очевидно не са съгласувани, защото Чайка казва, че сега са подписали втора програма за сътрудничество, а „предишната бе за 2017 г. и я подписахме през миналата година“.

Четвърто, нито една от срещите не бе анонсирана предварително – нито един журналист нямаше шанса да присъства на някоя от срещите и да зададе въпроси. Единствената възможност бе той да бъде сниман отдалеч – обграден от внушителна охрана.

Пето, прокуратурата на Република България обслужи информационно срещите на Юрий Чайка в София – с по два параграфа и със снимки, които бяха разпратени до медиите.

Шесто и най-важно:

Министерският съвет и Министерството на правосъдието не съобщиха за срещите съответно на Бойко Борисов и Цецка Цачева с Чайка. Така са преценили – понякога протоколно се провеждат срещи, с които не искаш да се хвалиш. Прокуратурата обаче бе така любезна да разпространи снимки и кратка информация за тези срещи. Така от прокуратурата научихме по нещо за руските туристи, за православието като „спояващ елемент между хората в обществото и православните народи“, а пък лично Цацаров се притесни да не би някой да постави под въпрос „общата ни история, факта, че сме братски славянски народи“.

Това бе политическо посещение на един от най-близките хора в екипа на Владимир Путин. Споменатото сътрудничество в борбата срещу тероризма безспорно е важно, дори задължително. Но тези неща стават по един по-тих начин. А и каква работа има патриарх Неофит в борбата срещу тероризма?! Юрий Чайка и неговият български домакин искаха да усетим, че тук е дошъл човек от Кремъл. Усетихме.

И по-добре това да беше казано в прав текст, вместо да слушаме за сътрудничество и обмяна на опит. Защото никак не е удобно прокуратарата на държава от Европейския съюз да обменя опит с военизираната руска прокуратура, която е на пряко подчинение на президента Путин: „Всяка година имаме много задачи, които ни дава президентът“, казва самият Чайка. А пък самият Чайка е символ на използването на руската държавна машина срещу неудобните на властта. Достатъчно е да си спомним ролята на управляваното от него ведомство в превземането на инвестиционния фонд „Хермитидж“ на Уилям Браудър и насилствената смърт в ареста на адвоката му Сергей Магнитски, чието име тези дни толкова често чуваме. Фондът за борба с корупцията на Алексей Навални разкри впечатляващо богатство и бизнес замах на синовете на Чайка и информацията не бе опровергана. А пък пънкарките от „Пуси райът“ записаха песен на име „Чайка“, в която се пее:

„Когото трябва ще разпитаме, ще решим проблема,

ще му бутнем навреме тухла върху главата, ще нахраним с него рибите..."

Защо ли такива неща пеят... Та, да обменяш опит с човек с подобна слава, а не с главния прокурор на Антикорупционната дирекция на Румъния например, не е много добра идея в Европа.

Какъв точно натиск е оказан върху българското правителство с посещението на Чайка – засега не знаем. Но тези неща рано или късно стават публични. Като онзи задушевен разговор в пиано бар „Синатра“, където Путин и Медведев уговориха „Големия шлем“ с Първанов.

П.П. За финал още един цитат от Юрий Чайка: "В нашата история Русия никога не е била агресор. Винаги е бранила своите интереси. Ние помним завета на Алексадър Невски, който вече ви казах - който при нас с меч дойде, от меч ще погине. При никого не сме отивали с меч."