Нито един американски президент не е говорил така пред света.

В дебюта си пред Общото събрание на ООН Тръмп приложи пробивната, войнствената, националистичната личност, която разклати американските норми и даде знак за стремеж да промени американската роля в света и самата международна система.

"Трябва да работим заедно и да се изправим заедно срещу тези, които ни заплашват с хаос, бъркотия и терор", каза Тръмп в оценката си за глобалната геополитика, която бе успоредна с непоколебимото му изказване на клетвата му преди 8 месеца.

Тя бе мрачна, отчаяна, от нея лъхаше на авторитаризъм и трептеше от заплахи. Никой от предшествениците му не бе заставал в залата на ООН и не бе заплашвал да изтрие една страна - в случая Северна Корея - от лицето на планетата. Това бе напомпана версия на "оста на злото", както президентът нарече "престъпните държави" и прибегна до риториката от времето на Джордж Буш-младши, за да предупреди Пхенян, Иран, Венецуела и Куба.

"Това наистина в много отношения бе изключителна реч", заяви Найл Гардинър - анализатор в консервативната фондация "Херитидж", който похвали Тръмп за неговото "убедително и агресивно" изказване и за скъсването му с по-"почтителна" много странна доктрина на администрацията на Обама.

Същественост и многословие

Но макар заплахите на Тръмп да попаднаха на първите страници, обръщението му - най-съдържателното обобщение на глобалната му визия, което той някога е опитвал - бе съществено и едновременно с това многословно. То подпечата глобалния тръмпизъм и се опита да оформи антиглобалисткия гняв, който даде мощ на кандидатпрезидентската кампания и популистките движения по света и ги превърна в последователна международна теория.

То бе и знак, че макар много защитници на икономическия национализъм да са напуснали неговата администрация, философията е вкоренена дълбоко в сърцето му.

Поддръжниците на Тръмп, към които тази реч бе в известна степен насочена, тъй като той завоалира някои позиции от времето на кампанията си за имиграцията, ще задоволи образа на "твърдия човек" и визията без нюанси и политическа коректност.

Но световните лидери, които вече внимават с подхода на Тръмп и които той може да призове в определен миг за военни пожертвования, може да оспорят призива му за споделяне на тежестта, когато той дори не спомена заплахата, която мнозина смятат за първостепенна - тази от глобалното затопляне.

И както винаги при Тръмп има въпроси за твърдостта и тона. Той никога не се е ръководил от доктрина или принцип и не би изненадал никого, ако напише в близките дни в туитър мисли, които са в разрез на силната му изява в ООН. Той вече предизвика вниманието на някои лидери, като похвали "потенциала" на ООН във вторник, след като години наред се изказваше против организацията.

Предвид огромното си значение речта от вторник може да влезе в историята като ключов момент от президентството на Тръмп.

Бившият строителен магнат и звезда от реалити шоута тегли чертата на 70-годишното американско лидерство, което обикновено, а не в изключителни случаи, се опитваше да обедини света зад общата визия на интернационализма.

Вместо това той предложи "принципния реализъм" - понятие, което дава на "суверенните" държави правото да се борят за собствените си интереси, необременени от бюрокрацията, световните търговски споразумения или многостранността - визия, която не само че е подходяща за политическите принципи на Тръмп, но отразява начина, по който той е изживял живота си.

Излиза, че "Америка преди всичко" не означава само, че САЩ могат да преследват личните си интереси - но и че всеки друг също може - концепция, която ще бъде добре посрещната в столици като Москва и Пекин, където понятието "суверенитет", постоянно подкрепяно от Тръмп, е стабилна политическа ценност.

Театралничене

И макар залата на ООН да е стерилна и стисната в ритуалите на дипломацията, Тръмп вкара вътре своето характерно театралничене.

От място, където диктатори и демагози включително Фидел Кастро от Куба и Махмуд Ахмадинеджад от Иран държат реч пред делегатите, президентът се потопи в езика си от туитър, с който нарича Ракетчика севернокорейския лидер Ким Чен Ун и лепи на терористите етикета "лузъри", като предупреди, че някои държави "отиват по дяволите".

41-минутното обръщение на Тръмп може да бележи момента, дал началото на съдбоносния курс на американската политика към Северна Корея и Иран.

"САЩ имат голяма мощ и търпение, но ако са принудени да защитават себе си или своите съюзници, няма да имаме друг избор, освен тотално да унищожим Северна Корея", заяви той.

Някои могат да твърдят, че заплахата на президента бе просто повторение на клетвата, че САЩ ще отговорят убедително, ако срещу тях и съюзниците им някога бъде използвано ядрено оръжие.

Но в случая заплахата му за използване на ядрено оръжие бе сурова, тъй като идеше от американски президент. И тя, изглежда, отразява решението на администрацията, че усилването на заплахите срещу Ким могат да го накарат да капитулира - дори въпреки факта, че войнствеността на Тръмп изобщо не успя да спре желанието на Северна Корея по-скоро да комбинира ядрената бомба с ракета с голям обсег.

"Стана почти така, сякаш той бе посъветван, че засилването на риториката ще сплаши или може да има известен сплашващ ефект върху Ким Чен Ун. Мисля, че това е много рисковано предложение. Не виждам никакво доказателство, че става дума за това", заяви бившият говорител на Държавния департамент Джон Кърби, който сега е анализатор на Си Ен Ен.

Висш чиновник от ООН заяви пред Джив Скуито от Си Ен Ен, че в залата били шокирани, когато Тръмп отправи заплахата си:

"Можехте да почувствате как в стаята е влязъл вятър, когато той каза това. Хората бяха слисани. Имаше тътен. Това бе емоционална реакция."

Езикът на Тръмп за Иран бе също толкова нападателен, тъй като той даде знак за завръщане към студената война, която се води между Техеран и Вашингтон от ислямската революция през 1979 г., даде най-силния досега сигнал, че той може да се оттегли от ядреното споразумение, договорено по време на краткото размразяване при Обама.

"Честно казано, това споразумение е унизително за САЩ и не мисля, че чухте последното, повярвайте ми", заяви Тръмп.

Той обаче не даде подробности как ще попречи на Техеран да поднови напредъка си към ядрена бомба, ако сделката се провали, или как ще събере подкрепата на повечето съюзници на САЩ, които силно подкрепят споразумението с Иран.

Критиците на Тръмп обявиха острата му реч за безвкусна и обезпокоителна.

"Целите на ООН са да насърчава мира и глобалното сътрудничество. Днес президентът я използва като сцена за заплаха с война - заяви сенаторката демократка Даян Фейнстейн. - Той пропусна възможността да представи каквито и да било положителни действия, които ООН може да извърши по отношение на Северна Корея, и започна нападки срещу Иран пак без да предложи път напред."

Глобален тръмпизъм

И докато Тръмп положи основите на теорията за глобалния тръмпизъм, умуването му бе изпълнено с противоречия.

Той похвали плана "Маршал", който възстанови Европа след Втората световна война - едно от големите постижения на американската външна политика. Но очевидното му отстъпление от ценности като човешките права и насърчаването на демокрацията, изглежда, игнорира ролята на морален лидер, която Вашингтон играеше в западния съюз от 70 години насам.

По подобен начин отхвърлянето от Тръмп на световните търговски споразумения и многостранния подход към общите проблеми могат за заплашат влиянието чрез мека сила, което отличаваше американското доминиране в продължение на десетилетия.

Излизането от търговското споразумение Транстихоокеанско партньорство например даде на Китай явен шанс да ускори своето надигане в региона и да се изправи срещу оглавяваната от САЩ система за глобално управление.

Готовността на Тръмп другите страни да се борят за собствените си интереси за сметка на общите цели също изглежда избирателна.

Той например нападна социализма във Венецуела и отправи открито предизвикателство към суверенитета на Северна Корея и Иран.

"Имаше редица противоречия... Ще уважаваме суверенитета на другите народи... Но това бе ирония - в много случаи той говореше за страни, с които САЩ не са готови да съжителстват, като Северна Корея, но поради начина, по който те третират жителите си", заяви Патрик Стюарт - старши асистент в Съвета за външна политика.

---------------

* Авторът отразява Белия дом и политиката в САЩ за Си Ен Ен, в чийто сайт е публикуван коментарът.