Там, където почти няма какво да празнуваш, едно малко събитие може да се превърне в голям празник. Такъв сега споходи руската либерална опозиция. Доста неочаквано при местните избори в Москва, проведени на 10 септември, тя спечели 250 от 1502 мандата.

Така за пръв път от 10 години има градски райони, където вярната на Кремъл "Единна партия" ("Единна Русия" – б. р.) няма да бъде представена или ще е малцинство.

Според много наблюдетели това е доказателство, че и поради западните санкции трудното икономическо положение е провокирало воля за смяна на системата.

С оглед на следващата стъпка – да се превземе столичното кметство, сегашните местни избори са само началото на задаващи се все по-големи проблеми за властимащите, прогнозира политологът Александър Кинев.

Положението е значително по-сложно, ако се гледа на ситуацията като цяло. В крайна сметка опозицията не получи повечето гласове за сметка на  управляващите, а привлече такива от малки опозиционни партии като комунистическата. Наред с това успехът се ограничи до онези градски райони, които винаги са били опозиционни, поради което в. “Ведомости” ги нарича опозиционно гето.

Въпреки че говорителят на Кремъл Дмитрий Песков окачестви вота като демонстрация на плурализма и похвали политическата конкуренция, участието в изборите на мижавите 14,8 на сто от имащите право на глас би следвало да разочарова и най-оптимистично настроените критици на системата.

“Вятърът на куража” остави плах полъх. Липсва порив към демокрация. Виновни са икономическите трудности. Хората имат други проблеми, отколкото да се замислят за предимствата на демократическите свободи. Този извод може да се направи от проучване на социологическия институт “Левада-център”, проведено в края на август. 61 на сто от запитаните са били обезпокоени от покачващите се цени. Почти половината са посочили все по-голямото обедняване на населението, а близо една трета са изразили страхове от растящата безработица и корупцията.

За ограничаването на гражданските права, на демократичните свободи и свободата на медиите загриженост са проявили едва 4 на сто. И то въпреки факта, че благодарение на покачването на цените на петрола през второто тримесечие БВП неочаквано нарасна с 2,3, а инфлацията през август изненадващо падна до 3,3 на сто. И въпреки факта, че безработицата е замръзнала на 5 на сто.

Гражданите обаче явно не виждат положението като розово. Те усетиха най-осезателно кризата с рязък спад на доходите. Според московското Висше училище по икономика спадът от 2014 г. е 20 на сто. Като следствие между края на 2014 и края на 2016 г. търговията на дребно се е сринала с 19,2 на сто.

Според официалните власти това било лански сняг. Реалните доходи още през тази година щели да нараснат до 3 на сто, а през 2018 г. дори с 4 на сто, каза тези дни новият министър на икономиката Максим Орешкин. Според информирани кръгове той бил новият любимец на Путин.

Самият президент през миналата седмица заяви, че след преодоляването на кризата трябва да се положат усилия населението да усети положителните тенденции.

Въпреки това не може да се очаква, че хората скоро ще тънат в благоденствие. За възвръщането на икономическия ръст от началото на хилядолетието са нужни решителни структурни реформи. Според националната банка в противен случай икономическият ръст ще се бетонира на 2 на сто годишно.

Но ако искаш да реформираш, трябва да започнеш от същината на авторитарния режим, да се наложи правовата държава, свобода на медиите, а монополите да бъдат разбити.

И точно в това е проблемът. Етаблирането на действащи демократични институции трябва да е следствие от настояване за структурни реформи. Това обаче не е така. Медийната мениджърка Наталия Синдеева, която през тази седмица получи награда в Потсдам – M100 Media Award, заяви за “Франкфуртер алгемайне цайтунг”, че няма усещането, че преобладаващата част от руското общество има проблем с факта, че по свобода на медиите Русия е на 148-о място в света.

В крайна сметка авторитарната система на Владимир Путин не би следвало да се бои нито от бедност, нито от благоденствие. Ако обаче благоденствието се задържи прекалено дълго, би могло да се превърне в проблем. Така както стана през декември 2011 г., когато стотици хиляди излязоха по улиците на цяла Русия и демонстрираха за смяна на системата. Така в началото на 2012 г. Кремъл затегна още повече гайките.

Едуард Щайнер е кореспондент в Москва на в. “Ди велт”, откъдето публикуваме с малки съкращения материала му. Преводът е на Клуб Z.