Резултатите от изборите в Германия не са добри за България. До този момент можехме да разчитаме на рамо от Германия, за да не се озовем в "трета глуха" в набиращия скорост процес по фактическо узаконяване на бъдещето на съюза на отделни подгрупи, наречени "различни скорости". 

Това се дължеше на релативно стабилните ни финансови и икономически показатели, на подкрепата в полза на позиции на Германия, които сме приемали често в ущърб на интересите на държави от нашата черга, и не на последно място - на добрите институционални и персонални контакти между политическите ръководства на двете държави. 

Защо днес ситуацията е различна:

1. Union (б.р. - Християндемократически съюз/ Християнсоциален съюз (ХДС/ ХСС), които печелят 33% от вота.

2. Нова голяма коалиция няма да има, а г-жа Меркел ще има за партньори либерали и зелени (последното е нещо като сбъднат кошмар за гласувалите за десницата). 

3. Съюзът CDU-CSU (ХДС/ХСС) е под въпрос.

4. През 2013 г. AfD (б.р. - крайнодясната „Алтернатива за Германия“ имат подкрепа от 1 430 000, вчера получават почти толкова (1 100 000) само от привърженици на Union-a (б.р. - виж горе), още 1 400 000 от негласуващите, 500 000 от SDP (б.р. - ГСДП – социалдемократите на Мартин Шулц), 120 000 oт FDP (б. р. - СвДП - Свободна демократическа партия, предвождана от Кристиян Линднер, която се спряга за основен партньор в бъдещото коалиционно правителство). 

За стратезите около г-жа Меркел тези данни са червена лампа, те знаят, че такова масивно преместване на електорални тела не е моментно отклонение, а процес, който ще продължи, ако не се вземат мерки по спирането му. 

Спирането на тези процеси изисква да се пресрещнат проблемите, породили недоволството.

Във вътрешнополитически план бъдещата коалиция ще има определен плюс от реализацията на идеите на FDP (б.р. - виж горе) относно дигитализацията и образованието. 

И ще бъде абсолютно блокирана за преоценка на мигрантската политика и поставянето на физическите и ценностните и културните граници на евроатлантическия свят заради присъствието на зелените. 

Тоест недоволството не може да бъде пресрещнато тук.

На този фон спирачката за отлива на гласоподаватели може да бъдат само външнополитически промени, свързани с отколешното недоволство на германците да плащат за подобряване на живота на други. 

Подобна политика ще срещне естествен съюзник в лицето на Франция, където позициите на г-н Макрон бързо отслабват. 

Впрочем, както на всеки друг маркетингов продукт без идеология.

Подобни заявки имаше и от двете страни преди изборите, а сега вече го налага и електоралната математика.Пътят за "скоростите" е открит и въпросът не е дали, а кога!

Нужно е време за оформяне на набор от критерии, ей така - за благоприличие.

В този контекст България няма много полезни ходове:

1. Да влезнем "ва банк" в битката да сме в еврозоната. Каквото и да става, общата валута ще бъде основен критерий. Трудна битка, но при компетентно и твърдо проведени преговори успехът е възможен.

2. Спешно да потърсим обща позиция със страните от Източна Европа на принципа "имаме общ проблем". Така чрез процедурите на съюза ще можем да блокираме този процес във времето до постигане на изгоден за нас баланс.

Скептичен съм за възможността българското политическо представителство да хомогенизира около такива цели. 

Тука играта е или за комисиона от хвърчила, или за защита на интересите на червените барони, разказани като борба за съдебна справедливост. А предстоящите предизвикателства изискват наистина общи действия заради мащаба на залога.

Пиша всичко това от позицията на убеден федералист за бъдещето на Европа, но се страхувам, че днес сме по-далече от такова бъдеще и трябва да видим реалностите и да се борим за националния си интерес.

Мисля, че е по-разумно от това да се радваме как са паднали социалистите или да дъвчем локуми дали либералното има ново бъдеще и да вземаме аргумент за собствените си мераци от немските политически тенденции. Who gives a fuck...

Коментарът е от профила на Петър Москов във фейсбук. Заглавието е на редакцията.