Из публичното пространство бродят слугински опити за описване на историческата роля на Бойко Борисов в новата ни история. „Бойко-1” бил Строителя на магистрали, „Бойко-2” бил Крепителя на стабилността, а „Бойко-3” бил Големия световен политик. Видно е и с просто око, че самият Борисов подклажда версията, че вече е станал фактор на голямата международна арена. 
Че е фактор – фактор е. Време е да съберем каквото знаем, та да видим – какъв точно фактор е?

За начало – да си припомним едно от най-видимите свойства на Борисов, а именно: да казва на всички онова, което искат да чуят, а после да направи точно обратното. Докато обясняваше на народа си за стабилността, всъщност успя да направи нещо, което никой преди него не успяваше – да сглоби мафията и държавата в едно, по модела на „постсъветското пространство”. Основният резултат от тази негова „стабилност” се оказа – развихрилата се вакханалия от пладнешко разбойничество и опашати лъжи, с които се занимават властимащите.

В последните седмици става все по-ясно, че се е стигнало до онзи (неминуем, неизбежен и отдавна предсказван) момент, в който управляващата клика си е казала: „Съветизирахме България отвътре; време е да я съветизираме и спрямо международните дела”. Тук вече способността на Борисов да изрича онова, което се очаква от него (в случая – от партньорите ни в ЕС и НАТО), но да прави точно обратното – точно тази способност става истински ценна.

Подписа договора с Македония, както очакваше от него НАТО. И го похвалиха. Вписа в годишния доклад за национална сигурност рисковете, идващи от Русия. И го похвалиха. Поиска членство на България в Шенген и еврозоната; и поне Юнкер го похвали.

Властовият модел "Борисов" усилено сглобяваше нови отношения с Путинова Русия

Междувременно, разбира се, властовият модел „Борисов” правеше точно обратното на очакваното от стабилен лидер на страна членка на ЕС и НАТО: усилено сглобяваше нови отношения с Путинова Русия. Това си го знаехме. Новото е, че тази сглобка вече се декларира по един недвусмислен начин – така, щото и ние, и нашите западни приятели да разберат точно, за какво иде реч.

Отначало дойде нахалният опит на (анти)екологичния министър Нено Димов да предоговори осъдителната присъда срещу България по повод защитените зони на Калиакра – в интерес, разбира се, на приятели на властта. Скоро след това, освен Димов и други министри се задействаха, за да се опънат на Европейската комисия за магистрала "Струма". Посланието е колкото нахално, толкова и ясно: „Вие ни давате пари за цяла магистрала, ама с тях ние ще построим половин магистрала. За остатъка няма да питате, не е ваша работа...”

Каква е целта ли? Тя е очевидна. Ако за тия неща от Брюксел не последва шамар, а пари, то властта ще си направи извода, че тия са слаба ракия. И съвсем ще се отвърже. Ако пък от Брюксел завалят шамари, властта ще отприщи пропагандна кампания по темата „европейците са лоши, да си търсим другарчета друаде” - т.е. там, където се краде без задръжки, т. е. на изток от румънската граница.

После, като гръм от ясно небе (е, само за онези, които смятат ГЕРБ за „по-малкото зло” и се правят на недоразбрали) дойде държавната атака срещу "Дунарит" и "Емко", в която вече са набъркани половин дузина министерства. В атаката са замесени стотици държавни служители, всеки от които знае, че именно той, държавният служител, лъже, за да бъде ликвидиран нечий бизнес. В такива случаи става дума или за преспективата да се вземат много пари, или – за голям страх, задвижващ трескавите чиновнически телодвижения.

Каква е целта тук ли? По линия на парите, ако може този бизнес да бъде прехвърлен на КОЙто трябва, ще последва финансова благодарност. По линия на страха: да бъде торпилиран межународният търг, протичащ в Индия в момента, на който търг конкуренти на българските оръжейни производители са... руските. Тук няма как да не е замесен страх от руснаците, тъй като всяка прекалена близост с тях рано или късно те самите преформулират на принципа: „Не ни обичай – страхувай се от нас”.

По-после изневиделица у нас кацна руският главен прокурор Чайка, глава на един от най-зловещо корумпираните управляващи кланове в Русия. Подписа с Цацаров документ, според който именно той, Чайка, щял да учи нашите прокурори, как да борят корупцията. А на съвместната пресконференция на двамината тия борци нашият Цацаров гневно заклейми всекиго, който има нахалството да говори за Русия като за риск. А гостът му, макар намиращ се на наша територия, за всеки случай ни заплаши с меч. 

Тук вече целта на мероприятието създава директни заплахи за националната сигурност. Едно е да искаш да крадеш европейски пари от магистрала, или да гониш от пазара български фирми в интерес на руски. Друго е главният ти прокурор да обявява, че НАТО и ЕС са в дълбока грешка да обявяват Русия за риск и заплаха. 

И каква е тук целта? Това е съвършено ясно послание и към ЕС, и към НАТО, в смисъл: силният човек в България, Цацаров, застава против ЕС и НАТО и иска близост с Кремъл до такава степен, че подчинява българската прокуратура на руската. 

Отговор от западните ни съюзници няма и затова, окуражен, в мелето се хвърля самият Борисов. След като дълго време никой не знаеше, какви са приоритетите на България при нейното прословуто председателство на ЕС, Борисов го формулира: махане санкциите, наложени на видни руски властници, фирми и банки, имащи отношение към агресията в Украйна. 

За всеки случай тия дни, навръх председателството, София изневиделица се оказва домакин на конференция, свикана от кремълски организации и, разбира се, провеждана на руски. Скъпи гости на конференцията са Цацаров (силният човек на момента) и Каракачанов (министърът, командващ въоръжените сили на държавата).

Това, уважаеми, е поредица – отдавна планирана така, щото да кулминира по време на българското председателство. Целта на поредицата е държавата България да действа, открито и без задръжки, като инструмент на руските интереси в сърцето на Запада, точно по времето, когато именно България е най-гледаната „западна” държава. 

Нашите хубавци са напълно убедени, че точно сега е моментът България да бъде обърната към Кремъл – точно сега, защото на западните „еврогейове” няма да им устиска да ошамарят българските държавници точно в момента на председателството. Макар очевидно да сме още в началото на българските провокации срещу ЕС и НАТО („то ли еще будет”, както казват руснаците...) най-вероятно все пак подобно ошамарване няма да се случи. Никой няма да иска скандал по време на председателството. Провокациите ще минат. И България, съветизирана отвътре, ще се окаже съветизирана и по отношение на ролята си на международната арена: открит, видим за всички „троянски кон” на Кремъл. 

След това, разбира се, международните разправии ще са неизбежни. Но нашите управници са убедени, че и тези разправии ще работят в тяхна полза. Колко му е да се организира слугинажът за пропагандна кампания срещу лошия Запад (вече ще са тренирали това покрай магистрала "Струма"), в която постепенно да бъде вкаран логичният контрапункт – добрата Русия? 

Това вече не е просто корупция и отвличане на държавата от шайка разбойници. Това вече е държавна измяна, защото разбойниците са, по служебна характеристика, и предводители на държавата. 

Добре е, че (за разлика от друг път) самият Борисов най-сетне пое ролята на знаме на тази политика. Защото именно той ще трябва да се бори за интересите на Русия, докато лично той олицетворява председателството на ЕС. Да няма неразбрали.

Това се случва, уважаеми, докато вие се умилявате на слугинажа, величаещ Строителя на магистрали, Крепителя на стабилността и Големия световен политик.