Испания направи крачка към неизвестното в неделя, след като каталунските сепаратисти, разгневени от грубата испанската полиция, гласуваха да продължат по пътя на независимостта.

Въпреки уверенията на премиера Мариано Рахой, че страната остава силна и единна и въпреки отказа му да признае вота за самоопределение, констутиционният ред е под заплаха.

Регионалният премиер Карлес Пучдемон обяви през нощта, че неговите привърженици „извоюваха правото на независима държава“ и така откриха пътя за едностранно обявяване на независимост, което ще е предизвикателство към испаската демокрация и ще постави на тест солидарността на останалите страни в ЕС, които досега подкрепяха Мадрид.

Ето пет извода от референдума в неделя:

1.Това бе лош ден за Рахой

Испанският премиер даде в ръцете на каталунските сепаратисти оръжието, което те търсеха – снимки на испански полицаи, които бият невъоръжени граждани, просто отишли да гласуват.

Още повече, че действията на полицията не попречиха на хората да гласуват. Това означава, че Рахой вероятно ще плати политическата цена за тази репресия без да е успял да удържи обещанието си и да не позволи референдума.

Испанската държава все пак успя да създаде пречки за провеждането на вота и така постави под съмнение валидността на резултата. Това поражда въпроса: Защо беше изобщо необходимо да се изпраща полиция, след като вече е била нарушена дигиталната инфраструктура на сепаратистите?

Рахой постави хиляди служители на силите на реда в неудобната ситуация да си проправят със сила път през стотици хора, за да конфискуват урните. На някои места полицията беше отблъсната, а пък регионалната каталунска полиция отказа да излезе срещу хората.

2.ПР победа за сепаратистите

Привържениците на независимостта на Каталуня успяха да мобилизират хиляди хора, които да спят в избирателните секции, да защитават сградите и да не позволяват на полицията да изземе бюлетините. Те демонстрираха добра организация и силна отдаденост.

Сепаратистите успяха също да привлекат международно внимание, например от премиерите на Белгия и Словения, лидера на британските лейбъристи Джеръми Корбин и някои евродепутати, които изразиха загриженост за насилието в Каталуня и призоваха за конструктивен диалог.

Репресиите на испанските власти в седмиците преди вота вероятно са разпалили националистическото чувство и са разширили подкрепата за сепаратистите, която бе около 50% на последните регионални избори. Тази тенденция само ще се засили след събитията в неделя.

3.Оспорваното гласуване няма да спре Каталуня да обяви победа

Нямаше избирателна комисия, която да надзирава референдума. Някои секции бяха запечатани. Регионалното правителство промени в последния момент организацията на вота. Централното правителство свали дигиталната инфраструктура за референдума. Секциите бяха претъпкани с народ. Появиха се информации за хора, които са гласували повече от веднъж.

Това няма значение.

Въпреки процедурните недостатъци, каталунското правителство ще представи резултатите пред регионалния парламент.

Пучдемон не си направи труда да изчака резултата, за да заговори за бъдещата независимост. Малко след полунощ регионалното правителство обяви зашеметяваща победа – 42% активност, от които 90% казаха „да“ на независимостта.

Обявяването на независимост обаче може да даде повод на Мадрид да поеме контрола над каталунското правителство, което да донесе повече размирици.

4.Следващите стъпки на Рахой

В очакване на едностранно обявяване на независимостта, основният опонент на Рахой – социалистът Педро Санчез, вече може да обяви, че териториалната цялост на Испания „е поставена на карта“ и да призове премиера да вземе мерки. По думите му, Рахой ще трябва „да преговаря, да преговаря и да преговаря“ за споразумение с каталунците.

Снощи по телевизията обаче Рахой не изглеждаше склонен на преговори. Вместо това той обвини „безотговорното“ регионално правителство за хаоса.

Въпреки това, Рахой обеща в близките дни да събере всички политически сили на Испания, за да обсъдят кризата. „Няма да затворя нито една врата“, каза той.

Сепаратистите знаят, че е почти невъзможно да убедят мнозинството от испанците да подкрепят такива промени в конституцията, които да направят възможно самоопределението на Каталуня. Колкото насилието в неделя разпали национализма в Каталуня, толкова ще засили националистическите настроения и в останалата част на Испания.

Много по-вероятно е днес да убедиш испанеца да разреши по-голяма автономия на Каталуня, отколкото да приеме отделяне. Но сепаратистите не изглежда да искат нещо по-малко от самоопределение.

5.Очаквайте още лобиране

В седмиците преди вота и двете страни се постараха да привлекат международна подкрепа за тяхната позиция. Рахой се снима заедно с президента на САЩ Доналд Тръмп миналата седмица и получи благословия за единството на Испания, а Пучдемон не се спря да ходи до Брюксел, за да търси намесата на Европейския съюз.

Каталунският лидер каза снощи, че Европа „не може да гледа на другата страна“ вече. Повечето европейски лидери вероятно ще продължат да внимават да не ядосват Испания. Но вниманието, което каталунската тема привлича досега, притеснява испанското правителство. Чуждестранните лидери и медии са под постоянен натиск да заемат една от двете страни.

...

Анализът е от "Политико". Преводът е на Клуб Z.