Как Деси от Лондон осигури топъл дом на 24 деца

Десислава Ламбина от Лондон е висококволифициран и добре платен бизнес мениджър в голяма банка, с добре уреден живот, щастливо омъжена и майка на тригодишен син до деня, в който един филм преобръща живота й.

“Оня” филм на BBC – “Изоставените деца на България”, за ужасяващите условия на живот в дома в с. Могилино, който през 2009-а разтърси хората у нас и по света.

За Деси обаче срещата с ужаса от Могилино се случва по-късно, през 2013-а, когато тя попада случайно на филма по телевизията.

“Нали знаеш, случайни неща няма, когато Господ е предрешил, че нещо трябва да се случи”, започва разказа си младата дама. “Една вечер мъжът ми беше легнал, бях сама пред телевизора и още от първите кадри на филма бях шокирана. Продължих да гледам през сълзи, после отидох до леглото на детето и плаках цяла нощ. Реших, че веднага трябва да направя нещо.”

За мениджъра Ламбина “веднага” в прав текст означава незабавно. Първо реагира по майчински - със собствени средства купува неща и изпраща дарения за домове в България.

“Повечето неинформирани хора правят така. Скоро осъзнах, че като купуваш хубави обувки на децата, те не правят живота им по-хубав, не ги изваждат от жестоката реалност на дома”, спомня си дамата.

Тя започва да се рови в проучвания и публикации, свързва се с неправителствени организации в България, които предлагат приемна грижа.

“В Англия отдавна няма такива домове, всичките 60 хиляди изоставени деца са настанени в приемни семейства, защо това не се случва у нас, защо още съществуват домове, които буквално убиват децата”, възмущава се тя.

Десислава регистрира фондацията Kids Care: “Разбрах, че единственият шанс да се спасят тези деца е извеждането им от домовете и настаняването им в приемна среда, в която да са обгърнати от любов и грижи”. Тя избира една организация, с която да работи – сдружение “Съучастие” от Варна, които през 2012-а са спечелили приза за най-добър доставчик на приемна грижа.

Деси установява, че за държавата е много по-скъпо да поддържа домове, отколкото да се гледат деца в приемни семейства.

“Държавата отпуска средства за заплати на приемните родители, но не финансира самия процес на извеждането на децата, подбора и подготовката на кандидатите. Трябват специалисти, които да наблюдават как живеят децата в приемните семейства, за да се избегне ужаса им да бъдат връщани обратно в домовете. От “Съучастие” проучват кандидатите цели шест месеца”, разказва Деси.

Решила, че си заслужава да финансира точно процеса на извеждането на децата и работата с приемните родители. Сключва договор в продължение на година да превежда на сдружението по 1200 лева месечно за заплатите на един социален работник и един психолог, които да работят с децата и приемните родители. Договорът е продължен и тази година. Много бързо фондация Kids Care и “Съучастие” успяват да измъкнат от институции и да настанят в приемни семейства 24 деца - от новородени до 8-годишни.

“Спасени от институциите” – думите не са пресилени според Деси. “Направих сметка, че за цялата година, откакто спонсорираме сдружението, са ми трябвали по 600 лева на дете за намирането на семейство, въвеждането му и поддържането на контакти и наблюдения над приемните родители. Шестстотин лева! Колко струва един живот?!”

“Всички деца бяха с тегло под нормата, за един месец в приемни домове си наваксаха килограмите и повечето други дефицити”, радва се Деси. Тя разказва за момиченце, което на две години е все още без дъвкателен рефлекс, със стереотипно клатене и всички възможни дефицити – физически, психически, емоционални. “Една година след извеждането му от дома то ходеше, пееше и дори рецитираше”, вълнува се дамата.

Говорим си за филма на BBC, който така обиди българите.

“Ние винаги реагираме така, първосигнално – обиждаме се, гледаме да отвърнем със същото и първосигналната ни реакция винаги е да застанем в дефанзива. А това ни лишава от възможността да видим реално проблемите”, коментира дамата.

Българите в Лондон Деси вдъхновява и с това, че някак успява да съвместява работата за каузата с отглеждането на двете си малки деца – четиригодишния Даниел и петмесечния Джоузеф.

“Тази година по време на старта на фондацията бях бременна. Бях на пълен работен ден като бизнес мениджър, което е страшно натоварващо. Но нито бременността, нито раждането ме спряха. На снимките от последните ни благотворителни събития, когато пускахме хвърчила, ще видиш, че бебенцето ми е завързано върху мен и така си го нося”, смее се Деси.

Най-малкият доброволец за каузата е Даниел. “Понякога вкъщи му харесват някои неща от тези, които съм купила за децата от домовете. Казвам: “Дани, ти имаш достатъчно много играчки, това е за децата, които нямат майка и татко”. “О, да, мамо, разбира се, че трябва да ги изпратим”, казва той. Сега събира в касичка всички пари, които получава, за децата без родители. "Дани е участвал във всичките ни кампании, ходи с кофичките на партитата и събира пари, разнася листовки. Говори в училището си за нас. В неговото училище децата постъпват на 3 години и до 5 са в подготвителна група, обяснява Деси. Какво по-добро възпитание от това, да стане един свестен човек.”

“Не е вярно, че българите в Англия не си помагат!” – категорична е дамата. Тя разказва как са провели последната си благотворителна акция “Децата с хвърчилата 2” на 28 юни в лондонски парк. Организират я чрез фейсбук, раздават листовки, канят хора. Директорката на българската детска градина Happy days Илона Ангелова ги кани на техни партита, където също раздават покани. Продават балони с хелий, книжки, други дарения и промотират следващи събития.

Първият им дарител е художничката Нина Киркова, запознават се онлайн по един общ благотворителен проект milostiv.org. Нина дарява няколко картини и продължава да подкрепя фондацията. Coquette girls - българки, които правят ръчно изработени бижута, също продават свои творби, като отделят по един паунд от всяка. Апостол Пенков от Brand Pump слага кутии в неговата фирма и събира 11 кашона с дрехи, играчки и детска козметика за България.

От веригата магазини Bulgarian food, които имат и български училища, мениджърът Милена Везенкова промотира фондацията и осигурява и безплатен превоз на даренията до България, който иначе е много скъп. Адвокатите от фирма Levenes превеждат пари, а после занасят на събитие много торти, които Деси и помощниците й продават. От строителната фирма Bright Building Solutions правят месечни преводи и също са основен дарител… “Раздавали сме листовки на концертите на “Сигнал” и “Ъпсурд”… Правили сме какво ли не. Не е важна бройката на помагащите, нито дали участват с пари, с труд или с услуга”, коментира дамата.

Другият важен човек за организацията е Николай Найденов, уебдизайнер, който работи в NM Web Design. На една среща за български специалисти в Лондон той казва на Деси, че не може да й даде пари, но може да направи дизайн на сайта.

Най-голямото дарение идва, след като Деси разказва за фондацията на церемонията по връчване на наградите на сп. Enerhy Risk, което публикува информация за всички големи енергийни компании. Поканени са да присъстват от Петко Петков, мениджър на списанието. Гостите на събитието даряват 3325 паунда.

Самата Деси продължава да помага с лични средства на децата от дома в родния й град Гоце Делчев. С майка й Катерина Янева, директор на Първо основно училище, извеждат децата от дома на пикник, на кино.

“Наскоро ги поканих на кръщенето на моя син в Гоце Делчев. С учениците на майка ми правиха заедно мартенички, участваха в спортни празници. Много е важно да се интегрират”, казва дамата.

Десислава Ламбина е на 30, а банката, в която работи – HSBC, е една от най-големите в света, с представителства в над 50 страни. Българката е в централния й офис в Лондон.

Преди да замине за Острова, учи две години в Техническия университет, но бързо разбира, че в нашите в вузове “студентите прекалено много се забавляват и малко учат”. “В Техническия следвах индустриален мениджмънт и разбрах, че тази диплома няма да ми важи за нищо”, казва Деси. В Лондон тя учи програмиране задочно и работи на рецепцията на хотел, тъй като е завършила езикова гимназия и знае добре английски.

“Още след първата година кандидатствах като програмист в HSBC. Интервюто беше… не искам да си спомням! Една седмица! Имах технически изпит, трябваше да направя програма, и всеки ден интервюта – с HR, с отдел “Продажби”, с технически ръководител… Аз дотогава и небостъргач не бях видяла през живота си, а отидох в район само с небостъргачи! Щях да припадна”, спомня си Деси.

През 2006-а започва работа като програмист, работи няколко години и разбира, че като приказлив и контактен човек не й се “говори само с компютъра”. “Сега се чувствам в свои води като бизнес мениджър, или финансов ръководител. Управлявам бюджет от 70 милиона паунда и това е моята стихия”, споделя Деси.

В живота й “бързо се случват нещата”. На 17 среща голямата си любов Тодор Ламбин, гаджета са 3 години и се женят, когато Деси е на 20. Три седмици след сватбата Тодор заминава за Англия, после отива и Деси. “Тогава още не бяхме в ЕС, без визи, трябваха ни трудови договори. Беше толкова трудно да си намериш работа, а аз идвам тук без диплома. Бях толкова малка и никаква… Обаче ето, учиш, трудиш се и успяваш. Никой не го интересува, че идваш от най-бедната държава в Европа, а дали можеш. През 2007-а си купихме къща тук, през 2012-а - още една…”

Преди няколко дни в изданието на българите във Великобритания - rodinanews.co.uk излиза статия за Деси на журналистката Надя Йончева, и само 24 часа след това в сметката на фондацията постъпват 300 паунда. “Ето, това е благотворителният дух на българина, за който говорих!”, пали се дамата.

“Доброто не може да се измери в пари. Важен е позитивният пример. Много хора писаха, че са вдъхновени и че искат и те да помагат”, вълнува се Деси.

“Не е лошо поколението ни. Но много малко са медиите като Клуб Z, които искат да отразят положителното, прогреса. А когато медиите ти поднасят само лоши новини и си заобиколен от негативизъм, се депресираш и ставаш хейтър”, казва дамата.

Докато говори за положителните примери, Деси споделя, че е изтощена.

“Тия дни почти не сме спали с Тошко. Цяла седмица ни гостуваха българи, които искат да се установят в Лондон, почти непознати хора. Живяха у нас, трябваше да им намерим работа, квартира, да ги регистрираме, да им извадим сметки в банката, да ги учим на английски, да им покажем как да пътуват из Лондон… Скапана съм, но се радвам, че вече са добре”.

Ако искате да помогнете, адресът, на който може да го направите с дарения за децата е чрез фондацията Kids Care.