В началото на октомври саудитският крал Салман стъпи на руска земя, въпреки че златният му ескалатор даде дефект на руското летище. Това не успя да помрачи визитата на саудитския монарх в Москва, която е знак за големи геополитически промени във вероятно най-нестабилния регион на планетата в последното десетилетие – Близкия изток.

Атеистичният Съветски съюз къса отношенията със Саудитска Арабия през 1938 г. Арабското кралство, в чиито граници са свещените за мюсюлманите Мека и Медина, е верен съюзник на САЩ, с особено важна роля през Студената война. Едва през 1990 година двете страни възстановиха двустранните отношения, като през миналата година посещението на младия престолонаследник, тогава все още само военен министър, Мухамад бин Салман беше първият знак за промяна в саудитската външна политика.

Три теми, обсъдени по време на това височайше и безпрецедентно посещение, са без съмнение смятани за най-важни: Сирия, оръжията и петролът.

През разговора за Сирия минава цялата геополитическа карта на региона.

На първо място обект на разговорите е развитието на Сирия след бъдещия пълен разгром на ДАЕШ (арабски акроним на т. нар. Ислямска държава в Иран и Леванта) на сирийска територия. Това неизбежно включва най-горния пласт на конфликта – подкрепата, която Саудитска Арабия безусловно даваше на салафитските джихадиски групировки от "Джайш ал-ислам" ("Армия на исляма") и последвалото създаване на т. нар. Съюз на свободните сирийци, воден от свързаните дълги години с "Ал Кайда" джихадисти от "Ан Нусра". Какво са се разбрали двете страни засега не е оповестено, но има ясни знаци, че руската армия, както и армията на Асад позволиха "евакуация" на хиляди джихадистки бойци в контролираната от религиозната опозиция провинция Идлиб. В Дейр аз-Зор сирийската армия, подкрепяна от руснаците, не може да се похвали със сериозен напредък при изтласкването на ДАЕШ от най-важния североизточен град, а столицата на ДАЕШ в Рака бе превзета от подкрепената от САЩ Сирийска свободна армия.

В тази сложна ситуация Саудитска Арабия явно предпочита да не настоява за свалянето на Асад, но да се опита за сметка на това да намали влиянието на Иран, който е съюзник на Асад по шиитска линия, а оттам и с Русия. Техеран е основният икономически, религиозно-идеологически и военен съперник на саудитците за лидерството в Близкия изток през последните 30 години. Персийците отвориха нарочен военен фронт срещу Саудитска Арабия в Йемен през 2015 г., където бунтовниците хути извършиха кървав преврат с подкрепата на бившия йеменски диктатор Али Абдулла Салех, а саудитците паднаха в този капан и започнаха кървава война, в която затъват все повече, трупайки международно неодобрение. В същото време върви и кризата с Катар, който също потърси и получи подкрепа от Техеран. По тази причина крал Салман съвсем директно в Москва обяви, че Иран трябва "да спре да се меси във вътрешните работи на държавите от региона и да прекрати всякакви действия, които дестабилизират региона".

Именно рисковото заиграване на Путин с режима на аятоласите в Иран принуди до голяма степен крал Салман и неговите дипломати да се опитат да "купят" раздалечаването на Москва от Иран.

От друга страна Саудитска Арабия започна да губи влияние в Сирия в полза на друг новопоявил се руски съюзник – Турция, която на свой ред от десетилетия е в борба със саудитците за лидерството в сунитските страни. Едно от основните остриета на Анкара в тази борба за идеологическо, а оттам и политическо надмощие сред сунитите в Европа и света беше огромната мрежа от фондации и частни училища на проповедника Фетхула Гюлен, която трябваше да конкурира финансираните от правителството в Рияд саудитски фондации. Гюлен, обаче, от година насам е смятан за враг № 1 на турския президент Ердоган, който съвсем открито прегърна политическия ислям и се опитва да се наложи като покровител на ислямистите в Близкия изток и по света. Тъкмо опитът за преврат, приписван на Гюлен и неговата организация, сближи Ердоган с Путин.

Всичко гореизброено, заедно с политиката на ненамеса и бездействие от страна на администрацията на американския президент Барак Обама, тласна Рияд в прегръдките на руснаците, с надежда да участват в разделянето на Сирия, договорено на преговорите в казахстанската столица Астана. Епизод от това разделяне е и нахлуването на турски войски в провинция Идлиб в четвъртък срещу петък, конвоирани от джихадистките отряди.

Саудитците знаят как да купуват приятели и съюзници, купувайки оръжие и продавайки петрол

Пресен е споменът как през лятото, след като накараха новоизбраният американски президент Доналд Тръмп да танцува със сабя в ръка традиционен бедуински танц, подписаха договор за закупуване на оръжия за 3 млрд. щатски долара със САЩ.

След разговорите в Москва военното министерство на Саудитска Арабия заяви, че е подписано споразумение с руското държавно военно-търговско дружество "Рособоронекспорт" за закупуване на последните руски оръжейни разработки, включително противоракетните установки С-400, противотанкови ракети и последната версия на автоматичните пушки „Калашников“.

Макар Русия да не е член на ОПЕК (Организацията на страните, износителки на петрол), двете страни договориха съкращаване на производството, като само новината за това доведе до увеличение от 2%. И двете държави зависят почти напълно от цената на петрола, която се срина през 2014 г. Загърбвайки несъгласията и очевидно правейки бележка към сключената сделка за намаляване на обемите, крал Салман заяви при срещата с Путин, че Саудитска Арабия е "готова да продължи положителното сътрудничество между нашите две нации, за да бъде постигната стабилност на световния петролен пазар, която ще насърчи глобалния икономически растеж".

От Рияд без съмнение са хвърлили око и на руските атомни енергийни технологии, а и очевидно ще разчитат на Русия за внос на пшеница, имайки предвид, че Москва е на трето място в света по износ, след САЩ и Канада. Липсата на достатъчно водни ресурси и зависимостта на саудитците от петрола поставят на дневен ред сериозни предизвикателства пред страната в бъдеще.

Едно от тях е нарастващата трудност на Саудитска Арабия и останалите страни да контролират цената на "черното злато" заради американските шистови производители, които, използвайки все по-нови технологии, с лекота спират да произвеждат, когато цената е ниска, и със същата лекота започват да добиват отново, когато цената започне да се повишава.

Вътрешни тревоги и промени

В много отношения относителната нормализация на връзките с Русия се дължи на крайния прагматизъм на младия саудитски престолонаследник Мухамад бин Салман, който държи на всяка цена да размие идологическите различия и да постигне своите лични интереси.

Новият престолонаследник Мухамад бин Салман на пръв поглед няма кой знае с какво да се похвали в биографията си, преди баща му да го назначи за военен министър. Така през пролетта на 2015 г. той започва унищожителна война срещу бунтовниците хути в северозападен Йемен, като явно тогава смята, че бързата победа лесно ще му донесе престиж. Но войната все още продължава и няма никакви изгледи да приключи, като очевидно водената от Саудитска Арабия коалиция пренебрегва всякакви хуманитарни тревоги и целенасочено атакува цивилна инфраструктура.

Новият престолонаследник до момента е показал, че е колкото амбициозен, толкова и хлъзгав, така че можем да очакваме следващи негови ходове, с които да отстранява своите потенциални съперници за престола. (В Саудитска Арабия действа т. нар. агнатичен сеньорат като принцип на наследяване, при който по-малките братя и сестри на монарха имат приоритет пред неговите деца. Наследяването преминава към децата едва след изчерпването на представителите от предишното поколение.)

Младият престолонаследник има нужда от засилване на политическата си позиция вътре в Садитска Арабия и за него това явно минава през включването на Русия като фактор в бъдещето на кралството. Когато Мухамад бин Салман започна реформите от т. нар. "Визия 2030", той даде ясен сигнал за промяна в традиционния начин на живот в Саудитска Арабия. Това без съмнение ще извади от "зоната на комфорт" обществото, свикнало да получава за всички комунални услуги държавни дотации, стигащи до 90% от цената. Като се има предвид, че 56% от работещите саудитци са на държавна служба, далеч не само ислямското духовенство и елитът се страхуват, че ще понесат товара на предстоящите неизбежни реформи.

По тази причина крал Салман се опитва всячески да осигури мирния трансфер на властта към неговия син Мухамад бин Салман. Авторитетът на краля сред членовете на кралското семейство (наброяващи около 2000 души) е безспорен – нещо, което със сигурност не може да се каже за неговия син, който се опита да прокара идеята да се намалят пенсиите и привилегиите за държавните служители, а също така се опитва да приватизира държавния петролен гигант АРАМКО. В резултат престолонаследникът се нуждае отчаяно от някакви победи в международен план, за да си осигури подкрепа у дома. Към този момент той претърпява пълен провал с войната с Йемен, а и с конфронтацията с Катар, но явно се надява да демонстрира дипломатически талант чрез засилването на връзките и взаимодействието с Москва.

Освен това Русия е значително по-удобен международен партньор, защото залага на сходни религиозно-консервативни постановки за развитието на обществото, които не слагат акцент върху правата на малцинствата или свободата на словото – все проблеми, които правителствата на двете държави разрешават с диктаторска лекота.

Макар мнозина анализатори да преповтарят руския наратив за тотална промяна на баланса на силите в Близкия изток, за това е твърде рано да се говори, тъй като най-надеждният и близък западен съюзник на Саудитска Арабия все още са САЩ. Други пък смятат, че високо рисковата игра на Путин в Сирия започва да му се отплаща. Без съмнение все повече арабски лидери започват да търсят мнението и вниманието на Путин, който наложи Русия като ключов играч в основни части на Близкия изток, сближавайки през сирийския конфликт позицията с Иран и предизвиквайки или насърчавайки нестабилност, както се случи в Йемен (Русия спря просаудитска резолюция на ООН и по този начин негласно подкрепи хутитските бунтовници), Ирак (Русия насърчи кюрдския противоконституционен референдум и сключи с кюрдското регионално правителство изгоден енергиен договор).

*диждаша – традиционната арабска роба, носена от мъжете.