Броени дни ни делят от момента, в който Пламен Орешарски няма да е повече министър-председател. Ще запомним обаче не деня на оставката, а деня, в който тя беше поискана – преди 13 месеца. И май това е единственото.

Опитайте се да си спомните позиция, реплика или действие на Орешарски. Да, за нищо не се сещате. По-отсъстващо присъствие в българския политически живот едва ли ще има скоро.

„Аз не съм политик“, казваше често премиерът. Не, г-н Орешарски, вие сте политик от 12 години насам. Проблемът е, че не се държите като политик. И затова въпреки безспорните ви експертни качества, името ви се превърна в символ на недостойно и безгръбначно поведение.

Няма, по-няма, най-няма

За първи път от 1996/1997 година насам в България отново се говори за банки. Две банки бяха атакувани, едната е затворена, БНБ разкрива огромни нередности, политиците спорят кой да плати сметката, обществото е разделено – всички да платят или вложителите да си платят, държавата има нужда от пари на заем, спешно се придвижват извънредни закони...

В този момент страната има шанса да се управлява от финансист с дългогодишен опит. Той застава пред избирателите и им съобщава нелицеприятната картина. Посочва решението, не спестява съпътстващите рискове, но допълва и дългосрочното оздравяване на хоризонта. Не е доволен от работата на контролните институции, затова иска парламентарна подкрепа за промени в законите, които да ги принудят да работят по-ефективно...

Добро утро! Пламен Орешарски не е политик, не очаквайте от него това.

Миналия месец го показа и след бедствията във Варна и Добрич. Появи се на място още в първите часове и така заблуди публиката, че е политик. Когато започнаха да излизат данни за нерешени проблеми с незаконна сеч, незаконно строителство, слаба координация между институции, когато стана време за конкретни отговори на конкретни въпроси – каква помощ, колко, за кого, кога, кой е виновен – тогава Орешарски отново премина в любимото си газообразно агрегатно състояние. Виждаш го, но не можеш да го пипнеш.

От седенка на седенка

Пламен Орешарски е чиста проба политик от 2002 година, когато става заместник на Надежда Михайлова в СДС. Преди е бил зам.-министър на финансите, което на хартия е част от политическия кабинет на министъра, но все пак не е класически политически пост. През есента на 2003 година Орешарски е кандидатурата на СДС за кмет на София, но след среща с бизнесмена Васил Божков е отстранен от надпреварата и напуска сините редици. Различните участници в тази история все още се замерват с детайли – кой е организирал срещата, кой е знаел, кой е извикал журналистите, тайна ли е била, не е ли била тайна. Това, което Пламен Орешарски не разбираше още тогава, е, че такава среща просто е недопустима. Поне докато участниците в срещите не се освободят от противоречивия си имидж. Да, и тогава политикът не се държа като политик.

Две години по-късно се появи като мининстър на финансите в правителството на Сергей Станишев. Прочу се с репликата „да разтуряме седенката“ по време на преговори със стачкуващите учители, което също не е работа на политик. След това стана депутат от БСП, макар и формално извън партията. Като теглим чертата излиза, че Пламен Орешарски е сред хората с най-голям политически опит в България – бил е на висок пост в три правителства, депутат, лице на две основни политически сили. Но иначе отрича да е политик.

Защо тогава той?

Най-важният въпрос е защо политик, който не иска да е политик, се оказва толкова удобен за различни партийни комбинации в управлението. Възможен отговор: изглежда прилично и обича да отсъства. Нямам предвид физически.

България имаше и продължава да има нужда от политик начело. Който посочва проблемите и пътя, търси подкрепа за решенията, отговаря за действията си. Орешарски не беше това.

На фона на отсъстващото му присъствие се разпределят порции, „убиват се“ доскорошни партнори, превземат се на абордаж държавни институции и се ограбват банки. Един политик трябва най-малкото да обясни случващото се на гражданите. Но когато публиката свикне с отсъстващото ти присъствие, тогава тя вече не очаква от теб да имаш някакво обяснение. Удобно, нали?

Дори и когато подадете оставка, г-н Орешарски, никой няма да извика радостно "Оставка", защото никой вече не ви забелязва.

Затова сега сбогом и за нищо не ви благодарим. Който има за какво, дано ви се е отблагодарил.