ГЕРБ и БСП запълват вече трети месец в разправии по своите проекти за антикорупционен закон. Намеси се и президентът Румен Радев, проведе даже два Консултативни съвета по националната сигурност. Всички се занимават с това, т.е. сигурно е важно.

Един случай обаче навява съмнения над този антикорупционен плам. Тази седмица депутати от БСП зададоха чрез парламентарни репортери въпроса: Защо г-н Х все още е зам.-министър на транспорта, след като срещу него има подаден сигнал за корупция? В този сигнал хора застават с имената си зад твърденията, че г-н Х е правил едни нередни неща. Например, събирал пари „от свое име за сметка на министъра на транспорта, за да могат членовете на сдружението, което той е учредил", да се сдобият с един вид разрешителни за товарен транспорт.

Само няколко часа по-късно прокуратурата обяви, че се самосезира по медийна публикация, която отразява описаното по-горе. Незабавна проверка, снемане на обяснения от депутатите, изнесли данните, изискване на информация от кабинета на премиера и от Националното сдружение на превозвачите, което подало сигнала и до Борисов. Всичко това ще бъде извършено в „максимално кратки срокове“, ангажира се прокуратурата.

Всичко звучи така, както би трябвало да звучи в една нормална и правова държава с работещи в интерес на гражданите институции. Но...

Точно преди пет месеца представители на Националното сдружение на превозвачите участваха в сутрешни блокове, изпращаха писма до медиите, а десетки публикации още тогава отразиха тяхното недоволство срещу номинацията на г-н Х за зам.-министър. Още тогава публиката научи за обвиненията срещу г-н Х – още тогава хора заставаха с имената си зад твърдението, че г-н Х събирал пари и „подлъгал членовете си (на основаното от него сдружение – б.р.), че може да им уреди такива многократни разрешителни".

Това се случи преди пет месеца. Една и съща история, с едни и същи действащи лица, с едни и същи обвинения в корупция – няма никаква разлика. Преди пет месеца обаче прокуратурата не се самосезира. Нямаше светкавична реакция, нямаше съобщение до медиите.

Въпросът е следният: Какво е различното тогава и сега? Отговорът: Нищо.

Освен, че стана модерно да се говори за борбата с корупцията. Но прокуратурата не би трябвало да се води от модата.

Ако приемем, че има достатъчно данни за прокурорска проверка, то прокуратурата тогава е бездействала, а днес си е свършила работата.

Ако приемем, че няма достатъчно данни за прокурорска проверка, то прокуратурата тогава правилно не е реагирала, а днес се включва в политическата игра между управляващи и опозиция.

Има ли трети вариант?

Съпартийци на г-н Х от т.нар. патриоти го защитиха и обясниха случката с атака на конкуренти, които използват БСП, за да продължат своята чисто бизнес атака. Този вариант, ако е верен, повдига друг въпрос: Как може една партия да се използва за атака на бизнес? Повдига и по-тревожния въпрос: Защо прокуратурата се включва в тази игра?

Не знаем в кой от всичките варианти се крие истината. Но дали вярваме на прокуратурата, че ще стигне до истината? Знаем, че доверието в институцията се измерва с едноцифрен процент.

А сега да си представим, че прословутият антикорупционен закон вече е приет. Кое ще се случи по различен начин в тази история? Нищо.

Има разлика между проектите на ГЕРБ и БСП, но и двата не предвиждат разследвания без надзора на прокуратурата – или събраните материали ще се предават на прокурор, или пък самото събиране ще става под ръководството на прокурор.

Няма как и да бъде различно, защото според чл. 127 от Конституцията „Прокуратурата следи за спазване на законността, като: 1. ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; 2. може да извършва разследване; 3. привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер..."

Т.е. ако утре имаме подобна история с г-н Y, няма причина тя да се развие различно.

Никой обаче не говори за прокуратурата – защо няма доверие в тази институция, защо реагира по различен начин в идентични ситуации, защо се появяват съмнения, че се включва в политически игри? Тази тема е табу.

Но пък спорят кой да назначава шефа на това нещо, което няма да може нито да доведе разследване докрай, нито да обвини някого. Това е работа на прокуратурата, но пък за нейното здраве не е прилично да се говори.

Иначе си говорят, карат се, запълват ефира, имитират загриженост. Вече даже не е интересно.