Приходите в бюджета намаляват, а финансирането на публичните разходни политики се ограничават. Акцизите и минималната работна заплата обаче се повишават. Това съобщиха от Министерството на финансите във връзка с публикуването с проекта на бюджет за 2018 г.

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 460 лв. на 510 лв. от 1 януари 2018 година, на 560 лв. от 1 януари 2019 година и на 610 лв. от 1 януари 2020 г.

Осигурителната политика за периода 2018-2020 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване. За 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с един процентен пункт. За периода 2018-2020 година се увеличава минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за 2018 година в размер на 510 лв.; за 2019 година – 560 лв.; за 2020 година – 610 лв., като отпада скалата за определяне на диференцирани минимални осигурителни доходи, съобразно облагаемия доход.

От началото на 2018 г. се предвижда и увеличение на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 300 лв. на 480 лева.

По отношение на пенсионната политика в периода 2018-2020 г. продължава увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия от 1 януари всяка година с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете. Необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и за двата пола продължава да се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 35 години и 10 месеца за жените и 38 години и 10 месеца за мъжете в 2020 г. Минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор „Сигурност” продължава да се увеличава с по 2 месеца до достигане на 53 години и 6 месеца през 2020 г.

Приходната част на бюджета в средносрочен план е с тенденция на намаление от 36,2 % от БВП за 2018 г. до 35,5 % от БВП през 2020 г. Възможностите за финансиране на публичните разходни политики са ограничени в рамките от 37,2 % от БВП през 2018 г. до 35,5 % от БВП през 2020 г. През периода 2018-2020 година правителството ще продължава да насочва своите усилия в подкрепа на запазване на икономическата и финансовата стабилност, както и за създаване на условия за икономически растеж.

Основните параметри на бюджетната рамка за периода 2018-2020 година показват реалистичност на фискалните цели при спазване на установените фискални правила.  Политиката по приходите е ориентирана към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата и насърчаване на инвестициите, чрез запазване на ниски нива на данъчните ставки на корпоративните данъци и данъците върху доходите на физическите лица, ограничаване на данъчните измами и повишаване на макроикономическата и фискална устойчивост в дългосрочен план.  В средносрочен план не се предвиждат значителни промени при данъците. С цел достигане на минималните нива на акцизните ставки в ЕС е прието поетапно увеличаване на акцизната ставка на цигарите за достигане на минималния акциз от 177 лв. на 1000 къса към 01.01.2018 г.

Продължава стартиралото през 2017 г. увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование с цел постигане двойно увеличение на размера на средствата за възнаграждения до 2021 г. Ще се извърши промяна в системата на делегираните бюджети, като финансирането няма да зависи само от броя на децата и учениците, а и от броя на паралелките, от спецификата на региона, в който се намира училището, а в по-дългосрочен период и от качеството на образователния процес.

В социалната сфера от 1 януари 2018 г. е предвидено увеличение на обезщетенията за отглеждане на малко дете от една до две годишна възраст.

В сферата на здравеопазването за 2018 г. е предвидено допълнително право на разходи в размер на 400 млн. лв. по бюджета на НЗОК. Като приоритетни направления и дейности остават спешната медицинска помощ, електронното здравеопазване, майчиното и детско здравеопазване, асистираната репродукция, лечебните заведения за болнична помощ, както и лекарствената политика.

През 2018 г. се планира поемането на нов вътрешен държавен дълг под формата на ДЦК в размер до 1,0 млрд. лв. за частично покриване на предстоящите погашения по дълга на обща стойност от 1,6 млрд. лв., в т.ч. 1,2 млрд. лв. падежи на държавни ценни книжа на вътрешния пазар и 0,4 млрд. лв. погашения по външни държавни заеми. Останалата част от 0,6 млрд. лв. ще бъде покрита със средства, спестени от осигуреното финансиране на планирания дефицит за 2017 г. поради очакванията за балансирано бюджетно салдо към края на годината. Реализирането на отрицателно нетно дългово финансиране се очаква да доведе до намаление на държавния дълг до 23,5 млрд. лв. към края на 2018 г. или 22,3 % от прогнозното ниво на БВП.

При намаляващо съотношение на държавния дълг към прогнозния БВП през тригодишния период се очаква към края на 2020 г. дългът да възлезе на 23,8 млрд. лв. или 20,0 % от БВП, което се обуславя от подобрената бюджетна позиция на страната.

Проектът на държавния бюджет и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2018-2020 г.