"Земетресение", "ураган", "цунами": след парламентарните избори в Чехия медиите не пестят катастрофическите обобщения. Защото в една от най-старите и най-стабилни демокрации в Средна и Югоизточна Европа 60 на сто от избирателите гласуваха за партии, които са против истаблишмънта и против елитите. При това в една безпримерно добра икономическа ситуация! За държава-членка на ЕС това е повече от тревожно.

Според първите международни коментари, Чехия залита надясно и поема по път, сходен с този на съседите от Полша и Унгария. Но колкото и основателни да са тревогите от изборните резултати в страната, важно е да се направят и няколко уточнения. Обобщения от типа на "Източна Европа залита надясно и клони към евроскептицизъм" звучат просто като общ упрек към целия регион и не обясняват нищо.

Те не са "ограничени десни радикали"

Повечето чешки избиратели, които гласуваха против "системата", изобщо не са някакви ограничени десни радикали. На тях просто им е писнало от политическото затлъстяване на елита. Много важни реформи в областта на социалното дело, здравеопазването или образованието вече от години тъпчат на място, на регионално и местно равнище процъфтяват клиентелизмът и шуробаджанащината, а част от чехите живеят с убеждението, че модерното време им е причинило само загуби. Освен това политици като президента Милош Земан през последните години трайно отровиха обществения климат, включително и с презрителни реплики към ЕС по адрес на бежанците или най-общо за ценностите на хуманизма и за либералната демокрация.

Основателят на партията "АНО" Андрей Бабиш заема отчасти сходни позиции. Независимо от това най-много гласове му донесе обещанието, че ще разчисти Авгиевите обори в Чехия и ще сложи край на омрежването на елитите. В това обещание обаче има нещо гнило, защото самият Бабиш открай време принадлежи към същите тези елити, а медиите многократно са вдигали шум около свързани с него скандали за укриване на данъци и за държавни субсидии. За разлика от политици като Виктор Орбан и Ярослав Качински, той обаче не е нито националист, нито шовинист – нито пък има някакви антидемократични планове за Чехия. Бабиш е по-скоро един от онези амбициозни и самоуверени олигарси, които смятат, че авторитарният им управленски стил в областта на бизнеса може да се окаже полезен и за управлението на държавата. И тъкмо авторитаризмът на Бабиш е източник на главната опасност.

Засега все още не е ясно доколко той ще може да постави отпечатък върху бъдещето на страната. Правителство трудно ще бъде сформирано, защото никой не желае да влиза в коалиция с "АНО". През последните години Бабиш прогони от партията си куп умни глави, които можеха да му помогнат да прокара красивите си планове за повече икономическо мислене и ефективност. Освен това, ако стане премиер, той вече няма да може да играе едновременно и ролята на опозиция, както постъпваше като финансов министър от началото на 2014 до май тази година. С други думи, доверието към Бабиш може да се подрони.

Общото между Чехия и останалите Вишеградски страни

Нека да уточним още, че той няма никакъв принципен антиевропейски проект. Единственият общ план на тъй наречените "Вишеградски държави" Полша, Чехия, Унгария и Словакия и при Андрей Бабиш остава отричането на европейската бежанска политика. В този смисъл победата на "АНО" не означава, че и без това доста хетерогенната Вишеградска група сега непременно ще укрепне.

Тъй или иначе, въпросните силно демонизирани елити както вътре в страната, така и в чужбина сигурно са силно разтревожени. И с основание. Ако твърде съмнителните сили на антисистемността все пак не успеят да ги пометат, тези елити решително и честно ще трябва да усвоят един прозрачен, отговорен, устойчив и автентичен стил на демократично управление. Защото само по този начин могат да убедят хората.

Материалът е публикуван в "Дойче веле".