Като колоездач не мога да не споделя радостта си от новите велоалеи в центъра на София. Поне по „Раковски“ велосипедите вече ще имат равни права с автомобилите. Дотук бяхме невидими за тях, делеше ни една култура разстояние – и тъй като на пътя у нас културата най-често липсва, занапред ще бъде въведена чрез гумени бутони.

Карайки велосипеда си по същата улица „Раковски“, преди две години бях блъсната от автомобил. Бях с предимство, отнето ми от кола, излизаща на „Раковски“ с ляв завой от ул. „Симеон“. Шофьорът бе на метри от мен, отворил бе страничното си стъкло, за да изчака минаващите автомобили – но аз, на колелото, която бях най-близо до него, бях абсолютно невидима за неговото внимание. За късмет ми се размина със смачкано предно колело и… страх. Преодолях го, като се качих още на следващия ден обратно на велосипеда. След подобен инцидент обаче някои никога не се връщат с колело на пътя.

Велосипедистите в София стават все повече – и шансът да останат живи и здрави на пътя след новите гумени ограничители на „Раковски“ нарасна значително. Все още не мога да стигна от дома си до офиса по велоалея и се налага да карам по тротоарите, където са широки – неправилно е, но там поне няма да има смъртен случай. Може би не чувам всички „благословии“ наоколо, със слушалки съм. И вярвам, че ако срасналите се със седалките на колите си софиянци пробват само веднъж какво е да караш колело с музика в ушите, ще скъсат „пъпната си връв“ с утробата на автомобила. Представете си половин час пълно уединение с любимата ви музика, която изпълва черепната кутия, и за секунди забравяте и дреболиите, и планините от проблеми. Същото е след работа – яхвате колелото, пускате музика, изключвате мозъка. Изключвате донякъде, разбира се – все пак внимавате да не ви блъснат.

Мозъкът на един шофьор на автомобил в София работи другояче – той е нащрек къде на пътя ще изскочи рискова ситуация, най-често за да я избегне, но нерядко и за да я причини. С извинението: бърза за работа, а най-често за да е пръв на червения светофар. Гневът винаги е по-голям от двигателя му. И сега го форсира по адрес на общината, отнела от царството им на „Раковски“ около метър отляво и отдясно на пътното платно.

Някои отказват да спазват новите правила по улиците на София, а КАТ отсъства.

Всеки жител на София има дълъг списък с изисквания към общината – в моя на едно от челните места е безопасността, включително придвижвайки се с велосипед. Ето още едно: по-чист въздух в София. А това ще стане възможно, като слезем от автомобилите или поне ограничим всевластието им по столичните улици. Ако намалим движението им в центъра през почивните дни. И да го спираме понякога – не само заради маратони, протести и празници. Защото Пътят към ада в центъра на София е осеян с болни, сакати и трупове.

Пътувайки в чужбина, ни впечатлява не само културата, с която западните общества са напълнили музеите си. Културата е и на пътя. Със сигурност и там в началото е бил хаосът. Там също е имало съпротива срещу добрите нрави на пътя. И щом като липсват, се налагат насила.

Предлагаме ви снимки от улиците на един велик град, Барселона. Няма да ви покажем големите булеварди, а малките улички в центъра на града, широки колкото нашите в София.

"Площад Славейков"