7 неща, които научихме за футбола от световното

Изпратихме световното, а вече ни липсва. На някои поне. Световното е веднъж на четири години, не като държавните първенства и Шампионската лига, които ни дават почивка само лятото. Бразилският мондиал бе чакан с огромен интерес и съвсем обяснимо натоварен с големи надежди - прие го най-футболната страна в света. Там, където играта е нещо повече от религия, а начин на живот. Някак във въздуха витаеше, че Испания няма да успее да защити титлата си, големи футболни сили като Германия, Аржентина и Англия от дълго време не бяха я печелили, а Холандия - никога.

В същото време в последните години все повече се говори как националният футбол става все по-безинтересен, как клубните интереси го изместват и натикват "в килера". Успя ли държавната международна кауза да се защити, какво изобщо е бъдещето ѝ?

Вижте седем от най-важните неща, които научихме за футбола на "Мондиал 2014". Нека "седми́цата" не се бърка с 1:7 на полуфинала Бразилия - Германия. Стига злорадство. Който наистина обича футбола, по-скоро съчувства на "златистите".

1. Футболът се развива добре, след като на най-високо ниво се играе атакуващо

Онези, които разбират играта в детайли, дават много висока оценка на световното - като качество на футбола. Но и "обикновените" запалянковци оцениха, че на мондиала се игра предимно нападателно и агресивно. Игра се модерно. Имаше и слаби мачове, имаше и защитаващи се отбори, но преобладаваше атакуващото начало с бърза, комбинативна игра, смени на местата, постоянни промени на тактическите схеми, преса... Поведението на повечето отбори във фазата на плейофите не бива да подвежда. Нима и преди не сме гледали елиминации с първа мисъл за собствената кожа? Силният и запомнящ се мондиал дава надежди, че националният футбол все пак има бъдеще.

2. Силите все повече се изравняват

Факт е, че финалната четворка бе съставена само от колоси на футбола, но в преките мачове малките им стъжниха живота и бяха близо до изненади. Класата натежаваше във важните моменти, но историята ще започни не само Германия и Холандия. Ще остави място за Коста Рика, Колумбия, Мексико, Алжир, огромният прогрес в Иран, дръзките босненци...

Силите се изравняват, защото глобализацията отдавна засяга и любимата игра. Треньори от великите сили работят по цялото земно кълбо, а методиките и начините на работа вече не са скрити. Всичко е на показ. Важното е да имаш проект. И пари.

3. Германия е футболна сила №1

Този извод щеше да бъде валиден дори ако Игуаин, Меси или Паласио бяха вкарали едно от 100-процентовите положения и "гаучосите" някак бяха удържали аванса. Не става въпрос за един мач или един шампионат. А за целия футбол. Отборът на Йоахим Льов е на върха, но нямаше да е така без солидната основа на Бундеслигата, на клубове като "Байерн", Борусия (Дортмунд), "Шалке", "Байер" (Леверкузен), на детско-юношеския футбол, на Германия като държава.

Последните две неща са от ключово значение - никой не се ражда готов футболист направо на 27 години, а голям спорт не се прави без участието на държавата.

Йоги Льов говори за 10-годишен план. Той е такъв само за първия тим на Германия. На глобално ниво проектът датира от повече от 15 години. Да, Германия е №1, защото има проект. Някога тази стратегия започна от най-ниското ниво - детските школи. Смени се методиката, немците почнаха да играят технично, с много подавания и задържане на топката. Футболните "вълци" смениха кожата си, но не и нрава - немската воля и дух остават непроменени. Отне известно време, но резултатите са налице.

Вратите на германските национални отбори се отвориха за децата на емигрантите. И защо не? Гастербайтери от цял свят работят какво ли не в Германия. Защо децата им да не играят футбол и да не получат равни възможности със своите връстници? А техните шансове за пробив са по-големи, предвид тежките условия, от които искат да се измъкнат, да изплуват... Стара истина.

Казват, че за да оцеляваш в средата, трябва да се променяш. Германия се промени - във всяко едно отношение.

4. Бразилия не е точно футболна сила в момента

Не и в един разговор с Германия, Холандия, Аржентина, Испания, Франция, Италия... Виж Германия - в не малка степен точно обратното се отнася за футбола в Страната на кафето. Не знаем какво точно се е случило, но е факт, че Бразилия произвежда все по-малко играчи от световна класа. Как така "селесао" се оказа зависима от един футболист, при това доста млад все още - Неймар?

Както правилно отбеляза един журналист, по-добре че "анимационни герои" като Фред и Хълк не станаха шампиони, след като величия от ранга на Зико, Едер, Сократес, Фалкао, Жуниор, Карека и т.н. никога не станаха. Как така Германия разпиля Бразилия с бразилски футбол?! Просто "златистите" не успяха да се променят. Те се опитват да играят прагматично и с първа мисъл за защитата, ала не им се получава. Излезе някакъв лош хибрид, който няма как да дава резултати и да радва хората.

Дилма Русеф каза, че се заема с футбола, че ще инициира промени - от най-ниското ниво. Да видим дали изобщо ще има тази възможност. Но като цяло в държавата, на която е президент, не се случват позитивни неща, което засяга и националния спорт.

5. Англия не бива да бъде припознавана като гигант

Не и като национален отбор. Този път очакванията не бяха високи, но пък едва ли някой е предполагал, че островитяните ще заемат последното място в групата си. Може би има символика във факта, че точно Англия и Бразилия, свързани с клишетата за "родината" и "истинската родина" на футбола се провалиха на този знаков в много отношения мондиал.

Англия страда от... Висшата лига, която е повече шоубизнес, отколкото нормално първенство. Класата там я дават чужденците. А местните момчета страдат - първо учени по остарели схващания за футбола, второ пренебрегвани. Британските футболисти са силно надценени. А че там скоро няма да се оправят нещата, говори дори само един трансфер, осъществен дни след края на (нe)участието на Англия в турнира.

"Манчестър Юнайтед" купи някой си Люк Шоу за близо 32 милиона паунда. Толкова пари за 18-годишен бек?! Знам какво ще кажете: това е бизнес, той е млад и обещаващ, трансферът ще се изплати. Хубаво, ама същото се говореше и за други младоци, които вече са над 20-те, а не се развиха като връстниците си в Германия, Испания, Холандия...

6. Лео Меси наистина е рекламно лице и ФИФА и УЕФА

И това е в огромен ущърб за самия Лео. Той беше шокиран също като целият свят, че е определен за носител на "Златната топка". Тази титла е реверанс към бизнеса, защото аржентинецът продължава да бъде най-популярното футболно лице. Фабрика за пачки. Но някой трябваше да предвиди фиаското и убийствените критики по цял свят.

Меси едва ли иска да получава незаслужени награди. Но дори извън темата за "Златната топка" в Бразилия, той незабавно трябва да бъде изваден от спора кой футболист №1 в историята. Може и да най-великият на нашето време, но е много далеч от Пеле, Марадона, Кройф, Бекенбауер...

Неговият сънародник Дон Диего носеше на гърба си цял отбор в "Мексико 1986", когато "гаучосите" станаха световни шампиони за втори път. Още по-тежък бе товарът му четири години по-късно, разбирай, отборът бе по-слаб. И въпреки това Марадона изведе Аржентина на финал!

Поне 90 процента от тоновете голове, които Меси вкарва за "Барселона", не струват толкова, колкото онзи пропуск в началото на второто полувреме на финала.

7. Африканците ще си останат атракция

Все очакваме "големият пробив" на отбор от "черния континент" - полуфинал, защо не и финал. Оставаме си с очакванията. Също и Сеп Блатер, който всякак лансира африканците. На този мондиал единствено Алжир направи впечатление. Сякаш по ефекта на доминото три африкански отбора се провалиха и заради бунтове за пари. Като по филмите един самолет закара пари в Бразилия, за да се разплати федерацията с играчите и те да се съгласят да играят.

Значи ли, че там има проект, но няма пари? Не сме напълно сигурни, но това, което липсва на 100 процента, е чувство за кауза и екипност. Колкото и патриотизма да изчезва, колкото и големите клубове, концерни и интереси да диктуват нещата и да изместват фокуса, все пак се иска ако не национално чувство, то поне чувство за принадежност към отбора, към една кауза. 

В Бразилия успяха тези, които имаха принадлежност. И играха като отбор, а не като "аз и останалите".