Бойко Борисов и да не иска, ще управлява дълго. Колкото повече слушам опозицията му, толкова повече се убеждавам в това. Целта на политиката е да вземеш властта. А целта на властта при демокрацията е да осъществиш идеите си за обществото. По нищо не личи, че целта на т.нар. “автентична, градска” и пр. десница е да вземе властта. 

Очевидната ѝ цел е да обяснява защо нейният автентично десен файтон симпатизанти е по-добър от друтите подобни файтони.

“Запомни едно – файтонът ми е много по-добър от файтона ти”.

Това е разговор между секти, а не разговор с България. Това е може би идеологически разговор, но не и политически. И децата знаят защо отломките от някогашния Реформаторски блок до една загубиха изборите. Защото бяха разединени и непрактични. Никой не гласува за очевидни лузъри. Ясно е, че те имат само идеи, които не могат да осъществят.

Първото, което автентичната десница трябва да направи сега, е да покаже, че може да печели. Това би ѝ позволило да се надява на електорален потенциал над 4-те процента. Да печелиш в политиката означава да формулираш разбираема цел и да я постигнеш. Вместо да критикуват непрекъснато Борисов, да се запитат защо все пак той успява, а те – не. 

Борисов казва "Ще построим магистрала" и строи магистрала. Казва "Ще изкопаем метро", копае метро. Хората виждат и пипат това, което им е обещал и пак гласуват за него. Да, хората очевидно поставят магистралата и метрото над съдебната реформа. Такива са хората. Не само у нас. Това е реалност, с която истинският политик се съобразява. А не хленчи колко тежка била.

Реформаторите, “Да, България”, Демократи за силна България, все умни, креативни, високообразовани хора, имат достатъчно време пред себе си. През него нито трябва да строят метро и магистрала, нито да правят каквито и да са реформи, нито да председателстват ЕС, нито да се оправят с Турция, Русия и Западните Балкани. Те, разбира се, могат и трябва да критикуват как прави това правителството, да предлагат алтернативи – рутинно задължение на всяка опозиция.

Но то не стига. Още повече, че малцина ги слушат. Вероятно вече са забелязали, че вън от парламента означава и вън от медиите – поне от най-влиятелните.

Главното им политическо задължение днес е да мислят как да се върнат в играта. То изисква тиха дипломация, а не шумно говорене един срещу друг пред всеки смилил се да ги покани телевизионен водещ.

Връщането в играта не минава през предъвкване на това, което ги разделя. То изисква работа над това, което ги обединява. 

“Автентичната” десница боледува, разпада се, стопява се, не само у нас. Къде са днес антикомунистическите движения от ранния постсъветски период на Европа? Тази “десница” (всъщност пъстра смесица от продемократични и не непременно десни движения) беше силна, когато националните цели го изискваха – финансовата стабилизация след кризата през 1996-97 г., присъединяването към НАТО и към ЕС. А след това? Къде “автентичното дясно” е формулирало нова национал цел? Къде е неговият политически продукт, с който да убеди обществото да я постигне?

Съдебната реформа е безспорно важна цел, но да спечелят избори като партия около един проблем е малко вероятно и не дава достатъчна перспектива на избирателя. Дори да приемем, че разнородните “автентично десни” утре магически се обединят, шансът им да минат 4-те процента като коалиция за истински съдебни реформи е минимален. Това е част от дневния ред на обществото, но съвсем не го изчерпва.

Ако има национално предизвикателство, което може да мобилизира електорат, това е запазването на евроатлантическия курс на страната и изваждането ѝ от периферията на ЕС.

В това отношение истинският опонент на автентичното дясно не е ГЕРБ – при всички критики, които управляващите могат да търпят. Истинските опоненти са БСП и ДПС - две партии, които в по-голямата си част представляват миналото на България и я теглят назад и надолу.

П.П.: Не знам дали "автентичните десни" забелязват, но в Европа и в България, икономическият растеж се завръща, безработицата и дефицитите намаляват. Този вятър не духа в техните платна (метафората е от последната реч за състоянието на Съюза на Жан-Клод Юнкер – б.а). Той духа в платната на правителството. Защото хората гласуват с портфейлите си. Шансовете да ги спечелиш само с кампания срещу Цацаров и Пеевски намаляват.

...

Още коментари от автора на Jelev.info.