Премиерът на Испания Мариано Рахой иззе инициативата за Каталуня, като не само наложи директно управление на централното правителство, но и свика регионалните избори много по-рано от очакваното. Така той хвана в крачка почти всички и принуди привържениците на независима Каталуня да мислят дали да участват в провежданите от Мадрид избори или пък да останат няколко години извън регионалните институции.

Отстраненият от поста премиер на Каталуня Карлес Пучдемон призова каталунците да бъдат „демократична опозиция“ на пряката власт на Мадрид.

Засега нито една страна по света не е признала Каталуня от обявяването на независимостта в петък и нито един от сепаратистките лидери не е представил пътна карта с ясни стъпки за бъдещето. Вместо това повечето се подготвят за извънредните избори.

Ето седем важни въпроса за кризата в Каталуня и техните отговори:

1. Кой управлява Каталуня в момента?

Централното правителство пое властта над каталунската автономна администрация по силата на член 155 от конституцията на Испания – безпрецедентен досега ход, одобрен от Сената на Испания в петък.

Пучдемон и всички членове на неговия изпълнителен съвет са уволнени. Испанската вицепремиерка Сорая Саенс де Сантамария е де факто премиер на Каталуня. Испанските министри поеха правомощията на своите доскорошни каталунски колеги. Всички представителства на Каталуня в други страни са затворени само с едно изключение.

Мадрид бързо подмени командването на регионалната полиция. В другите институции бяха оставени да управляват назначените от автономното правителство. Това бе прието като добронамерен жест от умерените националисти.

2. Ще има ли гражданска съпротива?

Единствената масова проява по улиците на Барселона след обявяването на независимостта на Каталуня бе тази в подкрепа на единството на Испания. Тези групи в обществото досега бяха фрагментирани и обзети от летаргия, но обявяването на независимостта ги събуди.

В близките седмици обаче това може да се промени. Бързите действия на Рахой принудиха лагерът на сепаратистите да преосмисли своята тактика. „Планът беше да се съпротивляваме на всяка цена“, каза висш представител на Каталунското национално събрание, което подкрепя отцепването. Според него сега идва ред на по-мека стратегия, която да избягва конфронтацията, но и да показва неприемане на директното управление на Мадрид.

3. Ще участват ли привържениците на независимостта на изборите?

Привържениците на независимостта трябва да избират между това да приемат директното управление на Мадрид, като участват в свиканите от централното правителство регионални избори, или да бойкотират вота, като така се самоизключат от институциите.

Засега намерението е да се участва в изборите. Годишният бюджет на Каталуня от 34 милиарда евро се оказа най-важният инструмент, с който сепаратистите преследват каузата си. „Наистина е студено извън институциите“, както казва един от каталунските политици.

4. Кой ще е новият лидер на привържениците на независимостта?

Докато либералите от „Граждани“ и каталунските социалисти – най-силните партии сред привържениците на единството, изглеждат в добра форма преди извънредните избори на 21 декември, то привържениците на независимостта не изглеждат толкова стабилни.

Основните партии за отделяне – Каталунската демократична партия и Партията на каталунските социалисти, се явиха в коалицията „Заедно за „да“ на последните регионални избори през 2015 г., но не е ясно дали и този път ще са заедно. Левите в момента са в по-добра кондиция. Повечето проучвания дават преднина на лидера на социалистите Жункерас като най-вероятен следващ регионален премиер. Демократите обаче ще търсят нов лидер, след като Пучдемон вече обяви, че няма да се кандидатира за нов мандат.

Има очаквания Каталунската демократична партия да избере по-умерен лидер, който да намери начин да работи заедно с Мадрид. Според един от депутатите на партията в момента ще е самоубийствено да се отстъпи от обявената независимост, но нещата може да се променят след изборите.

5. Ще решат ли изборите нещо?

Повечето проучвания показват, че каталунското общество е разделено поравно по въпроса за независимостта. Някои прогнозират, че партиите за отделяне, които спечелиха 48% и абсолютно мнозинство в регионалния парламент през 2015 г. - ще запазят своята преднина. Други пък прогнозират загуба на това мнозинство.

Във всеки случай правителство със силна подкрепа за единството на Испания е много малко вероятно. Ако сепаратистите изгубят мнозинството си, крайно лявата кметица на Барселона Ада Колау ще се превърне в най-силната фигура.

Такъв резултат ще отвори пътя към широка коалиция, обединена от доста повече теми, а не само по въпроса за независимостта.

6. Ще започне ли да отслабва подкрепата за независимост?

Регионалните избори ще проверят доколко устойчиви са настроенията за независимост. Привържениците на отделна държава Каталуня получиха точно такова обещание на предишните избори през 2015 г. и на референдума на 1 октомври тази година. Могат ли да се мобилизират отново за поредна изборна битка, а и за последващите изпитания?

Усилията на каталунското правителство да представи прехода към независимост като нещо привлекателно и безрисково бяха сериозно подкопани през последните седмици. Над 1700 фирми изнесоха централите си от региона след референдума и много хора разбраха, че отделянето от Испания ще има тежки икономически последици. Липсата на международна подкрепа също бе отрезвяваща за много каталунци. Мобилизацията на привържениците на единна Испания пък изненада много сепаратисти.

7. Кое може да обърне играта?

Каталунският конфликт стана напълно непредвидим през последните седмици и може да донесе още изненади. Това, което може да промени картината, е съдбата на ръководителите на каталунската автономия, особено на отстранения премиер Карлес Пучдемон. Той вече получи обвинения за организиране на бунт, подклаждане на безредици и обсебване на властта.

Обвинения бяха повдигнати и на други каталунски политици, които участваха в организирането на референдума и обявяването на независимостта. Ако Пучдемон или някой от приближените му бъдат вкарани в затвора, това може да предизвика протести. А главният прокурор на Испания вече съобщи, че го обвинява в престъпления, които предвиждат до 30 години лишаване от свобода.

...

Анализът е публикуван в "Политико". Преводът е на Клуб Z.