Парите са били изтеглени в един ден, от сметките на няколко фирми. Тази първоначална версия препотвърди пред Нова тв финансистът Стоян Александров. Той цитира свой разговор с главната счетоводителка на КТБ Мария Димова.

"Парите бяха изтеглени в един ден, на 19 юни. Не с чували, а с куфарчета. Подвели са ви и вас, г-н Александров, че това е ставало във времето", цитира Александров думи на главната счетоводителка, която му се обадила късно снощи, след участието му в "Референдум" по БНТ, където финансистът защитаваше тезата, че изнасянето на парите е станало на няколко пъти.

Той не можел да каже какво е станало после с парите - дали са отишли във фирмите, дали са изнесени в чужбина. Не знаел и от чии сметки са изтеглени. Броени са в едри купюри, уточнила само счетоводителката. Александров пресметна, че така се събират около 6-7 млн. евро в едно куфарче.

 Самият Александров призна, че не е безпристрастен по темата КТБ. Познавал добре ръководството на банката, личните му и фирмени пари били там, но не уточни за какви суми става въпрос. По негова информация Цветан Василев все още е във Виена и "се страхува за живота си". Дал е вече и показания пред австрийските правораздавателни органи. Василев се бил свързал и с оманските си партньори и очаквал помощ от тях, разказа още Александров. По думите му Цветан Василев е плащал на политици от всички цветове.

"Най-доброто е да се възстанови дейността на КТБ", каза още финансистът.

"Повечето от задържаните в КТБ пари са на фирми, на общини, на болници, на фондации. Тези политици ще правят избори. Как ще отидат в някоя община, чиито пари са блокирани и проектите са спрени", смята Александров.

Коментарът си той направи, след като Цветан Цветанов обяви в ефира на Нова тв, че от ГЕРБ вероятно няма да подкрепят специален закон за КТБ, който да гарантира всички влогове, включително и тези над 100 хил. евро. "Разговорите продължават, не е постигнато съгласие", каза и лидерът на ДПС Лютви Местан на влизане в НС.

"Няма никаква нужда от специален закон, нито от гарантиране на депозитите над 100 хил. евро, нито от фалиране на КТБ. Къде са миноритарните акционери, защо никой не говори за тях. Те искат ли да оздравят КТБ или не? Там има достатъчно добри компании", обяви Георги Кадиев от БСП по Нова тв.

Според него решението за гарантиране на всички депозити е грешка, защото така ще трябва да се гарантират парите и на всяка следваща банка. "Така банките ще стават по-рискови, ще се изостри конкуренция на депозитите. Те ще знаят, че ако не могат да платят парите, държавата ще дойде и ще ги замести", обясни Кадиев.

Кадиев определи поведението на БНБ в кризисната ситуация като показващо некомпетентност.

"Ако умее, а не иска, тези хора са за затвор. Направиха няколко поредни грешки, мълчаха една седмица за КТБ, после се ангажираха по съвсем друг начин с ПИБ – защо с едните така, а с другите иначе? Предложиха затвор за финансови анализи на банки – никога не съм виждал такова нещо, аз това работя. Говореха за „добри и лоши активи“ - няма такова понятие, има добри и лоши кредити, активите са депозитите на гражданите, как ги делиш?", изброи той действията на БНБ.

"Единствената сериозна функция на БНБ е банковият надзор. Как управата на БНБ казва: „Ами ние надзираваме дистанционно, от време на време“. Как четвъртата по големина банка се промушва през някаква мрежа и изчезват 3,5 милиарда", попита още Кадиев.

Кадиев не пощади и политиците, които всеки ден представяли нова версия.

"Всеки ден има нова версия. Първо, парите се местят в „Креди Агрикол“ и банката се отваря на 21 юли. После това се промени. След това обявиха, че ще има специален закон, после - че няма да има. Вчера разбра, че са се разбрали да има специален закон. Учуден съм от поведението на ГЕРБ – ето я непоследователността. Дано колегите от БСП вземат решение срещу този закон", каза още той.

  Може в случая с КТБ да става дума за изпиране на пари и тогава трябва да се намеси финансовото разузнаване. Такава хипотеза изказа доц. Николай Иванов, първи директор на финансовото разузнаване и зам.-ректор на Висшето училище по финанси. 

"Да изчезнат толкова кредитни досиета е просто невероятно. Финансовото разузнаване получава всеки месец информация за плащанията в брой, които са над 30 хил. лв. Попълва се и декларация за произход на средствата. Само одитът може да посочи дали има някакво източване на банката и банкови измами. Когато имаме престъпно придобити пари те отиват към изпиране – тук трябва да се намеси и финансовото разузнаване", каза доц. Николай Иванов пред Би Ти Ви. 

Той допусна, че е възможно в случая с КТБ да става дума за пране на пари, то можело да става и чрез кредити. Само одитът можел да каже какво се е случвало в банката. Според Иванов е напълно възможно от КТБ да са подавали грешна информация към БНБ. Обявените сега от централната банка цифри могат да се окажат по-различни след одита, смята Иванов.

При нас проблемът е в някои несъвършенства на закона- банковата измама не е криминализирана отделно, каза още експертът.