Еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер бе на посещение у нас в края на миналата седмица. Управляващите се постараха максимално да извлекат пи ар дивиденти от това посещение. Йотингер имаше много публични изявления. Едно от тях обаче бе особено интересно. То бе направено в Софийския университет в разговор с граждани.

"Ако има случаи на корупция, на нас ни трябва тази информация... Имаме нужда от достоверна информация от фирми, регионална или национална администрация. Ако нямаме информация, как да започнем процедура? Но първо трябва да ни се обадите. Моля, изпращайте информация, може да е анонимна - в ОЛАФ (европейската служба за борба с измамите - б.р.) или в генералните дирекции на Комисията".

Това изказване е сериозен камък в двора на българските политици.

Оказва се, че в ОЛАФ приемат анонимни сигнали за корупция. Докато в бъдещия орган за борба с корупцията, който предстои да бъде създаден, такива сигнали ще са недопустими. Така е записано в приетия на първо четене законопроект, внесен от ГЕРБ. И възниква напълно логичния въпрос: защо в ОЛАФ може, а в България не може.

Въпросът се оказа изключително изнервящ за ГЕРБ.

"Подавайте в ОЛАФ тогава. В ОЛАФ няма калтаци, у нас е пълно".

Това бе лаконичното изявление пред Клуб Z на представител на управляващата партия, който изрично отказа официален коментар по темата.

Същият въпрос обаче важи с пълна сила и за БСП. Техният законопроект бе отхвърлен на първо четене. Но и в него анонимните сигнали бяха забранени.

"Анонимните сигнали могат да се превърнат в доноси", заяви соцдепутатът Филип Попов.

Според него е възможно с такива сигнали да се цели политическа разправа, а новият антикорупционен орган да се превърне в политкомисариат.

На подобно мнение е и шефът на комисията за борба с корупцията Борис Ячев (Обединени патриоти). Той обясни забраната за анонимни сигнали с "нивото на зрелостта на обществото". Ячев също така допълни, че институциите работят бавно и ако се даде възможност за анонимни сигнали това ще блокира работата на новия орган. Той не се съгласи с твърдението, че в малките населени места хората ще се притесняват да излязат с името си срещу местния дерибей. И заяви, че в комисията идват много сигнали от хора от малки населени места, които не се притесняват да се подпишат.

Депутатът от ДПС Хамид Хамид също заяви, че анонимните сигнали могат да се превърнат в донос. Той изтъкна, че според приетия на първо четене законопроект човекът, който подава сигнала е изключително добре защитен, защото неговото име ще се знае само от съответния служител, като той е длъжен да не разкрива самоличността му и да не оповестява данните и фактите по казуса.

Анонимните сигнали бяха записани в закона, изготвен от екипа на вицепремиера Меглена Кунева в миналия мандат. Именно те бяха основната причина този закон да не бъде приет. В този парламент, както се вижда, по тази тема няма управляващи и опозиция. При такова единодушие обаче няма как обществото да не бъде подозрително.