Авторитетното икономическо издание Forbes, чието българско издание през миналата година обяви Цветан Василев за най-влиятелния българин, публикува интересна статия за банковата афера у нас озаглавена The Bulgarian Game Of Thrones (Българската игра на тронове). Авторка е Франсис Копола. Публикуваме статията в пълния текст.

 

В предишната си статия се шегувах, че българската криза прилича на "Игра на тронове". Но съдейки по отзивите от много по-осведомени от мен хора, изглежда наистина е така. Български олигарси се сражават за политическа и финансова власт, формират и съсипват съюзи и взаимно се топят. И битката е до смърт.

Запознайте се с Цветан Василев. През 2013 г. той бе посочен от "Форбс" за "Най-влиятелния българин". Банкер по професия, притежава 100% от акциите на финансова къща на име "Бромак" ЕООД, която съвсем доскоро държеше малко над 50% от четвъртата по големина банка в България - Корпоративна търговска банка (КТБ). Има и други бизнеси и се явява работодател на 16 000 души.

В България притежаването на банка не означава, че предоставяте капитал, седите отстрани и събирате печалбите. Означава, че контролирате как се отпускат заеми. Можете да насочвате финансиране към собствените си бизнеси, към бизнесите на приятели и роднини. Точно за това Василев е използвал КТБ.

До неотдавна Василев бе добър приятел и поддръжник на Делян Пеевски. Чрез КТБ Василев осигуряваше финансиране на Пеевски, направило възможно изграждането на неговата медийна империя. В замяна Пеевски използваше КТБ за всичките си бизнес операции, оставяйки големи суми на депозити там. Разрастването на бизнеса на Пеевски, финансиран от Василев, бе толкова успешно, че сега той контролира 85% от българските медии.

Но изглежда двамата се скараха. Близък до Василев източник ми каза, че банкерът - нежелаейки да предоставя пари за цели, които смята за корупционни - заплашил да оттегли финансирането си от бизнесите на Пеевски. Забележете, източникът не ми каза, че опитът за възбрана е дошъл след безпринципно стълкновение за контрола върху бившата държавна тютюнева компания "Булгартабак", която Пеевски спечели. Нито пък спомена, че и двамата взаимно се винят в опити за убийство.

Както и да е, Пеевски отвръща на удара, като се разплаща за заемите си, изтегля фирмените си депозити и използва медийната си империя да разпространява материали с твърдения, че КТБ е нестабилна, предизвиквайки опашки пред банката и принуждавайки Българската народна банка да я постави под особен надзор.

Твърди се, че агенти на Василев са отвърнали, като са разпространили подобни слухове чрез имейли и есемеси по адрес на банката, в която Пеевски е прехвърлил парите си - Първа инвестиционна банка (ПИБ). Веднага последваха и опашки пред ПИБ. БНБ и ЕС бяха принудени да одобрят спешно схема за предоставяне на ликвидност на българските банки, а президентът на Република България трябваше да изговори успокояващи думи за сигурността на банковата система.

БНБ вече е провела "одит" на дейността на КТБ. Той установи високи нива на свързаност между активите и пасивите на банката и бизнес интересите на Василев. О, каква изненада. Отписвайки някои от тези активи като "боклук", БНБ премести останалата част от активите на банката към един бивш филиал на КТБ (който ще бъде национализиран) и замрази сметките на 16 000 служители на Василев, като предостави на държавни гаранции за всички останали депозити. Българските власти арестуваха двама шефове от КТБ по обвинения в незаконно присвояване и обвиниха Василев, че е ограбил собствената си банка - обвинение, което Василев категорично отрича.

Очаквано, самият Василев не е в страната. Неговите фирми, лишени от средства след действията на БНБ, може да се разпаднат или да бъдат иззети от други сили, а служителите му се страхуват за работните си места. Василев изглежда е стъпил много накриво с Пеевски. В България - а може би и на други места - медийни магнати са далеч по-силни от банкерите.

Но това е само на последния рунд от една много по-голяма игра. За да се разбере какво наистина се случва, трябва да се поровим в мътния свят на българската политика.

Делян Пеевски е политик и медиен магнат едновременно. Той отдавна е близък сътрудник на Ахмед Доган, основател и лидер на ДПС, популярно като "турската партия", защото се обявява за правата на турското малцинство в България. Доган има дълга и сенчеста история: смята се, че е бил сътрудник на тайната полиция в комунистическата ера. Известен е и с извършения срещу него опит за убийство през 2013 г., което се оказа постановка.

Пеевски също се свързва със сенчести сделки, датиращи от години: той бе за кратко разследван за корупция през 2007 г., но делото бе прекратено. Поради мащаба на своите бизнес интереси (включително и на името на майка му), той на практика контролира големи части от българската икономика.

Сегашното българско правителство е труден съюз между клонящата към Русия БСП и ДПС, скрепен от технократа Пламен Орешарски. То е на власт само от година (като замести едно корумпирано правителство, ръководено от лидера на партия ГЕРБ Бойко Борисов, за който се подозира, че е имал връзки с организираната престъпност), но в това време успя да стане толкова непопулярно, че ГЕРБ разби социалистите на изборите за Европейски парламент през май.

Доган, опортюнистичен до мозъка на костите си, доволно ще подкрепи която и да е от двете страни, ако това означава, че неговата партия държи баланса на властта, и би преминал с радост от другата страна, когато му е удобно. За никого не е изненада, че след европейските избори Доган превключи на вярност към ГЕРБ, унищожавайки крехката коалиция, и принуди президента да се съгласи на предсрочни избори. По времето на опашките пред ПИБ обаче президентът все още не бе насрочил дата. Възможно е двете банкови паники да са принудили президента да посочи датата на изборите, за да успокои опънатите нерви на обществото.

На изборите през 2013 г. Пеевски бе избран за депутат от ДПС. Правителството на Орешарски незабавно го назначи за шеф на ДАНС, но го оттегли след улични протести и искания за оставка на кабинета. Въпреки това обвиненията, че правителството подкрепя българските олигарси и мафиоти продължиха.

Правителството Орешарски раздразни ЕС, като пристъпи към спорния проект за газопровода "Южен поток". Това се случи напук на опитите на Евросъюза да прекъсне енергийната зависимост на Европа от Русия. Газопроводът бе атакуван и от САЩ: един от основните инвеститори в „Южен поток“ - Генадий Тимченко, който е близък до руския президент Путин, е в списъка на санкционираните от САЩ лица. Независимо от всичко това, злополучният Орешарски се оказа неспособен да контролира собствения си министър на енергетиката, който игнорира инструкциите на премиера за спиране на проекта.

Но всичко това не се случва заради Южен поток, макар че проектът е корумпиран. Залозите са много по-високи. В скорошно интервю за Financial Times Василев предупреди, че спорът му с Пеевски е димна завеса: „Слуховете за конфликт между мен и г-н Пеевски се използват, за да се отклони вниманието от това, което се случва. Използват го като инструмент в по-голям сценарий, насочени към дестабилизиране на страната и евентуално падане на валутния борд. Подозирам, че в това участват политически фигури и бизнесмени с огромни дългове, които искат да стопят."

Източник, близък до Василев, пък добави, че целта на тези неназовани олигарси е да сложат ръка върху средствата за регионално развитие, предназначени за България, много от които в момента са замразени заради опасения за корупция. Те си мислят, че смяна на правителството ще насърчи ЕС да отпусне средствата, които ще преминат направо към любимите на олигарсите проекти за обиране.

Въпреки това Financial Times съобщава, че Николай Стайков на „Протеста мрежа“, която се бори срещу правителството на Орешарски, не е впечатлен от опитите на Василев да оправдае както себе си, така и бившия си съюзник Пеевски. Стайков е призовал правителството да разкрие скритите си връзки с всички олигарси - включително Василев и Пеевски.

Точно като "Игра на тронове", тази тъжна история е само за пари и власт. Политиците са марионетки на олигарси, олигарсите са контролирани от гангстери, банките са пионки в играта, а народът на България плаща за корупцията на тяхната политическа система чрез стагнация и хроничната бедност.

Има и едно допълнително измерение на това, споменато от бившия вицеканцлер на Германия Йозеф Фишер в едно негово неотдавнашно изказване пред Европейската асоциация за рисков капитал във Виена. Той предупреди за амбициите на руския президент за региона и каза, че едно от нещата, за които трябва се създаде по-тясна връзка между членовете на ЕС, е необходимостта да се защитават от „руската мечка“. България, както и Украйна, е разделена между тези, които са про-ЕС и тези, които са проруски настроени, като с хитри ходове Доган ги противопоставя едни на други. Но разликата между Украйна и България е, че България е член на ЕС. Проникващото руското влияние в страната може да дестабилизира източната граница на ЕС.

Няколко души, които се свързаха с мен след предишните ми материали, питат защо ЕС не прави нищо по въпроса. Простият отговор е, че Евросъюзът има много други проблеми, като слаб растеж, висока безработица, потенциална дългова криза в Италия, банкови проблеми в Португалия и Австрия, които може да се разпространят и разклатят банките навсякъде. Има и лидерски вакуум в Европейската комисията в момента. "Малката и маловажна" България просто не е на радара на Комисията.

Но това е грешка. България може би е малка, но със сигурност не е маловажна. Банковите системи на Балканите са силно свързани помежду си и има риск това да се прехвърли в останалата част на Европа чрез австрийски, френски и италиански банки. Сериозната нестабилност в българската банкова система може да доведе до системна криза далеч извън границите на страната. БНБ се обърна към ЕС с искане за преразглеждане на банковия си надзор и към ЕЦБ за присъединяване към единния европейски надзорен механизъм. Това е първата страна от ЕС извън еврозоната, която го прави. Случващото се показва колко притеснена е БНБ от възможността за по-нататъшни политически предизвикани банкови фалити със сериозни последствия. ЕС трябва да обръща много повече внимание на случващото се.