Големият въпрос „Да го погребем или не“ се актуализира при всяка годишнина от Октомврийската революция. Засега без последствия, а през това време мумията изисква все повече усилия, за да запази представителността си.

„Най-важното е в тъканите да бъдат вкарани достатъчно количество консервиращи вещества, за да останат те еластични“, обобщава технологията професор Евгений Килдюшов, ръководител на Съдебномедицинския институт към Московския университет.

Самият той признава, че би предпочел да погребе своите близки по конвенционалния начин, но е повече от наясно с начините за запазването на тленните останки от всякакъв вид и за всякакво време.

„Все едно дали става дума за няколко дни или за години, както е в случая с Ленин, въпросът е в качественото консервиране – например чрез потапянето във вана или пък чрез вкарването на необходимите субстанции със спринцовки или тръби, за да се предотврати разложението.“

В продължение на десетилетия мавзолеят насред Червения площад в Москва е основна цел за поклонниците на революцията и нейните лидери, докато акцентът не се измества – в сравнително освободените от идеология времена той се превръща в туристическа атракция, чиято уникалност е най-голяма за гостите от Китай. „За нас той е само ехо от отдавна отминали дни“, казват младите руснаци, които могат да бъдат срещнати в центъра на руската столица. Докато китайците са искрено ентусиазирани и пеят песни във възхвала на вожда, дал насоките, от които държавата им се ръководи и до днес.

Колкото и да не е тачен в днешно време в Русия, Ленин все още се възвисява от над 5000 статуи в страната. И е експониран в куп музеи, като например в град Уляновск, където актуалните финансови затруднения са принудили управата да търси нестандартни начини за финансиране – предлагайки някои от помещенията за партита, включващи стриптийз или дегустация на водка. Подобни кощунства в мавзолея, естествено, са недопустими, правилата за посещението му са строги, само дето опашките, които се извиват пред него, не са като по време на Съветския съюз. Макар да е безплатно – бащата на революцията е на разположение на всички, пожелали да го съзрат, докато зад кулисите тече мащабна работа по запазването на тялото в максимално добро състояние.

Семейството не е искало специален подход след кончината, но някогашните съветски управници взели друго решение, особено след като установили, че пет дни след смъртта си Ленин бил в удивително добро състояние. Изложили го в Кремъл, за да му бъде оказана последна почит – от 700 000 души само за пет дни. И тъй като изглеждал все така отлично (благодарение на ниските температури през януари 1924 г.), се взело решението да го балсамират и запазят като обект на култа към революцията.

Сградата първоначално е от дърво, помпозната гранитна постройка е вдигната през 1930 г. След което по време на Втората световна война пак е облечена в дърво – за да предпази монумента от германските въздушни удари. Самият Ленин пък е отнесен през 1942 г. на сигурно място в Тюмен, докато през мавзолея продължават да стоят почетни стражи, за да не се забележи отсъствието на височайшия труп. Той се завръща в Москва още през 1945 г. и оттогава не е местен (включително по време на първото и последно засега саниране на сградата през 2012-2013 г.) – пребивава при постоянна температура от 7 градуса и постоянна влажност на въздуха. От 1967 г. насам саркофагът му е от бронирано стъкло – след като атентатор самоубиец се взривява на входа на мавзолея. А инциденти не е липсвало и по-рано – през 1934 г. един колхозник обстрелва мумията в знак на протест срещу масовия глад, на финала застрелва и себе си. Извън това в течение на годините саркофагът нееднократно е оплюван, опръскван, атакуван с чукове и камъни.

През 1953 г. Ленин за известно време има „компания“ - след смъртта си Сталин също е положен в мавзолея, а надписът на входа гласи „Ленин Сталин“. Но през октомври 1961-ва в рамките на десталинизацията Хрушчов разпорежда изнасянето на втория труп и препогребването му в т.нар. некропол до кремълската стена. 

Днес реалното състояние на останките на Ленин е пълна тайна. Има само няколко архивни кадри, на които се вижда екипът, отговарящ за съхранението на трупа. Първоначално разположената инсталация за наблюдение и поддръжка междувременно несъмнено е многократно модернизирана, но и за това в най-добрия случай бродят слухове. Както заявява експертът от калифорнийския университет Бъркли Алексей Юшчак, някои части от кожата и плътта е трябвало да бъдат заменени с пластмасови, т.е. от някогашното тяло днес не е останало много. Според различните източници – оригинални са само между 10 и 23 процента от Ленин. Тялото редовно се преглежда от квалифициран научен екип, който два пъти седмично го маже със специален балсам за поддържане на добрия вид на кожата и при необходимост извършва съответните подмени. Така например – миглите са изкуствени, тъй като истинските са били увредени в началото на консервационния процес. По официални данни „свежият“ Ленин в мавзолея струва към 200 хиляди евро годишно, а както се твърди - от 1992 г. насам Кремъл не харчи и копейка за инсталацията, дарителите са частни лица, чиито имена не се оповестяват.

Почти от 100 години е мъртъв, а все още е пред очите ни, констатира изследователка на неговото дело, която ни най-малко не е изгубила въодушевлението си от Ленин през годините. И дори тези като нея да не са много, интересът към уникалния експеримент в Москва не спада с времето и мавзолеят продължава да привлича – било то и основно китайци.