Преди 100 години, на 2 ноември 1917 г., лорд Балфур, външен министър на Британската империя, очаква лорд Ротшилд, изтъкнат евреин и ционист, в кабинета си. Когато се срещат, министърът възкликва:

- Честито, сър! Имате момче!

След това му подава декларация, в която официално Великобритания изявява своята симпатия към каузата на Световния ционистки конгрес за създаване на "национално огнище/национален дом на евреите", която да приюти всички евреи, пръснати по света през последните 20 века. Тези 67 думи, от които се състои Декларацията "Балфур" и днес не се приемат еднозначно по света.  Но без съмнение се смятат от израелците за документалната основа, върху която  през 1948 г. ще бъде създадена Държавата Израел, както е официалното название на еврейската държава в Библейска Палестина.

Днес Израел и неговото законно и демократично избрано правителство са поставени пред различни предизвикателства във външнополитически план, а и под огромно напрежение във вътрешно политически аспект, тъй като дори министър-председателят е разследван за корупция, а бившият премиер  Ехуд Олмерт дори беше осъден. Въпреки привидното спокойствие и официално без да е в открит военен конфликт, 100 години след декларацията "Балфур", Държавата Израел е заобиколена от врагове. Някои от тях, като Иран и неговите проксита, например, стават все по-силни, докато Саудитска Арабия се опитва с различни ходове да навакса позицията си на лидер на арабските а и на ислямските страни. Във вече ясно очерталите се два противостоящи лагера Израел ще трябва да търси своя път, за да оцелее за пореден път.

Палестинското помирение – заплаха  за Израел или възможност за подновяване на мирния процес?

Помирението между Фатах (официално управляващите Палестинската автономия) и ХАМАС (спечелили изборите в Ивицата Газа), обявено на 12-ти октомври тази година в Кайро, изненада мнозина наблюдатели, които разбираемо очакваха пореден провал, след десетки подобни опити за прекратяване на продължилата десетилетие междуособица между двете фракции. Детайлите за споразумението все още не са известни, а и предстоят допълнителни разговори на 21-ви ноември тази година и има още много проблеми, които да попречат на реалното помирение между Хамас и Фатах. Палестинският президент Махмуд Аббас отиде на посещение в Рияд, докато лидерите на ХАМАС веднага посетиха Техеран.

Добре осведомени палестински източници твърдят, че е напълно възможно в Рияд да наложат практическо вето върху ХАМАС, които от своя страна се ползват нескрито с подкрепата на иранските аятолласи. Макар саудитската власт да не признава Държавата Израел, неподписвайки сепаративен мир (както са направили Египет и Йордания, например), не се обявява открито за унищожението ѝ, за разлика от Техеран, където дори бившият президент Ахмадинеджад заяви публично, че би "изличил от лицето  на  земята" еврейската държава.

Израел, представен от премиера Бенямин Нетаняху, категорично не приема участието на ХАМАС в палестинската власт и продължава да настоява, че ХАМАС, в чиято програма фигурира унищожението на израелската държава, нямат място във властта. 

Сирия – възелът се завързва още повече

Режимът на Асад, подкрепен военно и финансово от Русия и Иран, се опитва да си върне контрола над по-голямата част от страната. Асад контролира столицата, всички големи и важни провинциални градове, мястото в ООН и, макар армията и икономиката му да са съсипани, очевидно оцелява. Цената, обаче, е особено висока за Израел, защото оцеляването на режима в Дамаск е осигурено от мощна подкрепа от Иран и активно участие на отрядите на финансираните от Техеран бойци на Хизбулла – все отявлени врагове на Израел, които отричат правото на Държавата да съществува изобщо.

Фамилията Асад беше известна с това, че след израелското анексиране на Голанските възвишения през 1967 г., старият Асад, а и неговият син, който управлява днес, образно казано "не изстреля нито един куршум" срещу Израел, макар да ползваше активно антиизраелската реторика. За Израел режимът на Асад беше достатъчно предвидим съсед и враг, а и понякога израелски самолети навлизаха необезпокоявани в сирийското въздушно пространство, за да извършат насочено нападение към някои от лидерите на ХАМАС, добре приети и финансирани от режима в Дамаск. Сирия никога не реагираше на тези нарушения реципрочно, защото това би означавало влизане в пълномащабна война с добре подготвен противник – нещо, за което сирийската армия не  просто не беше подготвена, ами, както доказа продължаващата вече 6 години гражданска война, все още не е, защото без  чуждестранната помощ от Иран, Русия и Хизбулла сирийската армия търпеше тежки загуби. 

Сега изходът от Сирийската война е особено притеснителен за Израел, защото неговите най-отявлени врагове излизат от нея с особено засилени позиции.

Бойно поле "Ливан"

В Ливан ситуацията е особено тревожна, защото сирийската война рязко размести политическите пластове в страната, особено в последно време. Онзи ден министър-председателят Саад Харири, син на взривения през 2005 г. Рафик Харири, подаде изключително изненадващо оставка, която обяви в телевизионнно обръщение от саудитската столица Рияд. В това обръщение той обяви, че Иран се намесва директно в ливанската политика и заедно с шиитската групировка Хизбулла кроят заговор за неговото убийство.  Ако войната в Сирия действително приключи, следващата площадка, на която ще бъде пренесена вгеополитическата борба за надмощие, е именно Ливан. Вероято поради това тази седмица администрацията на американския президент Тръмп обяви, че САЩ застават твърдо зад ливанската армия.

В регионален план Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства търсят начини да компенсират загубата  в Сирия, търсейки място, в което да уязвят Иран. Това желание да подновят опитите да си върнат доминантните позиции в региона тепърва ще превърне именно Ливан в плацдарм. Заливните  държави, Израел и САЩ споделят общи интереси в сдържането на Иран и в нежеланието им аятолласите да пожънат ползите от очертаващата се, на практика шиитска, победа в Сирия. Администрацията на Тръмп се опитва да ревизира ядреното споразумение с Техеран, за да има още един лост при бъдеща ескалация срещу Техеран.

От друга страна, при очертаващия се край на Сирийската война Хизбулла ще бъде в състояние да пренасочи своето внимание към Израел. Бойците на шиитската групировка играят важна роля в налагането на режима на Асад във войната, което ги прави особен добре подготвен в реални бойни действия противник на израелската държава. 

При очертаващия се антиирански съюз Хизбулла, с подкрепата на ХАМАС, би трябвало да е основен ирански прокси-играч срещу Израел. Едно е сигурно – тази година нито "Хизбулла" и Иран, нито Израел са готови за директен сблъсък. Това, обаче, може да се промени през 2018-та.

Основните играчи са вече  много напрегнати

В Саудитска Арабия всички тежки международни решения се взимат на фона на безпрецедентно овладяване на властовите лостове от Мухаммад бин Салман – младият престолонаследник, в чиято полза най-вероятно съвсем скоро възвъзрастният крал Салман ще абдикира. (повече в статията в новия брой на списание "Клуб Z") Танцът на саудитците с Путин започна с надеждата на кралството да убедят руския фактически монарх да укроти съюзниците си в Техеран, като за целта беше договорена изгодна за Москва сделка за закупуване на руско оръжие за 3 млрд. щатски долара. Наред с това саудитците затънаха сериозно във войната  с Йемен, която вече близо две и половина години е в застой, а единственият сигурен резултат е хуманитарна криза за милиони хора, както и епидемия от холера. В същото време Саудитска Арабия в началото на лятото предизвика т.нар. "Катарска криза", блокирайки и изолирайки Катар, с което даде ясен сигнал, че всяко сближаване с Иран ще бъде наказвано сурово икономически.

В Иран пък доволно потриват ръце, защото вече са създали здрава и непрекъсната т.нар. "Шиитска дъга", минаваща през Ирак (където правителството е силно зависимо от подкрепените от Техеран шиитски военни бригади "Хашд аш-Шааби", т.е. Народната мобилизация), Сирия и Ливан, като по този начин не само отваря пътя за иранските стоки към Средиземноморието, ами отваря средиземноморските пристанища за иранските петрол и газ, ограничавани от тежките санкции в последните десетилетия. Тази "дъга" е подкрепена и от хутитите в Йемен, които дръзко дори изстреляха балистична ракета срещу близкото до Рияд летище "Крал Халид". Това бе обявено от саудитския престолонаследник Мухаммад бин Салман за "акт на  война" – твърдение, което бе категорично отхвърлено от иранските власти, докато в същото време водещите техерански всекидневници обявиха на първа страница арабските градове от Саудитска Арабия и ОАЕ като постижима и възможна цел за иранските ракети.

Във военно отношение засега единствено Израел може да окаже реална военна съпротива на превърналия се в "господар на огнищата  на напрежение" Техеран, който не се колебае да насърчава открито шиитските общности и/или групировки (а в случая с ХАМАС в палестинските територии – и сунитски) в Ливан, Сирия, Ирак, Йемен и дори Саудитска Арабия, където близо 40% от населението изповядва шиитската версия на исляма.  Затова е напълно възможно да видим неофициален и на практика скрит съюз между Саудитска Арабия и Израел. Защото няма вечни приятели или неприятели, а вечни интереси. А сега това значи общ фронт срещу Иран.