Над 400 американски милионери и милиардери поискаха от конгресмените републиканци да не намаляват данъците им, съобщи в. "Вашингтон пост".

Богаташите отправят призива си в писмо до Конгреса.

Сред тях има лекари, адвокати, предприемачи и изпълнителни директори на компании. Те пишат, че Републиканската партия прави голяма грешка, като намалява данъците на най-богатите семейства в момент, в който дългът на САЩ е висок, а неравенството се връща към най-лошите си времена от 20-те г. на ХХ век.

Писмото зове Конгреса да не приема нито един данъчен закон, който "увеличава още повече неравенството" и заради който държаният дълг ще нарасне още повече. Авторите съветват представителите вместо да намаляват данъците на богатите да ги увеличат.

Тази седмица стана ясно, че ако намаляването бъде прието, към държавния дълг ще бъдат добавени още 1,5 трилиона долари, с които да се изплати орязването на налозите за бизнеса и бизнесмените.

Писмото е съставено от Responsible Wealth ("Отговорно богатство") - група, бореща се за прогресивни каузи. Сред подписалите са финансистът Джордж Сорос, филантропът Стивън Рокфелер, модната дизайнерка Айлийн Фишер, Бен Коен и Джери Грийнфийлд - основателите на сладоледите "Бен и Джери", и други. Почти всички подписали са сред 5-те процента най-богати американци - такива със сметки от 1,5 милиона или печелещи по 250 000 или повече годишно.

"Мисля, че орязването на данъците е абсурд, - заяви Боб Крандъл - бивш изпълнителен директор на "Америкън еърлайнс", който живее във Флорида.  - Републиканците казват, че "не сме в състояние да харчим пари, но сме в състояние да дадем на богатите голямо данъчно облекчение. Това са глупости", каза Крандъл.

Орязването на данъците за бизнеса и бизнесмените е в центъра на МАГАномиката - плана на президента Тръмп да стимулира растежа и откриването на работни места в страната. Камарата на представителите и Сенатът имат готови планове за данъците, които се надяват да приемат и да отидат при президента за подпис около Коледа.

Макар законопроектите на двете камари да имат съществени разлики, и двата намаляват данъците за много милионери и милиардери. Проектът на Сената дори намалява най-високата ставка за съпрузи, печелещи над 1 милион долара (и индивидуални лица, печелеши над 500 000 долара) от 39,6 на сто на 38,5 процента.

Белият дом и конгресмени републиканци изтъкват, че всичко в проектозакона е насочено към наливането на повече инвестиции в американската икономика. Те твърдят, че парите, които корпорациите и богатите спестяват от данъци, вероятно ще бъдат използвани за стартиране на нови компании или изграждането на нови заводи.

"Не смятам, че сме решени да орязваме данъците на богатите. Ако някой получава данъчно облекчаване, не се сърдя, че го получава, - заяви Гари Кон -шефът на Националния икономически съвет при Тръмп в интервю за телевизия Си Ен Би Си миналата седмица. - Всичко в нашата данъчна система има за цел да насърчи инвестициите."

Подписалите писмото обаче не са съгласни. Те изтъкват, че корпорациите вече трупат рекордни печалби и че богатите нямат нужда от повече пари. Те биха предпочели да видят как правителството използва фондовете за инвестиции в образованието, изследванията и пътищата, които са от полза за всички, и да гарантират, че програми като "Медикейд" не са орязани.

"Имам големи доходи. Ако те се увеличат, няма да инвестирам повече. Само ще спестявам повече", заяви Боб Крандъл, който е пенсионер.

Писмото критикува най-вече Конгреса заради опитите му да отмени данъка върху наследствените имоти, които се плащат само върху придобивки, по-скъпи от 5,49 милиона долара (11 милиона долара за съпружески двойки). Законопроектът на Камарата на представителите ще премахне този данък изцяло. Според плана на Сената прагът ще бъде удвоен и хората ще могат да не плащат, ако наследяват  имоти на стойност до 11 милиона долара (22 милиона долара за съпрузи).

В момента само 5000 семейства годишно плащат данък имот. Ако бъде приет планът на Сената, броят им ще намалее до едва 1800.

Ключовите играчи в гласуването на законопроектите ще бъдат конгресмените републиканци от Калифорния, Ню Йорк и Ню Джърси, отбелязва "Вашингтон пост". Техните гласове са от т.нар. колебаещи се.