Държавните и правителствени ръководители от Европейския съюз се събират утре на социална среща на върха в шведския град Гьотеборг в рамките на усилията на Брюксел и на Швеция за възстановяване на доверието на гражданите в контекста на засилващия се популизъм, създаващ нестабилност в Евросъюза, предаде Франс прес.

След шока от "Брекзит" и засилването на евроскептицизма в много страни членки на ЕС, включително на последните избори в Германия и Австрия, Европейската комисия е твърдо решена да покаже, че общността не е само един голям пазар, а че приема присърце и намаляването на неравенствата.

Двайсет и осемте страни членки ще приемат декларация срещу социалния дъмпинг, наречена Европейски социален стълб за социални права. Документът няма да има правна стойност, но има за цел да даде знак на народите, че най-бедните от тях не са забравени.

На церемония в Гьотеборг само трима европейски ръководители ще парафират текста от името на всички - председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейския парламент Антонио Таяни и естонският премиер Юри Ратас, чиято страна е ротационен председател на ЕС. 

Британската министър-председателка Тереза Мей ще участва в тържественото приемане на декларацията въпреки че нейната страна, която се кани да напусне ЕС на 29 март 2019 година, винаги се е съпротивлявала яростно на прекалена намеса на ЕС в социалната сфера.

Германската канцлерка Ангела Меркел обаче ще си остане в Берлин, тъй като продължава да води трудни преговори за съставяне на ново коалиционно правителство. Нейната пресслужба при все това припомни, че германското правителство подкрепя изцяло Европейския социален стълб за социални права, както и останалите 27 страни членки.

Текстът съдържа 20 принципа и права, които е предвидено да се съблюдават на целия континент, сред които правото на образование и професионална ориентация, равенство на шансовете и равно отношение към жените и мъжете.

В него са заложени и "гарантиране на адекватни минимални заплати на равнище, позволяващо да бъдат задоволени нуждите на работещия и семейството му предвид икономическите и социални условия в страната, запазвайки достъпа до работни места и стимулите за търсене на работа".

Все още обаче няма да настъпи скоро денят, когато ще има европейска минимална заплата, тъй като разликите в жизненото равнище в страните членки на ЕС все още са много големи.

Според Евростат към 1 януари 2017 година е имало разлика от 1764 евро между най-ниската минимална заплата в ЕС (в България - 235 евро) и най-високата (в Люксембург - 1999 евро). Впрочем, в шест страни членки не съществува определена минимална заплата.

Големите разлики в заплащането в отделните страни от ЕС пораждат проблеми с конкуренцията и понякога карат предприятията да преместват производства в страни с ниски заплати.

В Гьотеборг европейските лидери ще обсъдят също така образованието и културата.

(БТА)