"Брекзит"

Ирландия няма да позволи преговорите за "Брекзит" да влязат във втората си фаза през декември, заяви външният министър Саймън Ковеней, цитиран от Ройтерс. "Има сериозни въпроси, особено относно границата между Обединеното кралство и Ирландия, които имат нужда от повече яснота", каза той преди срещата си с британския си колега Борис Джонсън.

Преминаването към преговори за отношенията между Лондон и Брюксел след "Брекзит" ще помогне за решаване на въпроса с границата пък смята Джонсън. Той заяви, че разбира защо Ирландия иска четири или петгодишен преходен период след март 2019 г., който да позволи на бизнеса в страната да се нагоди към новите споразумения, но увери, че това може да стане в много по-кратък период.

Великобритания ще изпълни финансовите си задължения към Европейския съюз, за пореден път обеща британският премиер Тереза Мей. "Представих възгледа си за икономическо партньорство. Очаквам ЕС да отговори положително, за да можем да продължим нататък заедно", каза тя по време на среща на европейските лидери в Гьотеборг, Швеция.

Някои европейски страни искат преговорите за бъдещи търговски отношения да започнат и въпреки че Германия и Франция, решението трябва да бъде взето от целия блок, заяви днес британският министър по "Брекзит" Дейвид Дейвис. "Страни като Дания, Холандия, Италия, Испания и Полша виждат огромните ползи от бъдещата сделка", каза той.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза днес, че Мей има две седмици да направи смислено финансово предложение за раздялата на страната ѝ с ЕС, както и за граничния режим между Северна Ирландия и Ирландия. "Дадох много ясно да разбере на министър-председателя Мей, че този напредък (по финансовите условия на развода - б.р.) трябва да се случи в началото на декември най-късно", каза той на срещата на върха на ЕС в Гьотеборг, Швеция днес. "Ако дотогава няма достатъчен напредък, няма да бъда в положение да предложа нови указания за преходен период и за бъдещите отношения на декемврийския ЕВропейски съвет. Споразумяхме се да се срещнем пак идния петък да оценим ситуацията по-подробно".

Еврозона

Икономическото възстановяване на еврозоната продължава със стабилни темпове, убедена е Европейската централна банка, но валутната политика трябва да остане предпазлива, обяви председателят на ЕЦБ Марио Драги, цитиран от Ройтерс. "Двигател на възстановяването остават благоприятните условия за кредитиране на фирми и домакинства, които зависят в голяма степен от нашата политика", заяви Драги. ЕЦБ ще откупи 2.55 трилиона евро дълг, след като реши миналия месец да продължи политиката си на изкупуване на държавен дълг.

Полша

Европарламентът прие резолюция, която задейства процес за налагане на санкции срещу Полша, заради съмнения в спазването на върховенството на закона, съобщи EU Observer. Процедурата по член 7 от Лисабонския договор беше задействана, след като през лятото полският Сейм прие спорни закони за съдебна реформа, които предизвикаха многохилядни протести в столицата и други градове.

Унгарската управляваща партия "Фидес" излезе с изявление, според което "е неприемливо Брюксел да оказва натиск върху страни членки". "Полското правителство има антиимиграционна позиция и Брюксел го наказва за това." Европейската народна партия, към която принадлежи "Фидес", подкрепи резолюцията.

Полската премиерка Беата Шидло каза, че е неприемливо поляците, които участваха в шествие по случай Деня на независимостта във Варшава на 11 ноември, да бъдат заклеймявани като "фашисти" в Европейския парламент тази седмица, предаде Асошиейтед прес. Никога няма да позволя поляци да бъдат оклеветявани и обиждани по този начин на международен форум, подчерта тя. Около 60 000 души участваха в похода в събота, организиран от екстремистки крайнодесни групи, като носеха плакати, призоваващи за "Бяла Европа" или други расистки символи. Походът предизвика критики срещу Полша при дебат в Европарламента в сряда, където някои евродепутати нарекоха участниците "фашисти". Шидло говори след срещата на върха на ЕС в шведския град Гьотеборг днес. Тя остро осъди екстремизма, но посочи, че повечето от участниците в похода не са били екстремисти. 

Киберсигурност

ЕС ще създаде центрове за изследване на киберсигурността, които ще разработват криприращи механизми, съобщи Euractiv. Целта име да защитят компаниите и държавните институции от хакерски атаки, които често възпрепятстват работата им в последните години. Очаква се в понеделник да бъде приет пакет от мерки за киберсигурност, които бяха обявени от Еврокомисията през септември. Според плана на ЕК, центровете ще работят съвместно с базираната в Атина европейска агенция за киберсигурност и Европол. Сред задълженията им ще бъде да оценяват криптиращите механизми на държавните институции в страните членки.

(Клуб Z и БТА)