При инвестирани до момента над 3 милиарда лева в проекта АЕЦ „Белене” и оборудването, което стои на площадката, не знам кой би поел отговорност нищо да не се предприеме. Това каза по бТВ енергийната министърка Теменужка Петкова, като коментираше доклада на БАН във връзка с проекта „Белене”.

„Това, което БАН прави като извод в доклада, е, че най-лошият сценарий е, ако нищо не се предприема”, повтори отново Петкова.

 „БАН смята, че продажбата на оборудването трябва да бъде последната опция, която трябва да бъде разгледана”, изтъкна тя. „Предишното старо оборудване за проекта АЕЦ „Белене” беше върнато обратно на руската страна и беше продадено за жълти стотинки”, припомни тя.

"Те са нови, но са построени специално за тази площадка и трудно може да ги пласираме другаде", продължи тя.

Според нея в доклада на БАН не се разглежда вариант, в който ще се наложи допълнителна инвестиция и това било най-ценното.

"Ние разполагаме с най-ценното за този проект - с площадка, която е лицензирана, с оборудване, което сме платили, и с нотификация на проекта”, продължи Петкова да рекламира вариант, при който АЕЦ "Белене" се достроява.

Попитана дали "Росатом" евентуално ще продължи изгржадането на централата, Петкова отговори:

"Ние не изключваме нито един вариант, без тях ние трудно можем да направим каквото и да е било. Все пак „Росатом” е конструктор на проекта, те са производители на това оборудване  Имаме добро сътрудничество, ще направим най-доброто".

Тя допълни, че съхранението на оборудването се осъществява на площадката на АЕЦ „Белене” и не изисква кой знае какви инвестиции или специални знания и умения. „Но за да бъдем абсолютно сигурни, че то ще се съхранява по начин, който ще гарантира неговото качество, НЕК ще подпише договор с „Атомстройекспорт”, който да ни гарантира, че те ще правят преглед и надзор по отношение на съхранението на оборудването”, посочи министърката.

Тя изрази надежда скоро тези разговори.да започнат, за да има яснота по темата в обозримо бъдеще.

Петкова коментира и твърденията на Румен Овчаров, че оборудването стои под открито небе и постепенно се унищожава.

"Уважавам мнението му като експерт, но категорично не се съгласявам за това с него. Отидохме на място, оборудването се съхранява, както е описано в условията на заводите производители", твърди министърката. 

Според нея "опасенията са напълно неоснователни”.

АЯР направи проверка как се съхранява оборудването и резултатите ще бъдат оповестени, за да стане ясно дали има риск при съхранението.

„Първото и много важно условие, за да вървим към реализация на такива проект и за да се мисли в тази посока, е отговорът на един много важен въпрос – има ли необходимост от нова мощност както в България, така и в региона. Отговорът, който БАН дава е, че след 2030 г. ще има такъв дефицит на мощности и в България, и в региона. Като този дефицит докладът определя на около 2 хил. мегавата, колкото ще е АЕЦ „Белене“. Вторият и много важен отговор, който ние търсехме, беше това дали има вариант, в който проектът би бил жизнеспособен. Отговорът, който БАН даде, е, че има такива варианти.

Червената линия, която БАН постави, е разходът да бъде не повече от 10,5 млрд. евро, със 70% кредит, с 30% собствен ресурс и с лихва максимум 4,5 на сто върху средствата, които ще бъдат привлечени като акредитиране. Тя е достижима, но е въпрос на разговори с потенциални инвеститори“, уточни Петкова и обясни, че предложението на министерството е докладът да бъде представен пред парламента, където да бъде обсъден, за да може да се чуят всички мнения.

Според нея българският парламент трябва да направи дискусия и да се реши в каква посока ще се върви, "за да не потънат 3 млрд.". 

 „Съществува вариантът с използването на реакторите, или на единия от тях, за седми блок на АЕЦ „Козлодуй”, но това трябва да бъде следващ вариант, ако първият не се реализира успешно”, отбеляза енергийният министър.

БАН е разработила и други варианти - проектът не е жизнеспособен, един сценарий с 90 възможни комбинации и когато разходите са максимално завишени, тогава проектът не е финансов жизнеспособен. "Но в другите сценарии се оказва, че проектът е финансово жизнеспособен”, разясни Петкова сложните сценарии, изследвани в доклада на БАН.

От БАН са пренесли модела на унгарската АЕЦ "ПАКШ-2" в български вариант и тогава се оказва, че моделът е жизнеспособен, твърди министърката.

 Според БАН може да имаме такава централа към 2028-2029 г.

Да не говорим за Русия като спасител, а как защитаваме нашите национални интереси, заключи министърката.