С новия антикорупционен закон, който се гледа на второ четене в правната парламентарна комисия, на три пъти е записано под една или друга форма, че анономни сигнали за корупция са недопустими. Това стана ясно на заседанието днес. Обсъждането започна в сряда, а днес се довършва разглеждането на дълго чакания, но спорен проект на закона.

Тройното отричане на анонимните сигнали бе отбелязано от депутата от БСП Крум Зарков. Той изтъкна, че е достатъчно да се запише, че новият антикорупционен орган не работи по такива сигнали. Интересното бе, че заместник-министърът на правосъдното ведомство Евгени Стоянов призна от името на вносителите, че Зарков принципно е прав. Подобни дебати били водени и в работната група. В крайна сметка обаче било решено, че с неколкократното записване на анонимните сигнали се показва по-категорична политическа воля.

Така в приетите текстове сигналите без подател се забраняват още в началото на закона в главата за сигналите, после - в частта за кандидатурите за председател на антикорупционния орган и накрая - за в тази за установяването на конфликта на интереси.

Анонимните сигнали бяха ябълка на раздора още в миналия парламент, когато подобен закон излезе изпод перото на вицепремиерката Меглена Кунева. В нейния проект бе записано, че антикорупционното звено ще ги взима предвид. Възпротивиха се от БСП, а от ГЕРБ, като коалиционен партньор, подкрепиха тогава проекта. Позициите на двете партии претърпяха метаморфоза в настоящото Народно събрание - от кабинета подадоха проект, в който тези сигнали не се разглеждат, а от левицата - точно обратното.

Още едно МВР?

Депутатите приеха и текстовете, които регламентират оперативната дейност на новия антикорупционен орган. От ДПС имаха предложение този регламент да отпадне изцяло и органът на практика да няма разследващи функции. Това предложение бе подкрепено и от БСП. Зарков изтъкна, че няма как специални разузнавателни средства, каквито органът ще има право да иска, да се ползват в граждански процес, какъвто представлява отнемането на имущество. Колегата му Валери Жаблянов заяви, че е принципен противник на практиката оперативно-издирвателни функции да се дават на органи, които са извън МВР. Според него това крие много по-големи заплахи за правата на гражданите. 

Шефът на правната комисия Данаил Кирилов обаче възрази на аргументите на БСП. 

"Досега вашите основни критики бяха насочени срещу това, че новият орган няма разследващи функции. Сега се изказвате точно против текстовете, които дават някакви разследващи функции на този орган", каза Кирилов.

В крайна сметка главата, която регламентира разследващите функции, остана и бе приета.

На заседанието на комисията, започнало в сряда в късния следобед и продължило днес, бе приет и спорният за депутатите текст подателите на сигнали да се ползват със защита от съдебно преследване, ако антикорупционният орган не открие доказателства за посоченото в съответния сигнал. Тази защита е логична, защото бе решено, че подателите ще застават с имената си, т.е. няма да се приемат анонимни материали, което пък крие риск от саморазправа и малко хора биха се подписали под сигнал при тези обстоятелства.

Такъв беше и първоначалният вариант на текста, но в рядък синхрон ДПС и "Обединени патриоти" дадоха заявка, че няма да подкрепят закона, ако не се въведе механизъм набеденото лице да съди набеждаващия го за увреждане. От ГЕРБ първоначално се съгласиха, но впоследствие прокараха стария си текст.