Династията Бренинкмайер държи бизнеса в ръцете си вече шесто поколение в поредицата ни за големите семейни предприятия.

25 милиарда евро – на толкова се изчислява състоянието на семейството, което е сред най-заможните в Европа и подобно на повечето супербогаташи предпочита ролята зад кадър, далеч от вниманието на обществеността. Наричат клана Бренинкмайер загадъчен, дори го сравняват със секта поради факта, че никаква информация за фирмените дела не се изнася навън. Но това надали особено силно интересува клиентите, които и днес се трупат пред магазините C & A, както в продължение на вече няколко десетилетия.

„Единството прави силата“ - този е девизът, под който семейството работи още от основаването на фирмата и твърдо се придържа към принципа, че ръководните позиции могат да се заемат само от членове на клана Бренинкмайер. И то само от тези с панталони – е доскорошната политика, жени начело започват да се допускат едва от няколко години насам. Лицата им не са познати на широката публика, папараците имат някакъв шанс да ги уловят единствено при редовните им посещения на църква, които като ревностни католици не пропускат.

Братята Клеменс и Аугуст Бренинкмайер слагат началото на империята.

Тръгват да превземат света в началото на XIX век от Метинген във Вестфалия. Градчето не предлага големи възможности за препитание и братята Клеменс и Аугуст Бренинкмайер се насочват към съседна Холандия, търсейки по-добър пазар за продаваните от тях платове. Обикалят по къщите с тежките топове на рамо, но им се иска нещо повече – истински закотвен на място магазин, какъвто в крайна сметка отварят през 1841. Градът, в който го отварят, е холандският Снек, а магазинът е наречен C & A – според инициалите на двамата.

Синовете им (общо осем) продължават нататък и до края на века магазините в Холандия стават десет, през 1911 г. откриват и първия C & A в Германия. На вниманието на посетителите се предлага модно облекло, но от нов вид – конфекция, с каквато дотогава купувачите не са се сблъсквали. По онова време дрехи се шият само по мярка, изискват се много усилия и струват съответно скъпо, т.е. изобщо не са по джоба на всеки. А Бренинкмайер се насочват към широката публика, набелязват си като клиентела камериерките и кочияшите, на които осигуряват възможността да изглеждат почти толкова шик, колкото техните господари.

Берлинчани в началото се дивят на ниските цени, но за тях си има съвсем просто обяснение – дрехите са ушити предварително в различните размери, което е истинска сензация за времето си. Големият избор и пазаруването на самообслужване също са своего рода революция и довеждат до истинска промяна на пазара на облекла – до демократизация на модата.

В средата на 30-те години начело на фирмата е вече третото поколение Бренинкмайер, цели 43 представители на фамилията служат на каузата  C & A, стремейки се да запазят единството според завета на дедите. И все така са ревностни католици – при откриването на нов магазин се организира не пищно тържество, а църковна служба. Именно вярата обаче се превръща в проблем с идването на власт на нацистите, които се отнасят с подозрение и към католиците, и към едрите капиталисти. Към момента C & A има вече 17 разклонения в Германия, но на по-нататъшното развитие пречи това, че за германците се явяват чужденци – с холандските си паспорти. Фирмата се бори за оцеляването си с всички средства – търси подкрепа на най-високо ниво и се обръща за целта към втория човек в държавата Херман Гьоринг.

Може да сме холандци по паспорт, но никога не сме губили връзката си с Германия и родния Метинген, уверяват в писмо Бренинкмайер. А имат на своя страна и г-жа Гьоринг, редовна клиентка на C & A в Берлин. Съпругът й проявява благосклонност и помага на предприятието – пречките пред откриването на поредния магазин в Лайпциг отпадат. А семейството се отблагодарява подобаващо за високопоставената протекция – поднася в следващите години на Гьоринг няколко ценни картини. Паралелно не пропуска да се възползва от режима – изкупувайки имоти, иззети от евреите.

В края на войната 14 от 20-те филиала в Германия са разрушени, но капиталът, нужен за възстановяването на империята, е налице – само в рамките на няколко години всички големи германски градове се сдобиват с по един многоетажен C & A. Всяко откриване е събитие и пред вратите се извиват гигантски опашки. Клиентите грабят цели кашони, без дори да се интересуват дали дрехите в тях им отговарят по размер.

През 60-те възходът продължава – C & A не се поколебава да пусне в продажба миниполи и бикини, за да остане на гребена на вълната. Но ако на купувачите всичко е позволено, за служителите на фирмата важат строги правила – дамите трябва да са с покрити колене, а освен това изрично забранени са служебните романи. През 70-те C & A продават повече дрехи от всички други германски вериги, взети заедно. Особено голям е напливът в края на сезона, когато идва моментът на разпродажбите. По това време Бренинкмайер се мерят по богатство и влияние с Ротшилд, Круп и Аниели. Но конкуренцията тогава съвсем не е такава, каквато е днес.

Начело на C & A вече се допускат и жени – като потомката на основателите Йохана Бренинкмайер.

Кризата за голямата империя настъпва през 90-те, когато се оказва, че предприятието фатално е изостанало от модните тенденции и за пръв път излиза на загуба. Стига се и до освобождаване на персонал и до закриване на магазини – марката е загубила привлекателността си за клиентите до степен те да се срамуват да ходят с фирмените торбички в ръка. C & A се превръща в синоним на демоде и дори го превеждат като Cheap & Awful – евтино и грозно.

Бренинкмайер са дотолкова смутени, че прибягват до „отчаян“ ход – назначават външни мениджъри в желанието си да спасят фирмата. Но и те не свършват работа, след две години са уволнени и делата отново се поемат от семейството. То се заема с модернизация и на продукцията, и на магазините, започва да допуска и жени в ръководството и през 2002 г. желаният обрат настъпва – концернът отново излиза на печалба. И днес заема достойното трето място сред модните вериги в Германия (след Otto и H & M). Фабриките на C & A са разпръснати в 60 страни по света, служителите на фирмата са 900 000.

*Идва от „народен магазин“. Магазин при социализма за различни стоки, бакалия, обикновено в малките населени места.