Сложен казус ще разплита днес Конституционният съд - а именно - трябва ли да допусне делото за противоконституционност на отказаната оставка на депутата от ГЕРБ Делян Добрев. Вариантите са два и спорът сред юристите е ожесточен, научи Клуб Z преди заседанието днес.

Става дума за подадената от Добрев оставка като депутат, която обаче Народното събрание отказа да приеме и той все още е депутат. Депутати от БСП изпратиха случая в Конституционния съд.

Първата юридическа версия казва, че делото трябва да бъде разгледано по същество и да се реши нарушили ли са депутатите конституцията, негласувайки доброволно подадена оставка.

Втората версия е, че дори и казусът по същество да изглежда ясен - тоест почти да няма аргументи в полза на това, че Народното събрание няма право да държи някого "насила" на работа, то делото не трябва да бъде допуснато за решаване, защото... практически няма акт на Народното събрание, който да се оспорва. А това "спира" Конституционния съд да се произнесе.

Акт на парламента ли е негласуваната оставка?

Спорът дали делото трябва да се разгледа по същество или не се корени във въпроса има ли акт на Народното събрание, който да бъде оспорен, или гласуването "против" не представлява акт на Народното събрание по смисъла на закона.

Актовете, които може да издава Народното събрание, са законопроекти, решения, декларации и обръщения. Последните три вида се приемат на едно гласуване. Оставката на депутат е от вида "решение" по организационни и технически въпроси и затова не се разглежда предварително от комисиите. То е служебно и се предлага от председателя на парламента въз основа на писмено заявление на депутат, който иска да прекрати мандата си. Такова от Делян Добрев има.

В правилника на парламента пише, че проектите за решения, декларации и обръщения се внасят на хартиен носител и в електронен вид и незабавно се регистрират в публичен регистър "Проекти за решения, декларации и обръщения". Тези проекти могат да бъдат оттегляни до момента на гласуването им.

В парламентарния правилник обаче не пише какво се случва, когато има отхвърлен проект на решение. Такива актове не се публикуват, както се вижда от сайта на Народното събрание. В конкретния случай - когато става дума за оставки - съществуват "решенията" на парламента за приемането им. Но не и проекторешенията преди гласуването, нито отказът - в случая единствен. 

Къде е спорът?

Според привържениците на версията, че делото за оставката на Делян Добрев е недопустимо за разглеждане по същество, кучето е заровено в Закона за конституционния съд. В чл. 12, ал 1, т. 2 пише:  "Конституционният съд: произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актове на президента." В чл. 13 е уреден фактът, че КС сам преценява дали отправеният към него въпрос е от негова компетентност. В чл. 17, ал. 2 пък е записано: "Исканията за обявяване на неконституционност на законите и актовете по чл. 12, ал. 1, т. 2 могат да се предявяват от деня на обнародването им."

С прости думи - няма публикуван (обнародван) акт на Народното събрание за отказан прием на оставката на Делян Добрев като народен представител - тоест няма казус по същество.

Точно на обратното мнение са друга част от юристите, както и 62-мата депутати, сезирали Конституционния съд. В мотивите към искането надълго и наришоко е описано защо самото гласуване на оставката - и в случая отхвърлянето й, по същество представлявала волеизявление на Народното събрание и оттам следва, че то може да бъде оспорено и да е обект на произнасяне от Конституционния съд. Пълните мотиви можете да видите ТУК.

Искането се позовава и на тълкувателно решение № 14 от 2013 г. на Конституционния съд, което засяга чл. 72 от конституцията - а именно разпоредбите, отнасящи се до предсрочно прекратяване на мандат на Народното събрание. В това решение пише, че "предсрочното прекратяване на пълномощията на народен представител винаги се постановява с решение на Народното събрание в случаите, когато е подал оставка или е налице влязла в сила присъда, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено. В случаите, когато бъде сезиран с правен спор, въпросът се решава от Конституционния съд."

В това тълкувателно решение става ясно още, че Народното събрание гласува подадена оставка с цел да се прогласи прекратяване на мандата, а не с цел да реши въпроса по същество. "Тъй като има свой адресат, оставката на народния представител трябва да бъде приета и за тази цел Народното събрание приема решение (чл. 72, ал. 2 от Конституцията), което се публикува в официалния раздел на „Държавен вестник“ (чл. 4 от Закона за „Държавен вестник”), пише още в тълкуването, в което няма опция за неприемане на оставката. 

Коя от двете тези за допустимостта на делото в Конституционния съд за неприетата оставка на Делян Добрев като депутат ще надделее - решението е днес.

Как се стигна дотук?

През октомври депутатът от ГЕРБ Делян Добрев драматично подаде оставката си от парламента, сам мотивира решението си от парламентарната трибуна и увери колегите си, че желанието му е да напусне институцията. Поводът - скандалът "Кумгейт" за назначенията в Хасково, където Добрев е партиен лидер, и разногласията между него и кмета на града, който също е от ГЕРБ Добри Беливанов.

Оставката на Добрев обаче, за разлика от всички други подавани оставки в ГЕРБ, никак не се прие добре - организирана бе масова защита на депутата (от собствения му акт) - десетки писма от местни струкрури на ГЕРБ, десетки интервюта, репликата на Цвета Караянчева  "Не даваме Делян" и т.н. В крайна сметка депутатите от ГЕРБ "не го дадоха" и парламентът отхвърли оставката. Нова не последва.

В резултат 62-ма народни представители от "БСП за България" сезираха Конституционния съд.