Апостолическият дворец, сторен през 1484 година, подслонил Музеите на Ватикана и съкровищата им, е пребоядисан. С... прясно мляко, съобщи Си Ен Ен. 

Рецептата за боята е древна и е многократно доказано, че е много по-трайна от всимки модерни синтетични багрила, измислени до момента:

"Не, не сме носталгични по миналото", заявява главният архитект на Ватикана Витал Занчетин - "Причината е, че вярваме, че тези решения са правилни - те са опитвани и проверени".

Решението е съвсем в унисон с увлечението на папа Франциск по екологията. Самото мляко, използвано за освежаване на двореца, идва от кравите, отглеждани в лятната резиденция на главата на Римокатолическата църква в покрайнините на Рим.

Рецептата за боята е проста - млякото се смесва с гасена вар и натурални пигменти - това е оригиналът, използван през 16 век за боядисване на стените на двореца - по старата ръчна технология. 

Барбара Джата, директор на Ватиканските музеи, казва, че Папа Франциск енциклика е гайдът за реставрацията в града-държава:

"Ние наистина се опитахме да приложим тези безвредни методи - и за околната среда, и за хората", казва Джата. 

Ватикана е инициатор на серия от проучванията за използването на естествени масла за почистване и консервиране на 570 статуи и други мраморни произведения на изкуството във Ватиканските градини.

Те са разположени на 22 хектара площ. Растенията, дърветата, почвата обаче носят и риск за ценностите. Гъбички и бактерии от флората и почвата бавно причиняват ерозия на мрамора. За да намери екологично чисто решение на проблема Ватикана започва серия от проучвания, които продължават няколко години. Резултатите са представени на международна конференция през октомври 2017 г. Тестовете са установили, че маслата от риган и мащерка са изключително ефективи за превенция на биологично рушене на мрамора, без да има какъвто и да било риск за произведенията на изкуството, нито за работниците, които се грижат за тях. Билките, от които се правят маслата, са подбрани от сертифицирани от органични насаждения в Сицилия.

Във Музеите на Ватикана работят 100 души, които всекидневно се грижат за древните експонати, които посрещат над 6 милиона туристи всяка година. 

Цената на човешкия труд е скъпа, но Ватикана предпочита да наема хора, казва главният архитект Занчетин. Реставрацията на изкуство и архитектура изисква прецизност в работата на майторите и дълги години опит - това не може да бъде дублирано от компютър, вярва той:

"По-добре е да плащаш на хора, отколкото за машини", категоричен е архитектът.